Пролетни водни приключения: рафтинг по реките Тара и Дрина

Всяко нещо си има първи път. Миналата година, долу-горе по същото време се качих за първи път на морски каяк. Този път ще ви разкажа за моя първи рафтинг – страхотно приключение, част от една екскурзия в Босна и Херцеговина.

Предполагам, знаете, че рафтингът е групов спорт, който представлява спускане с лодки по течението на бързи и буйни реки. Наименованието на спорта идва от английската дума за „сал“ – raft. До скоро си мислех, че рафтингът се практикува изцяло за забавление, но се оказа, че редовно се провеждат европейски и световни състезания по спортен рафтинг.

В следващите редове става въпрос само за рафтинга като приключение и забавление, който може да се практикува от всички.

Нашето рафтинг приключение

И така, ето я и нашата рафтинг практика.

Станахме, закусихме, пихме кафе на брега на река Дрина и така, гледайки реката, мислено се подготвяхме за приключението. Накрая дойде време за същинската подготовка. Тя се състоеше от три части: екипировка, трансфер и инструктаж.

Екипировката, която ни раздадоха в рафтинг център Дрина-Тара, се състоеше от неопренов гащеризон, неопренови обувки, спасителна жилетка, каска и (по желание) шушлеково яке. Бяхме инструктирани отдолу под екипировката да сме по бански костюми.

Аз лично, допълнително си поисках найлонови пликове, които да надена на ходилата си, преди да обуя неопреновите обувки. Предпазна мярка против гъбички просто. Научих я при покоряването на водната родопска пещера Голубовица.

Беше много забавно да се видим така напълно преобразени и странно екипирани. Дефилирахме в лагера напред-назад и си се радвахме един на друг.

Когато приключихме с екипировката и краткото модно ревю на необичайните костюми, бяхме разпределени в няколко джипа. С тях се придвижихме нагоре по реката, за да стигнем мястото на старта за рафтинг. Междувременно, постепенно преминахме от брега на река Дрина към брега на величествената река Тара и от Босна и Херцеговина се пренесохме сухопътно в Черна гора.

Пътуването беше интересно, най-вече заради невероятните гледки по каньона на река Тара.

След няма и час (със все чакането по границата) стигнахме началното място на самия рафтинг. Там на място, при това съвсем образно, ни беше проведен инструктаж за основните техники на гребане и за сигурност.

Разпределиха ни по 7 души в лодка, всяка с инструктор на кърмата (задната част на лодката) и потеглихме.

Не след дълго попаднахме на първия бързей и приключението започна – с първите вълни, с първите пръски, с леко полюшване, после малко по-силно и своевременните команди на инструктора. Първи бързей, след преодоляването на който настроението беше страхотно, а бяхме още в самото начало на нашето рафтинг приключение …

Последваха нови и нови бързеи, все по-буйни и вихрени. Вълните ни плискаха, заливаха, удряха на моменти, въртяхме се в кръг, лашкахме се наляво надясно … беше страхотно! Редуваха се бързеи със спокойни участъци, през които си почивахме, смеехме се, радвахме се, че сме там, любувахме се на невероятните гледки по каньона на Тара.

В един момент минахме покрай водопад … а как обожавам водопади … Минахме и не само. По команда на инструктора прекарахме рафта под самите пръски на водопада. Изкъпахме се направо. Страхотно!

Но това не беше всичко. На средата на гребането спряхме за кратка почивка на устието на една рекичка, вливаща се в Тара. А малко по-нагоре по рекичката се окъпахме в друг водопад. Наистина невероятно и зареждащо.

След това продължихме отново с лодките по течението на реката и отново ни очакваха закачливи бързеи. Неусетно преминахме от река Тара в река Дрина и от Черна гора отново в Босна. Невероятно преживяване, наистина.

Изминахме по реката цели 25 километра за около 3 часа.

Върнахме се в рафтинг центъра щастливи, но и леко изморени, или поне някои от нас. Домакините ни чакаха с вкусен и обилен обяд.

Тук е мястото, да споделя някои мои леки притеснения, които имах преди рафтинга, които се оказаха неоснователни.

Чудех се дали лодката може лесно да се обърне. Оказа се, че лодката е широка и изключително стабилна дори в много буйни води. Много по-вероятно е, човек да изпадне от рафта, отколкото да се обърне самият рафт. В случай на изпадане от борда си има специални инструкции – ако паднеш в бързи води си стоиш кротко и чакаш да те изтеглят за жилетката. Ако е в спокойни – няма нещо по-специално. И в двата случая, жилетката те пази от потъване дори да не можеш да плуваш.

Още на първия бързей, като видях колко много вода влезе в лодката се притесних да не потънем. НО! Лодката за рафтинг е много специална – освен широка, тя е снабдена с няколко дюзи, през които се изхвърля навлязлата вода.

Другото ми притеснение беше, да не ударим на камък в някой тесен бързей. След рафтинга вече знам – няма такава опасност. В рафта се седи на меката част, а краката остават застопорени долу в лодката с въжета.

Където и да тръсне лодката, вие си оставате на меко. Все пак, остава опасността да се ожулите от някой прекалено издаден над реката храст.

