Родопската магистрала: Родопите от край до край

Родопите, планината с душа…

Беше тъкмо разгарът на лятото, когато си направихме това вълнуващо посещение в Родопите. Преминахме планината от край до край, от най-източната ѝ част до най-западната, по главните пътища от Ивайловград до Гоце Делчев, които нарекохме символично Родопската магистрала. През тези 7 дни видяхме много места – познати и непознати за нас, все интересни. На някои от тях вече посветих отделна статия. Тук ще ви разкажа за цялото ни родопско пътешествие.

Началото

Стартирахме от Варна, тъй като там в района прекарахме първата седмица от лятната отпуска. Денят беше слънчев, дори горещ, морето ни зовеше като за последно тази година. Не можахме да му устоим и спряхме за малко на Иракли, един от любимите ми български плажове. После продължихме надолу – село Баня, Слънчев бряг, Поморие, Бургас, а след това към Сакар и Странджа.

В района на Тополовград и село Хлябово се отбихме да видим долмена в местност Нъчеви чаири, близо до шосето, който познаваме от предишно посещение в Сакар. Искахме да го видим отново. Беше си на мястото, все така интересен.

Късно вечерта пристигнахме в Ивайловград, нашата първа временна база от родопското ни приключение.

Някои от най-интересните места, които посетихме

По време на тези 7 дни посетихме много на брой интересни места, за които предстои да разказвам – долмени, древни светилища, крепости, природни красоти. Тук ще посоча пет от най-интересните според мен места, които видяхме.

Крепост Лютица

Ден първи от родопското ни приключение започна ударно с посещение на крепост Лютица край Ивайловград. Бяхме си я набелязали отдавна. До крепостта се стига по черен път, дълъг около 7 километра, подходящ за високи коли.

На място могат да се видят високи крепостни стени и красиви панорами. Повече за посещението на крепост Лютица, вижте в статията.

Кромлех при село Долни Главанак

Научих за това древно скално светилище преди шест години, когато излезе книгата „Усмивката на кучето“ от Димана Трънкова. От тогава насам на няколко пъти кроях планове за посещение, но все не се получаваха. За разлика от този път, когато кромлехът беше един от многото ни основни приоритети. Посетихме го през втория ден от пътешествието.

Намира се до село Долни Главанак и представлява ансамбъл от вертикални каменни блокове, подредени в кръг с диаметър около 10 метра. Към момента са останали 9 вертикални камъка, а други три са полегнали във вътрешността на кръга. Светилището е датирано от ранножелязната епоха (8 – 6 в. пр.н.е.). До него се стига за около 15 минути пеша по кратка пътека.

Харман кая

Харман кая е друго древно скално светилище. Намира се в района на Момчилград, на около 7 км северно след село Равен. На място могат да се видят причудливи скални форми, някои от тях с ниши, две каменни площадки (хармани), вдълбани ямки и линии в скалите, пещера с формата на утроба. Според проучвания обектът е датиран към Каменно-медната епоха.

Мен лично ме впечатли мащабът на мястото – скалните образувания, изсечените площадки и хълмът с пещерата заемат солидна площ. В допълнение, от Харман кая се откриват красиви панорамни гледки.

Крепост Устра

Два дни преди края на родопската ни обиколка посетихме крепостта Устра до село Устрен. Без съмнение, това е една от най-интересните крепости в Родопите, които съм посещавала. Това мое твърдение се основава както на страхотните гледки във всички посоки, които видях от крепостта, така и от масивните останки, покрай, които се разходих.

За да се стигне до крепостта, точно преди село Устрен се завива надясно по черен път. Пътят води до хужа Устра, дълъг е 2 километра и се изминава пеша или с високопроходима кола. След хижата до крепостта се върви около 20 минути по тясна стръмна пътека. Вижте повече.

Меандрите на река Арда

Да, признавам, под това име се крият всъщност множество забележителности. Река Арда протича през голяма част от Западните Родопи и по цялото протежение на Източните Родопи. Извира под Ардин връх, община Смолян, и тече все на изток. В района на Ивайловград минава на гръцка територия, за да се влее в река Марица на турска територия, недалеч от границата между Гърция и Турция. Реката е дълга 271 км, 241 от които са на територията на България и по-точно в лоното на Родопа планина.

