Синьото езеро (2412 м. н.в.) и най-краткият маршрут към него попадат в може би една от най-дивите и слабо посещавани части на Рила. И има защо – стига се трудно.
Този маршрут започва от кантон Илийна и върви право нагоре към езерото. Ние минахме по него в първата неделя на този август. Маркировка имаше, но пътеката се губеше на доста места сред трева и клек. В началото беше стръмно, а след това още по-стръмно. После наклонът се успокои, но пък теренът беше под формата на обширен каменен сипей.
Връщането беше малко по-леко – спуснахме се по маркировката в долината на Мермерски дол. Така на практика обиколихме двата върха Мермера и Малък Мермер.
Сега, след прехода смятам, че е по-добре да се избере малко по-лек подход към езерото, макар и по-дълъг. Все пак се радвам, че опознах и това лице на Рила.
В тази статия ще ви дам информация за:
- черния път до кантон Илийна по протежение на река Илийна;
- маршрута от кантон Илийна до Синьото езеро и в долината на река Мермерски дол – слабо познат и малко посещаван;
- идея как може да се улесни.
С какво е интересна тази част на Рила
Накратко, тя е малко посещавана и дива. Синьото езеро е най-голямото и най-високо разположеното езеро от групата Караомерички езера. Те са 4 и са разположени на височина от 2412 до 2325 метра. По време на прехода минахме покрай още едно от тях.
Тази част на Рила е позната като Канарски дял, суров и алпийски, с надморска височина между 2600 и 2716 м, характерен със своите скалисти върхове, дълбоки ледникови циркуси и няколко малки високопланински езера. Някои от най-впечатляващите върхове в този дял са Аладжа слап, Карааланица, Павлев връх и Рилското конче до него, връх Канарата. Карааланица и Павлев връх се виждат от брега на Синьото езеро, а Канарата – като се излезе на билото северозападно от езерото.
Как се стига до началото на маршрута и пътят в долината на река Илийна
Отправна точка за маршрута е кантон Илийна в Средна Рила и по-точно – малко по-нагоре по пътя от кантон Илийна, на един завой наляво, където се разделят маршрутите с жълта маркировка. Там леко встрани от върха на завоя може да се остави колата. Мястото не е много, но стига за една кола. Отбелязано е като Паркинг 2 в приложения по-долу трак. Друг вариант за паркиране е долу при кантона (точка Паркинг в трака).
Кантон Илийна се намира в Природен парк „Рилски манастир“ и до него се стига по път с трошено-каменна настилка. Пътят се отбива вдясно от пътя за Рилския манастир на около 3 км преди манастира. На отклонението има указателни табелки за Владичина поляна и река Илийна.
От отбивката до кантон Илийна разстоянието е около 16 км. Още в началото след отбивката асфалтът свършва и пътят си става с каменна настилка. Пътят е доста твърд и бих казала добър. Има кратък по-лош участък след Владичина поляна, като „лошото“ се състои в известни неравности. На места там пътят е земен. По-натам пътят изцяло е насипан с камъни.
Дали пътят може да се измине с лека кола? Да, бавно и внимателно, особено ако колата е по-къса и не я жалите много. Ние бяхме с кола тип SUV, но на кантон Илийна видяхме паркирал един нисан микра. Вие си преценявате.
За сравнение, пътят до кантон Илийна е по-добър от този от Кирилова поляна до кантон Тиха Рила. Лошото е, че е доста дълъг и е хубаво да си планирате поне един час за изминаването му.
Другото, което ви съветвам е, да си заредите карта и начална точка на маршрута, още докато сте в град Рила и имате интернет. Най-добре е да разполагате с офф-лайн карта. Мога да препоръчам тази на LocusMap.
По-долу може да изтеглите нашия трак по този път и трака от прехода.
Особености на маршрута от кантон Илийна до Синьото езеро с връщане през Мермерски дол
Този маршрут може да се раздели на 3 ясно-обособени етапа:
- етап 1: кантон Илийна – Синьото езеро (2 часа);
- етап 2: Синьото езеро – Премката (30-40 минути);
- етап 3: Премката – кантон Илийна (2 часа).
Ето и описание на етапите.
Етап 1: кантон Илийна – Синьото езеро
Приемам за отправна точка разделянето на маршрутите с жълта маркировка над кантон Илийна (Паркинг 2). Наляво е черният път, по който ще се върнем. Ние поемаме надясно и много малко след това пътеката завива наляво и тръгва нагоре по баира. Внимавайте за това разклонение. Ако го пропуснете, след няколко метра стигате до река Илийна и един бент, изграден на нея – ясен знак, че сте изпуснали отклонението.
И така, тръгваме нагоре по изключително стръмен и задъхващ начален участък, за около 900 метра разстояние се преодолява близо половината денивелация на маршрута. Маркировката е добра, но пътеката трудно личи заради високата трева и клек. Затова пък, погледнеш ли назад, гледките са хипнотизиращи. Погледът обхваща началото на долината на река Илийна, обградена с високи рилски върхове. Самата река не се вижда, но околните зъбери се извисяват величествено към небето.