Накрая на този раздел ще се върна към голите факти и ще кажа, че има 6-степенна категоризация по трудност на реките, подходящи за рафтинг, като първата степен е за най-лесните за рафтинг реки, а последната 6-та степен е за най-трудните.

Самата река Тара, в зависимост от сезона, попада в 4-та степен на трудност през пролетта и в 3-та степен в летните месеци. Виждате, че не е съвсем безобидна.

Рафтинг център Дрина-Тара

Да кажа няколко думи за логистиката.

По река Дрина има няколко рафтинг центъра, предлагащи настаняване, храна и рафтинг приключения. Шосето за рафтинг център Дрина-Тара, започвайки след град Фоча, лъкатуши покрай река Дрина, в нейния пролом и покрай няколко лагера. Всички те се състоят от дървени бунгала.

Рафтинг център Дрина-Тара е разположен в невероятно красиво място – освен че е на брега на реката, лагерът е заобиколен от високи хълмове. Много е живописно.

Мястото е красиво и дори романтично както през деня, така и привечер. Гледките по реката са изумителни.

Самите бунгала са новички, но са съвсем малки, а повечето от тях са 4-местни (няма място да се разминеш със съквартирантите) и ползват общи бани и тоалетни, при това външни. Освен това, в бунгалата няма никакво отопление, което не е проблем в летните месеци, но през април и май си е част от приключението … Имайте ги тези неща пред вид.

В края на нашето посещение разбрахме, че има и двуместни бунгала със собствени баня и тоалетна срещу 10 евро на ден отгоре. Жалко, че късно разбрахме – аз лично бих се възползвала от тази опция.

Като споменах за отопление, лагерният огън в столовата е единственото отопление в лагера, което е крайно недостатъчно при лошо и хладно време.

Настаняването в рафтинг центъра върви и с храна. Аз, лично, мога да характеризирам предоставяната храна там с две думи – вкусна и изобилна. Да не ви казвам колко килограма качих за тези три дни. Няма удържане от вида и вкуса на блюдата.

Все пак, имайте пред вид, че напитките (извън чешмяната вода) се заплащат отделно и то на солени цени. Например голямата бира е 4 евро, кана от 1 литър наливно червено вино – 16 евро.

Екскурзията

Ние изпробвахме пакет с 3 нощувки, 3 вечери, 3 закуски, 2 обяда и рафтинг приключение в Рафтинг център Дрина-Тара. Впечатленията от настаняването и храната вече ги споделих в предишния раздел. Тук ще кажа за пътуването – убийствено! Уж са само 560 километра, но се изминават много бавно, тъй като повечето от тях са извън магистрала. Ако сте с бусчето, предлагано от цитираната по-горе фирма, знайте, че ще пътувате 12-13 часа със все престоя по границите.

Аз бих ви посъветвала да тръгнете със собствен автомобил, ако имате възможност.

В цитирания пакет влиза и още едно приключение по избор – втори рафтинг или сафари. Ние предпочетохме т. нар. сафари, но много съжалихме – опнаха ни да ходим близо час в много лошо време (беше проливен дъжд) по планинска пътека покрита със сняг, който на места стигаше до 50 см. Не бяхме информирани за тези безумни условия. Почти всички от групата бяхме с летни маратонки и само единици от нас оборудвани с дъждобрани – просто не бяхме предупредени. А иначе, самото място в планината беше много красиво … само дето трябваше посещението ни до там да се планира по-добре …

Затова, съветвам ви – ако се спрете на това сафари, питайте енергично за маршрута и условията!

За останалите – вторият рафтинг е бил изцяло по река Дрина, от лагера до град Фоча и от там са ги прибрали с джипове. Въпреки лошото време, хората с втория рафтинг бяха значително по-доволни от нас, предпочели сафарито.

Все пак, въпреки не дотам добрата организация на екскурзията, успяхме да видим няколко много красиви места в Босна и Херцеговина, на които смятам да посветя отделна статия.

И още

Най-известните рафтинг предложения в България са по река Струма в района на Кресненското дефиле (спряган като най-дългото рафтинг трасе в България с дължина от 12км), в Искърското дефиле в района на гара Бов и Лъкатник и по река Арда в участъка между ВЕЦ Бели извор и язовир Кърджали. Не сме ги изпробвали все още, но от анонсите по различни сайтове виждам, че и те са интересни като преживяване и гледки.

Накрая, да резюмирам основното, което трябва да имате пред вид, ако ви предстои рафтинг приключение за първи път, независимо къде:

• уверете се, че фирмата, която сте избрали ще ви осигури цялото необходимо оборудване, както и опитни инструктори;
• медицинските застраховки също са от задължителните точки;
• подгответе си удобен бански за под неопреновия костюм;
• носете възможно най-малко неща по време на самия рафтинг, защото може да изпаднат от лодката или да се намокрят. Ние имахме непромокаема торба във всеки рафт, така че можехме да си носим дребни неща като телефон например. Питайте вашата фирма те какво подсигуряват;
• следете внимателно инструкциите за безопасност;
• заредете се с добро настроение!
• забавлявайте се!