И пак към Родопите … тези магични, незабравими и вечно привличащи към себе си Родопи. Този път целта беше едно малко селце – село Косово – малко по площ и по брой жители, наброяващи само 9 души. Но пък прекрасната обстановка там и чудните места за посещение наоколо го правят особено интересен обект за туризъм.
Обект на тази статия е село Косово и околните забележителности в сърцето на Родопите. Прекархме там един особено вълнуващ и незабравим уикенд. Защо незабравим ли – много просто – поради:
- магичността на Родопите, планината с душа;
- уюта на село Косово и Косовските къщи – тихо и спокойно селце с 9 постоянни жители, където все едно времето е спряло, селцето е сгушено между няколко хълма на величествената Родопа планина, всичките къщи са в характерния родопски стил и всичко това те кара да се чувстваш като музеен експонат;
- добрата компания – нашето пътешествие до село Косово и околните забележителности беше осъществено по покана на Косовските къщи и заедно с още няколко прекрасни хора, представители на едни от най-добрите травъл блогове в България.
Местата, които посетихме по време на този чудесен уикенд сами по себе си са емблематични за Родопите. Затова бих ги добавила в списъка на забележителните места в Западните Родопи. А ето и кратко описание за всяко едно от тях.
Кръчмата до Нареченски бани с големите мекици и вкусния качамак
Заведението се намира малко след Нареченските бани на една отбивка вдясно от шосето. Казва се Соленото изворче. Мекиците там са не само огромни, но и много вкусни, както повечето неща. Аз лично си облизах пръстите след един супер вкусен качамак, приготвен по домашна рецепта. Пробвах с настървен апетит и гореспоменатата мекица, но ми беше в повечко като количество след качамака. Е, някои от компанията се справиха и с две 🙂 .
Панорамната обиколка на село Косово по околните хълмове
Една прекрасна разходка – едновременно раздвижваща и разтоварваща – по екопътека, обикаляща околните хълмове над село Косово.
Пътеката е добре поддържана и маркирана (с червено-бяла маркировка) и започва от Хаджийската къща. Маршрутът е около 6 километра и се изминава за около 2 часа и половина – 3, без много зор. Разходката по тази екопътека е много приятна и включва преминаване покрай 3 малки интересни параклисчета, изкачване и спускане по три от околните на село Косово хълмове, пресича на два пъти река Катраница и по веднъж – другите две рекички около селото – Динковица и Чепиндолска. Пътеката предлага и красиви панорамни родопски гледки и минава покрай няколко стари къщи, в които – макар и срутени, личи традиционният местен стил.
В началото пътеката пресича една малка рекичка – Катраница – и минава покрай няколко изоставени къщи, а след тях започва да катери първия хълм. След около половин час, пътеката отвежда до малък параклис – св. Дух, намиращ се на върха на хълма при един обратен завой наляво по пътеката. Там, пред параклиса е подходящо място за първата почивка.
След този интересен параклис следва едночасов преход до другия параклис по пътеката – Свети Иван. Той е още по-малък и се намира точно над една поляна, през която минава пътеката. В средата на полянката си има колче с маркировката, за да не се обърка човек.
От там пътеката пак слиза надолу към долината на друга малка рекичка – Динковица. Като я пресичахме, попаднахме на малък, но много симпатичен водопад с интересен пад и разлив.
Следващата интересна забележителност по пътеката е третият и най-красив параклис Свети Петър.
До него се стига за около половин час ходене от предния параклис. Малко след него започват крайните къщи на селото, а от тук до Хаджийската къща (ако искате да затворите маршрута) има още около половин час пеша.
Ако имате път към село Косово и обичате леките планински разходки, непременно си отделете 3 часа, за да минете по тази екопътека. Разходката, чистият въздух и красивите гледки по пътеката едновременно ще ви разтоварят и заредят с чиста енергия и ще ви накарат да се усетите отблизо духът и обаянието на Родопа планина.
Кръстова гора
Едно от близките до село Косово места за посещение. Били сме там неведнъж, но пак ни беше интересно. Е, преди беше някак по-натурално, а сега е доста комерсиално. Вярва се, че ако преспиш на това място, действа особено лечебно на всякакъв тип здравословни проблеми. Новото, което видяхме при сегашното ни посещение на Кръстова гора, беше параклисът на първия етаж вдясно на основния храм, в който беше изложена уникална и нетрадиционна икона на Исус Христос. На тази икона той изглеждаше ту с отворени, ту със затворени очи, в зависимост от положението ви спрямо иконата.
Караджов камък
Това е още едно свещено място, пълно с и зареждащо с енергия. До него се стига за около час и половина пеша от Кръстова гора, като маршрутът за натам започва по асфалтовия път вдясно от главния храм на Кръстова гора. Караджов камък е скален феномен и много приятно място с леко екстремно изкачване до горната част на скалното плато. Но пък 360 градусовите гледки там отгоре са неповторими и определено си струват усилията.
Белинташ
Скала-плато и високо-енергийно място, за което се смята, че е култов древно-тракийски комплекс. Едно е сигурно, което мога да кажа от опит – разходката до скалата там е много приятна, при това лека – разстоянието се взема за около 30-40 минути от паркинга и денивелацията е нищожна, а гледките от високо са интересни и във всички посоки. От там видяхме и Караджов камък, и Кръстова гора – просто ни беше прясно и ги разпознахме като силуети. Бяхме там, на Белинташ в края на деня и стояхме до залез. Беше страхотно – и гледките, и усещането, и преживяването.
Загражденските водопади
Те са в Родопите, макар и по-отдалечени от село Косово. Бяхме си ги набелязали отпреди година и нещо. Сега кривнахме и към тях и съответната екопътека. И въпреки че пътят до село Загражден се оказа черен и в ремонт и съответно доста бавен за изминаване, а екопътеката – поддържана и проходима донякъде, водопадите и мястото си струваха всички усилия – бяха прекрасни и неповторими, а хората, които срещнахме и с които си поговорихме в село Загражден, бяха особено приветливи и готови да помогнат с каквото могат … отдавна знам от опит, че в Родопите е така.
Косовските къщи
Накрая да кажа две думи и за нашите домакини от Косовските къщи – мястото е особено красиво и … незабравимо. Там сякаш времето е спряло. Като усещане за допир с миналото мога да го сравня с градчето Брюж в Белгия. Стаите в Косовските къщи са в традиционния родопски стил, като не липсват в тях и всички съвременни удобства – невероятно съчетание. Кухнята предлага вкусни месни манджи, а обслужването е на много високо ниво. Ние бяхме настанени в Хаджийската къща. Мога да кажа още само едно – БЛАГОДАРЯ!
Село Косово се намира на 48 км от Пловдив по пътя Асеновград-Пампорово. Отбивката от главния път към селото е малко след Нареченски бани.
Ако сте любители на автентични български села със запазена старовремска архитектура, препоръчвам ви да посетите също Старо Стефаново, ловешко и село Бръшлян в Странджа.
Незнам колко от Загражденските водопади сте видяли защото има паднали мостове и трябва да се заобиколят по незнайни за посетителите пътеки. Надявам се да сте ги видели, защото наистина си заслужава. Ако решите да я посетите пак ме потърсете, ще ви разведа лично.
Здравейте и благодаря за интереса и предложението! Успяхме да видим само някои от водопадите поради лошото състояние на пътеката в по-далечната й част. Весели празници!
На Соленото изворче спирахме преди по-малко от месец. Мекиците са огромни и вкусни. Ядохме боб със свински джолан – превъзходен. Качамака, за който се чака 40мин. не струваше. Кътмите са като питки/пърленки :(. И обслужването също им куца, но читав персонал в това време е трудна работа. Пак бих спряла.
Не знам за вас, но аз там ядох страхотен качамак. Струваше си чакането.
Blagodarja
Poznavam seloto ot moi prijateli koito imat vila-kasti tam-Varvara Valchanova
Naistina prekrasno i nezabravomo mesto
Beshe i ljubimo mjasto na lelja Lili i bratovchedka mi Maja
Spomen ot Nelito i Vlado
Blagodarja za hubaoto opisanie
Rodopite za bojestveni- Zdravka Shishkova-Stoyeff
Познавам някои от посочените места, но Родопа е неизчерпаема.Отново бих се върнала.Гоце Делчев- Неврокоп ми е непознат. Златоград,Доспат и Девин са толкова гостоприемни…