Заобикаляйки родопските възвишения, реката образува десетки красиви меандри – това са завои с формата на подкова. Някои от тях са добре известни и често споделяни в интернет, защото близо до тях има една или няколко сравнително лесни позиции за наблюдение и заснемане. Други са по-малко познати, защото въпросната позиция е труднодостъпна.

Когато пропътувахме през Родопите това лято успяхме да се насладим на 4-5 живописни завоя на Арда с форма на подкова, като най-красив за мен беше този при село Стар Читак на около 30 километра западно от Кърджали (вж. началната снимка).

Ще спомена и още едно място, за което не знаехме, а буквално ни се изпречи на пътя – Мемориалният комплекс Илиева нива в района на село Глумово, недалеч от Ивайловград.

В тази местност на 3 октомври 1913 г. редовна османска войска избива над 200 български деца – все още пеленачета, деца на българи, бягащи от Южна Тракия и преследвани от тази войска.

Родопите от край до край

Не съм броила колко точно пъти сме отскачали до Родопите. Все ни е било интересно там, винаги сме се връщали много впечатлени, дори и от места, които сме посещавали повече от веднъж. Родопите са си Родопите.

Различното това лято беше, че искахме да минем по цялата им дължина (на българска територия), да ги усетим кътче по кътче от край до край. Избирахме си за разходка предимно места, които не бяхме посещавали преди, като основно пътувахме по така наречената от нас Родопска магистрала – главните пътища в Родопите.

Започнахме от Ивайловград и местата наоколо, после продължихме към Крумовград и наоколо, след това опорни точки от маршрута ни бяха Момчилград, Кърджали, Ардино, Смолян, Доспат, Сатовча, Гоце Делчев.

7 дни и повече от 800 изминати километра. На пръв поглед изминатото разстояние не е кой знае колко голямо, но трябва да се има предвид, че в Родопите се пътува бавно – „Родопската магистрала“ като цяло е само с две ленти и доста завои, но за компенсация предлага невероятни гледки. Преминава през вековни гори, високопланински пасища, покрай язовири и китни селца, разкрива гледки от птичи поглед към наситено зелени родопски котловини, следва буйни родопски реки през дълбоки и тесни проломи. Не на последно място, колкото и да е странно за „магистрала“ предлага свеж въздух и дълбоки горски сенки.

Родопите се делят на два дяла – Източен и Западен, като границата между двата минава на няколко километра западно от Кърджали. От това наше пътешествие успях в цялост да добия представа и от двата дяла. Не че не ги познавах и отпреди, но бяхме ходили тук и там, в различни райони, малко откъслечно. Сега ги „навързахме“ всичките или почти всичките.

Ако трябва да ги сравня, Източните Родопи са доста по-ниски и съответно климатът там е по-мек и не е типично планински. Западните Родопи са по-високият дял. Там се намира и родопският първенец връх Перелик, висок 2191 метра. В Източните Родопи са концентрирани множество древни светилища.

В Западните откриваме много природни дадености. И двата дяла изобилстват от средновековни крепости. Река Арда протича и в двата дяла като мощна водна артерия и образува множество разнообразни форми – красиви меандри и дълбоки проломи, на места тесни, а на други – разлати и с гледки надалеч.

За 7 дни съдбата ни срещна и с доста интересни хора: някои от тях – гостоприемни домакини, други – туристи като нас, а трети – гурбетчии в отпуск. Разни хора с разни съдби и истории.

За финал

Това беше моят кратък разказ за Родопската магистрала. Ако и вие се запътите на подобно пътешествие в Родопите, ви съветвам да го направите в късна пролет или през есента. Лятото не е най-подходящото време за посещение на източните части на Родопите, защото по това време там е много горещо. Жегата може да стане трудно поносима при разходка до напечените от слънцето каменни древни светилища. Да спомена и гадинките – змии и кърлежи, за които трябва да се внимава.

В заключение мога да кажа, че от толкова много посетени места и красиви гледки „Родопската магистрала“ ни се получи като вълнуващо лятно приключение, въпреки жегата.