След този стръмен участък теренът вече не е с толкова голям наклон, но в продължение на 400-500 метра пътеката се движи по сипей от камъни, което също не е много приятно, поне за мен. Във втората част на сипея минаваме покрай едно от Караомеричките езера. По време на нашето посещение то беше почти пресъхнало и представляваше малка локва с кал край нея.
След сипея следва кратко и приятно изкачване до Синьото езеро. После се наслаждаваме на гледки и заслужена почивка.
Водите на Синьото езеро наистина са сини. То е най-голямото от групата на Караомеричките езера. Много е красиво около него.
Северозападният му бряг се притиска от връх Малък Мермер (който всъщност никак не е малък – висок е 2592 метра и е само с 12 метра по-нисък от съседа си Мермера, наричан още връх Мраморец).
Леко отклонение – на билото над Рилския манастир се извисяват два върха с подобни имена – Голям Мермер и Малък Мермер. Те са съседи на Додов връх.
Срещу Мермерите от другата страна на Синьото езеро се издига скалистото било на Павлев връх и Рилското конче. Брегът на езерото е по-нисък единствено от юг.
Етап 2: Синьото езеро – Премката
Маршрутът продължава към билото североизточно от Синьото езеро. Движим се по жълтата маркировка, която тук е малко нарядко. Пак си е изкачване, макар и не така дълго и стръмно, но като си с изпити сили и това ти се вижда трудно.
Стигнеш ли билото следва огромна порция с невероятни гледки – към близкия връх Канарата с двете си коти, връх Йосифица, Рибни езера, а в далечината и Мусала.
На билото за кратко следваме червена маркировка до Премката – седловината, която се пада в подножието на връх Кьоравица. За него ви разказвах тук. Премката се явява кръстопът – напред почти на север е панорамният връх Кьоравица, надясно се спуска пътека с червена марка към хижа Рибни езера, а на запад (наляво и надолу) се отделя пътеката с жълта маркировка към Мермерското езеро и Мермерски дол, по която ние трябва да продължим.
Етап 3: Премката – кантон Илийна
Този етап се състои от два под етапа:
- в долината на река Мермерски дол;
- по черния път от долината до кантон Илийна.
След Премката навлизаме в долината на река Мермерски дол, ляв приток на река Илийна. В началото спускането е леко и приятно, по ниска трева и плавен наклон с гледка към Мермерите, но от другата им страна спрямо Синьото езеро. Пътеката минава по южния бряг на Мермерското езеро. Интересно е човек да го види и от този ъгъл, но отгоре погледнато е някак по-впечатляващо. От него изтича река Мермерски дол, позната още като Мраморен дол, защото „мермер“ от турски значи мрамор. Реката събира и други потоци в този циркус във водосбора си.
Малко след езерото теренът става стръмен, а по-надолу пътеката, която не е добре отличима, навлиза в клек и висока трева, а в по-ниските ѝ части газим и в мочурища.
В един момент, на около час и половина след като сме напуснали Премката, пътеката излиза на черен път и още в началната му част пресичаме реката. На това място има изграден бент. По черния път се върви лесно и бързо, защото е твърд и почти равен. За по-малко от 30 минути изминахме финалните около 2 км по него до колата. На места беше кален и с локви. По протежението му са изградени много шахти и водохващания.
През целия етап следваме жълта маркировка, но и без нея няма как да объркаме посоката в този участък.
Това е моето описание на маршрута. Както споменах, той е слабо посещаван и затова теренът не е добре утъпкан и пътеката се губи, на места преминава през гъст клек, на други е каменисто или леко мочурливо. Но пък наш спътник по целия маршрут е много добрата жълта маркировка. Да, вярно, на места не е добре забележима, особено ако марката е на нисък камък, но я има и не е избледняла.
Технически параметри на прехода
Начало (Паркинг 2): 42.090587764978409, 23.461623564362526
Разстояние: 7.9 км
Денивелация: (+) 598 м, (-) 594 м
Продължителност: 5:11 ч.
GPS трак: от пътя, от прехода
Финални думи
Заслужаваше ли си стръмното и камънака? След приключението си мисля, че можеше да си го спестим и да изминем маршрута в друга конфигурация и друг вариант – напр. от кантон Тиха Рила, покрай хижа Рибни езера, а после Премката и Синьото езеро. Беше ми трудно и не беше най-впечатляващият откъм гледки маршрут, по който съм минавала, но все пак съм доволна, че опознах нова част от любимата Рила. Още повече се радвам, че случаят ме срещна с Владимир Симеонов Иванов (a.k.a. бай Владо) – истинска легенда в планинарството. Сварихме го в естествената му среда с обичайните дейности – разчистване и маркиране на пътеки.
Вижте още маршрути в района на Рилския манастир:
