Родопската магистрала: Родопите от край до край

Родопите, планината с душа…

Беше тъкмо разгарът на лятото, когато си направихме това вълнуващо посещение в Родопите. Преминахме планината от край до край, от най-източната ѝ част до най-западната, по главните пътища от Ивайловград до Гоце Делчев, които нарекохме символично Родопската магистрала. През тези 7 дни видяхме много места – познати и непознати за нас, все интересни. На някои от тях вече посветих отделна статия. Тук ще ви разкажа за цялото ни родопско пътешествие.

Река Арда - чест спътник по Родопската магистрала и малко встрани от нея
Река Арда – чест спътник по Родопската магистрала и малко встрани от нея

Началото

Стартирахме от Варна, тъй като там в района прекарахме първата седмица от лятната отпуска. Денят беше слънчев, дори горещ, морето ни зовеше като за последно тази година. Не можахме да му устоим и спряхме за малко на Иракли, един от любимите ми български плажове. После продължихме надолу – село Баня, Слънчев бряг, Поморие, Бургас, а след това към Сакар и Странджа.

В района на Тополовград и село Хлябово се отбихме да видим долмена в местност Нъчеви чаири, близо до шосето, който познаваме от предишно посещение в Сакар. Искахме да го видим отново. Беше си на мястото, все така интересен.

Късно вечерта пристигнахме в Ивайловград, нашата първа временна база от родопското ни приключение.

Някои от най-интересните места, които посетихме

По време на тези 7 дни посетихме много на брой интересни места, за които предстои да разказвам – долмени, древни светилища, крепости, природни красоти. Тук ще посоча пет от най-интересните според мен места, които видяхме.

Крепост Лютица

Ден първи от родопското ни приключение започна ударно с посещение на крепост Лютица край Ивайловград. Бяхме си я набелязали отдавна. До крепостта се стига по черен път, дълъг около 7 километра, подходящ за високи коли.

Крепост Лютица край Ивайловград
Крепост Лютица край Ивайловград

На място могат да се видят високи крепостни стени и красиви панорами. Повече за посещението на крепост Лютица, вижте в статията.

Кромлех при село Долни Главанак

Научих за това древно скално светилище преди шест години, когато излезе книгата „Усмивката на кучето“ от Димана Трънкова. От тогава насам на няколко пъти кроях планове за посещение, но все не се получаваха. За разлика от този път, когато кромлехът беше един от многото ни основни приоритети. Посетихме го през втория ден от пътешествието.

Кромлех при село Долни Главанак
Кромлех при село Долни Главанак

Намира се до село Долни Главанак и представлява ансамбъл от 15 вертикални камъка, подредени в кръг с диаметър около 10 метра. Датирано е от ранножелязната епоха (8 – 7 в. пр.н.е.). До светилището се стига за около 15 минути пеша по кратка пътека.

Харман кая

Харман кая е друго древно скално светилище. Намира се в района на Момчилград, на около 7 км северно след село Равен. На място могат да се видят причудливи скални форми, някои от тях с ниши, две каменни площадки (хармани), вдълбани ямки и линии в скалите, пещера с формата на утроба. Според проучвания обектът е датиран към Каменно-медната епоха.

Харман кая
Харман кая

Мен лично ме впечатли мащабът на мястото – скалните образувания, изсечените площадки и хълмът с пещерата заемат солидна площ. В допълнение, от Харман кая се откриват красиви панорамни гледки.

Крепост Устра

Два дни преди края на родопската ни обиколка посетихме крепостта Устра до село Устрен. Без съмнение, това е една от най-интересните крепости в Родопите, които съм посещавала. Това мое твърдение се основава както на страхотните гледки във всички посоки, които видях от крепостта, така и от масивните останки, покрай, които се разходих.

Крепост Устра
Крепост Устра

За да се стигне до крепостта, точно преди село Устрен се завива надясно по черен път. Пътят води до хужа Устра, дълъг е 2 километра и се изминава пеша или с високопроходима кола. След хижата до крепостта се върви около 20 минути по тясна стръмна пътека. Вижте повече.

Меандрите на река Арда

Да, признавам, под това име се крият всъщност множество забележителности. Река Арда протича през голяма част от Западните Родопи и по цялото протежение на Източните Родопи. Извира под Ардин връх, община Смолян, и тече все на изток. В района на Ивайловград минава на гръцка територия, за да се влее в река Марица на турска територия, недалеч от границата между Гърция и Турция. Реката е дълга 271 км, 241 от които са на територията на България и по-точно в лоното на Родопа планина.

Меандърът на река Арда до Маджарово
Меандърът на река Арда до Маджарово

Заобикаляйки родопските възвишения, реката образува десетки красиви меандри – това са завои с формата на подкова. Някои от тях са добре известни и често споделяни в интернет, защото близо до тях има една или няколко сравнително лесни позиции за наблюдение и заснемане. Други са по-малко познати, защото въпросната позиция е труднодостъпна.

Когато пропътувахме през Родопите това лято успяхме да се насладим на 4-5 живописни завоя на Арда с форма на подкова, като най-красив за мен беше този при село Стар Читак на около 30 километра западно от Кърджали (вж. началната снимка).

Ще спомена и още едно място, за което не знаехме, а буквално ни се изпречи на пътя – Мемориалният комплекс Илиева нива в района на село Глумово, недалеч от Ивайловград.

Мемориален комплекс Илиева нива
Мемориален комплекс Илиева нива

В тази местност на 3 октомври 1913 г. редовна османска войска избива над 200 български деца – все още пеленачета, деца на българи, бягащи от Южна Тракия и преследвани от тази войска.

Родопите от край до край

Не съм броила колко точно пъти сме отскачали до Родопите. Все ни е било интересно там, винаги сме се връщали много впечатлени, дори и от места, които сме посещавали повече от веднъж. Родопите са си Родопите.

Родопската магистрала между Ивайловград и Крумовград - има и някои прави участъци
Родопската магистрала между Ивайловград и Крумовград – има и някои прави участъци

Различното това лято беше, че искахме да минем по цялата им дължина (на българска територия), да ги усетим кътче по кътче от край до край. Избирахме си за разходка предимно места, които не бяхме посещавали преди, като основно пътувахме по така наречената от нас Родопска магистрала – главните пътища в Родопите.

Гледки по път в района на Крумовград
Гледки по път в района на Крумовград

Започнахме от Ивайловград и местата наоколо, после продължихме към Крумовград и наоколо, след това опорни точки от маршрута ни бяха Момчилград, Кърджали, Ардино, Смолян, Доспат, Сатовча, Гоце Делчев.

Край Ардино: емблематичният Дяволски мост
Край Ардино: емблематичният Дяволски мост
Тракийско скално светилище Орлови скали край Ардино
Тракийско скално светилище Орлови скали край Ардино

7 дни и повече от 800 изминати километра. На пръв поглед изминатото разстояние не е кой знае колко голямо, но трябва да се има пред вид, че в Родопите се пътува бавно – „Родопската магистрала“ като цяло е само с две ленти и доста завои, но за компенсация предлага невероятни гледки. Преминава през вековни гори, високопланински пасища, покрай язовири и китни селца, разкрива гледки от птичи поглед към наситено зелени родопски котловини, следва буйни родопски реки през дълбоки и тесни проломи. Не на последно място, колкото и да е странно за „магистрала“ предлага свеж въздух и дълбоки горски сенки.

По Родопската магистрала
По Родопската магистрала

Родопите се делят на два дяла – Източен и Западен, като границата между двата минава на няколко километра западно от Кърджали. От това наше пътешествие успях в цялост да добия представа и от двата дяла. Не че не ги познавах и отпреди, но бяхме ходили тук и там, в различни райони, малко откъслечно. Сега ги „навързахме“ всичките или почти всичките.

Родопската магистрала: на път към Борино
Родопската магистрала: на път към Борино

Ако трябва да ги сравня, Източните Родопи са доста по-ниски и съответно климатът там е по-мек и не е типично планински. Западните Родопи са по-високият дял. Там се намира и родопският първенец връх Перелик, висок 2191 метра. В Източните Родопи са концентрирани множество древни светилища.

Мегалитът Кован кая край село Долно Черковище
Мегалитът Кован кая край село Долно Черковище

В Западните откриваме много природни дадености. И двата дяла изобилстват от средновековни крепости. Река Арда протича и в двата дяла като мощна водна артерия и образува множество разнообразни форми – красиви меандри и дълбоки проломи, на места тесни, а на други – разлати и с гледки надалеч.

Край село Змеица: римски мост Кемера
Край село Змеица: римски мост Кемера

За 7 дни съдбата ни срещна и с доста интересни хора: някои от тях – гостоприемни домакини, други – туристи като нас, а трети – гурбетчии в отпуск. Разни хора с разни съдби и истории.

Широка Лъка
Широка Лъка

За финал

Това беше моят кратък разказ за Родопската магистрала. Ако и вие се запътите на подобно пътешествие в Родопите, ви съветвам да го направите в късна пролет или през есента. Лятото не е най-подходящото време за посещение на източните части на Родопите, защото по това време там е много горещо. Жегата може да стане трудно поносима при разходка до напечените от слънцето каменни древни светилища. Да спомена и гадинките – змии и кърлежи, за които трябва да се внимава.

В заключение мога да кажа, че от толкова много посетени места и красиви гледки „Родопската магистрала“ ни се получи като вълнуващо лятно приключение, въпреки жегата.

Оценка на читателите: 4.2 / 5 (36 Оценки)
Оценете 

 

Ако тази статия Ви харесва, запишете се и за нашия бюлетин за още интересна информация директно във Вашата електронна поща!

Информация за още интересни маршрути и любопитни места в България с красиви фотографии ще намерите в моята първа книга "52 екопътеки за всеки", издадена от издателство Сиела!. Поръчайте сега с 10% отстъпка в онлайн книжарницата на издателството!

Публикувано в екскурзии и почивки. Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *