Не знам кой първи е използвал думите „магията на Родопите“, превърнали се донякъде в клише, но трудно може да се намери по-точно и кратко определение за скалните феномени над родопските селца Небеска и Женда и прелестните гледки там. Посетихме ги в първия ден от поредното ни родопско приключение.
Отбихме се първо до скалното светилище над село Небеска, след това се разходихме до тракийската крепост и светилище Асар кая до село Женда, финал на разходките за деня сложихме при стария мост до село Ненково. Видяхме местата в този ред, така ги описвам по-долу.
Къде се намират селцата и как се стига
Женда и Небеска са две малки села в Източните Родопи, на няма и километър едно от друго. Те се намират в област Кърджали, на 240 километра югоизточно от София, на 76 километра югоизточно от Пловдив и на 38 километра северозападно от град Кърджали.
Ако идвате от север – северозапад, трябва да се насочите към Асеновград и после да поемете по шосето Асеновград – Кърджали, като на село Комунига напускате главния път и завивате надясно. От Комунига до Женда са само 9 километра, но пътят е тесен, криволичи и се пътува бавно. За сметка на това, шосето е заобиколено от изключително живописни и дивни гледки.
Когато ние пътувахме до там, малко след Комунига трябваше да спрем и да дадем предимство на виден местен пешеходец – една костенурка пресичаше шосето 🙂 .
Светилището до село Небеска
Светилището до село Небеска е древен култов комплекс, който се състои от различни скални форми. Най-голям интерес будят две от най-мащабните скали, по които се наблюдават няколко скално изсечени трапецовидни ниши.
От село Комунига се стига първо до село Женда. За Небеска още в началото на Женда се поема наляво по широк и стабилен черен път, който може да се измине с лека кола (поне при сухо време). По черния път карате около 700 метра до началото на Небеска, където е отправната точка за светилището. Там е удобно да оставите колата.
Координати на отправната точка: 41.773785, 25.187217.
Тръгвате пеша по близкия хълм. До първата скала с нишите се върви 5-10 минути в зависимост от темпото.
Скалата има интересна форма – на пластове е, отгоре си има козирка, под козирката се виждат няколко трапецовидни ямки, а под тях – ясно обособена каменна площадка в подножието на скалата. Като се погледне тази канара от различни ъгли, изскачат различни образи.
Пейзажът назад е от високо и се разгръща надалеч, за да обхване най-напред шепата каменни къщи в село Небеска (за жалост някои от тях полусрутени), в далечината Хасково и Димитровград, а после и близки и по-далечни заоблени родопски хълмове. Далече в ниското се вижда и река Боровица.
Другата голяма интересна скала е разположена малко по-надолу. По нея има повече ямки, но за да се видят трябва да се слезе от долната ѝ страна. Тя също е на пластове и с малко въображение може да ви се привидят още скални образи.
Много от скалните светилища са снабдени с провиралки – дупки в скалите, за които се смята, че са свързани с ритуали за здраве. Докато обикаляхме втората канара, минахме през загадъчен отвор в скалата. Не знам дали това е местната провиралка, но много прилича на нещо такова.
Тракийска крепост и светилище Асар кая до село Женда
За Асар кая се връщате до Женда, минавате през цялото село и продължавате още около километър до близките гробища. Точно преди тях вляво се отделя черен път. Той води до Асар кая. Там на отбивката е широко и е удобно за паркиране. На близкия хълм има антени, още един ориентир.
Координати:
- на отбивката: 41.774760, 25.170272;
- на Асар кая: 41.762740, 25.180637.
До Асар кая се върви около 30 минути.
От отбивката тръгвате по черния път покрай гробищата. Вляво се откриват гледки към Женда и Небеска. Не след дълго пътят навлиза в гора. Може да си имате и компания – наоколо пасат крави. На излизане от гората в далечината се вижда скална гъба, а точно над нея – обширно плато. Това е точно нашата цел. На платото се крият останките от тракийската крепост, а скалата на платото и гъбата под нея са част от тракийското светилище. Още малко ходене и сме на платото.
Крепостта общо взето е в насипно състояние, но не е малка. Когато ние бяхме там, шипките тъкмо бяха узрели и си набрахме.
Мястото е интересно с великолепните си гледки и с това, че е запазило останки от тези древни сакрални комплекси, за които все още няма утвърдена теза какви са, що са. Предполага се, че са свързани с погребалните традиции на траките.
Светилището, както споменах се намира точно под платото. За да стигнете до него, трябва да се върнете на черния път, да продължите още малко надолу по него и под скалата да завиете вляво по някоя от пътеките.
От този ъгъл под скалата се виждат няколкото трапецовидни ниши в горния ѝ край. Да се чуди човек как са дълбани тези скално изсечени паметници толкова нависоко!
Към скалната гъба се върви още 5-10 минути. Стигне ли човек до нея, разбира, че тя е не просто скален феномен – огромен камък с интересна форма.
В горната ѝ част също се наблюдават скално изсечени ниши. Нещо повече, ако обиколите гъбата, ще се удивите как различно изглежда тя от различните си страни.
Старият мост до село Ненково
Ако от село Женда продължите напред по тесния път не след дълго стигате до река Боровица – тя е една от големите реки в Родопите и по нея върви границата между Източните и Западните Родопи. За да видите моста, там при реката трябва да завиете наляво към Войново. Ако завиете надясно, ще се озовете до язовир Боровица. Там указателните табелки са в оскъдица, затова най-добре да ползвате навигацията.
Мостът се вижда от шосето малко след като се подмине село Ненково (селото в голямата си част е на другия бряг на реката). Край пътя има удобни места за спиране и слизане към реката.
Мостът е дълъг 58 метра, има 5 свода и асиметричен силует. Няма много информация кога точно е построен, но го наричат „Средновековен“. Освен това в района по левия бряг на река Боровица някога е минавал средновековен път от Беломорието до Филипопол (днешен Пловдив). Така че има резон в това име.
Когато го посетихме, вода почти нямаше, пеша стигнахме до другия бряг на река Боровица и после се върнахме по моста.
Мостът в наши дни не се използва. До самото село Ненково се стига по дълъг въжен мост.
Няколко километра по-надолу река Боровица се влива в Арда. На хълма при водослива се крият останките от средновековната крепост Патмос, за която вече ви разказах. Там Арда образува и един от най-красивите си меандри.
