Един прекрасен дълъг уикенд в Сакар и пътьом

Посетихме Сакар планина в началото на този март, когато дългата зима бавно, но сигурно отстъпваше владенията си. След толкова много студ, че и мрак, направо бяхме зажаднели за слънце и разходки по нови места. С посещението ни до Сакар получихме по много и то от всичко жадувано – слънцето, разходките и новите места. Тази статия посветих на всички най-интересни забележителности, което видяхме в Сакар и по път.

Тръгнахме в четвъртък, в ранния следобед и се прибрахме в неделя. Имахме два пълни дни „на терен“ за разходки и изследване на любопитни места. Не пропуснахме и някои интересни места по път.

На отиване, тъкмо преди да навлезем в Сакар ни завари и залезът.

Първото нещо, което ми направи силно впечатление, когато навлязохме в Сакар след магистрала Марица, бяха чисто българските и толкова простички, чисти и ясни имена на селата там. Ето някои от тях: Българин, Българска поляна, Богомил, Черепово ( след първите три, това малко ме изненада 🙂 ), Браница.

Пристигнахме по тъмно в Сакарци – селото, в което бяхме решили да отседнем. Останалите впечатления са от следващите дни.

Ето списък на местата, които посетихме.

Долменът в местността Нъчеви чаири край Хлябово

Долмените са мегалитни съоръжения от бронзовата и ранната желязна епоха. Те са изградени от няколко отвесно положени каменни плочи,  покрити с друга каменна плоча, образувайки камера. Долмените са нещо като „запазена марка“ на Сакар планина, а долменът в местността Нъчеви чаири край село Хлябово е един от най-големите, най-добре запазените и проучени долмени. Намира се на 8 км от Сакарци и на 2 км от Хлябово по пътя за село Българска поляна.

Палеокастро – тракийска крепост и слънчево светилище

Тракийската крепост Палеокастро е разположена между град Тополовград и село Хлябово, в северните склонове на Сакар планина. До Палеокастро се стига по обособена пътека, която представлява маркиран със синьо-бяла маркировка коларски път. Пътеката започва вдясно от шосето точно на завоя след табелата за край на Тополовград, ако се движите от Тополовград към Хлябово. Повече информация за посещението до обекта може да намерите тук.

Устремски манастир „Света Троица“

Устремският манастир „Св. Троица“ е достъпен с кола. Той се намира на 12 км югоизточно от град Тополовград. Историята на манастира започва през 8-9-ти век в периода на иконоборството във Византия, в чиито предели се намира манастира в онзи период.  В днешния си вид манастирът започва да се изгражда през 14-15-ти век. През 18-19-ти век в Устремския манастир са намирали убежище много хайдути, поради което едно от имената на манастира е Хайдушки манастир.

Църквата „Свети Димитър“ в Елхово

Тази църква е един от символите на град Елхово. Разположена е в централната градска част и външно повече прилича на възрожденска къща, отколкото на църква.  Построена е в периода 1874-1878 г.

За коректност, да уточня, че Елхово географски не е в Сакар, а в Тракийската низина, но ние не бяхме посещавали градчето, а то е само на 33 километра от Сакарци (селцето, в което се бяхме настанили). Как да не се възползва човек …

Още от Елхово

Съвсем близо до църквата „Свети Димитър“ се намира Етнографският музей в Елхово. Той е включен в 100-те национални туристически обекта и затова сам по себе си е причина за посещение на градчето. В допълнение, музеят има интересна етнографска експозиция и малка археологическа част.

Ние си отделихме достатъчно време, за да се поразходим в Елхово и да пообиколим централната градска част. Много приятно градче и доста оживено.

Стефан Караджово

Село Стефан Караджово е родното място на Стефан Караджа. Намира се на около 26 километра от Елхово. Селото се слави с две неща – с родната къща на големия български революционер и патриот, превърната в музей, и с горчивата си, но лековита минерална вода.

Водопад Казанките

Водопад Казанките е малък, но живописен водопад, недалеч от първенеца на Сакар – връх Вишовград. До водопада се стига за около час ходене по широка пътека, която започва от шосето към връх Вишовград и която в по-голямата си част е черен коларски път.

Римска порта

Едно от последните места, които посетихме в Сакар, беше тази римска каменна порта или по-точно – нейните горди останки. Портата се намира на около 20 минути ходене пеша от къщата за гости в Сакарци, в която бяхме отседнали (за къщата – малко по-долу). В действителност, тази римска порта си беше един огромен камънак, но друго си е да знаеш, че тези камъни са от римско време 🙂 .

Чирпански манастир „Свети Атанасий“

Чирпанският манастир „Св. Атанасий“ е най-старият европейски манастир. Освен това, той е действащ манастир. Основан е през 344 година от самия Свети Атанасий , който по онова време е бил Александрийски патриарх. Той посещава днешните български земи покрай Вселенския събор в Сердика (343-344 г.).

Къща-музей Пеньо Пенев

За финал се отбихме в Димитровград. Искахме да посетим къщата-музей на поета Пеньо Пенев. Искахме … и още искаме. Беше затворена, в неделята, когато се предполага, че най-много туристи ще минат през нея … но това е една друга тема.

Все пак ми остана една снимка за утеха.

Това беше последният посетен от нас обект. Няма как … всяко пътешествие си има край, за да отстъпи място на следващото.

Да спомена накратко и мястото, където намерихме подслон – Къща за гости Сакарци, село Сакарци: новичка, хубава, чиста, 2 звезди, просторни стаи, разположена сред красиво и тихо място, с гостоприемни стопани. Малък минус беше, че обхватът към външния свят беше много слаб, което беше приемливо през първия ден, но след това връзката доста ни липсваше (може пък и да сме прекалено разглезени 🙂 ). Другото, което ми липсваше беше някакво, макар и едно единствено, типично местно ястие в менюто. Но това са „дребни кахъри“. Извън тях, всичко в Къща за гости Сакарци беше перфектно.

Накрая ще завърша с още две изключително интересни забележителности в Сакар, които познавам от предишни посещения и които горещо препоръчвам да се видят:

• скалната църква до село Михалич;
• крепостта Букелон в село Маточина.