В Смоличано: водопадът и манастир „Св. св. Йоаким и Ана“

Беше януари, но не беше повод да си стоим само вкъщи през уикенда. След кратко чудене решихме да се разходим до кюстендилското село Смоличано и да видим тамошния водопад Света Ана в зимна ледена премяна. Бяхме ходили там преди две години – беше пролет, началото на април, точно след разходката ни до Бистришкия водопад. Тогава само чухме тътена на водата и видяхме мокрия скален венец, водопад не видяхме. Този път, през януари, беше различно – водопадът, или по-точно водопадите, оказаха се два отделни пада един до друг, бяха много внушителни, защото бяха замръзнали и се виждаха отдалеч.

Как се стига до Смоличанския водопад и манастира

Водопад Смоличано се намира на около 110 км югозападно от София и на около 20 км южно от Невестино. Ако тръгвате от София, най-кратко ще е да поемете по магистрала Люлин, после по АМ Струма, от която излизате на втория пътен възел на Дупница и се насочвате към Кюстендил. Напускате шосето Дупница-Кюстендил и влизате в Невестино минавайки по Кадин мост, след което се насочвате към селата Четирци, Друмохар и Ваксево. В центъра на Ваксево се отклонявате надясно – това е посоката за Смоличано. След Ваксево пътят върви в дефилето на река Елешница – тесен, но сравнително добър, преди Смоличано преминава в черен, но добър черен път.

На влизане в Смоличано продължавате направо, успоредно на реката. В тази част от нея ви делят един ред стари къщи. След първите къщи се оглеждайте наляво към скалния венец – ако е зима, ще видите белите ледени висулки на водопад Смоличано. Ако е лято – може и да не го видите, а само да го чуете.

След първите къщи минавате по моста над реката и малко след него трябва да оставите колата при първата голяма сграда – това е старото училище в Смоличано. Точно под сградата, над малка каменна чешма се отделя пътека вдясно към дерето. Тръгвате и след 5 минути ходене сте на водопада.

За да отидете до манастира, от старото училище трябва да поемете нагоре по улицата. След 5 минути ходене пеша ще се озовете пред портите на манастира. Ако няма сняг, до манастира може да стигнете и с лека кола.

Красотата на водопад Смоличано

Във февруарския брой от 2018 г. на вестник Ехо прочетох, че при обилно снеготопене и след дъждове водопадите са 16 един до друг с височина между 12-15 метра. Затова водопад Света Ана е наричан още Смоличански водопади. Когато ние ги посетихме през януари бяха два – под двата карстови извора.

При първото ни посещение в селото през април преди две години, както споменах, видяхме отдалеч само следи от водопада. При второто ни посещение видяхме не само водопада, но и карстовите извори, от които е образуван – те са с малък дебит, а и част от водите им са каптирани при чешмата в двора на манастира. Затова си мисля, че не е особено внушителен (ако изобщо го има) лятно време. Затова пък, през зимата е истинска ледена картина, правена от виртуоз.

Поне така го видяхме ние – красив и внушителен, в голямата си част беше замръзнал. А както се знае, водата в ледено състояние е с по-голям обем. Освен това, ледените висулки си стоят на едно място дълго време, за разлика от течната вода, която пада и заминава.

Ледените форми бяха толкова много – подобни и по своему различни – по една, по две, по няколко. Картината се допълваше от околните скали, образували вдлъбнатини и пещерички тук-там. Гледката беше наистина невероятно красива и когато си тръгвахме, ми беше трудно да откъсна очи от ледения водопад.

Внимание: ако ходите зимно време, не стойте под и близо до водопадите, защото масивни ледени маси периодично се откъсват и се свличат бързо надолу с гръм и трясък. Опасно е!

Ние чухме и отдалеч видяхме един такъв огромен леден къс, който се свлече на мястото, на което бяхме стояли няколко минути преди това, наслаждавайки се на ледените форми.

Смоличанският водопад е висок около 15 метра – немалко. Водите му падат от бигорни (шуплести варовикови) скали с чудати форми. Тези варовикови форми придават допълнителен рисунък на падащите води. Посещавали сме вече доста подобни водопади, падащи и течащи по бигорни скали. При повечето от тях има малки и по-големи пещери, образували се с течение на времето. Такива са Крушунските водопади, водопад Полска Скакавица, водопад Варовитец край Етрополе, водопад Футула край Сливен, Гложенският водопад, водопадът под Бистрецкия манастир.

Манастир „Св. св. Йоаким и Ана“

Докато водопадът се намира в усойно и сумрачно дере, в което можеш да усетиш единствено красотата на водопада, а през знойно лято – и свежа прохлада, манастирът е разположен на високо и там човек има поглед към целия район.

Местността представлява много красива клисура, образувана от протичащата река Елешница – една от големите реки в югозападна България, десен приток на Струма, извираща малко под връх Руен – първенецът на Осоговската планина.

Манастирският комплекс се състои от църква, чешма с 12 чучура, параклисче с аязмо и обширен двор.

Наблизо има паметник на смоличанските герои и хубаво място за пикник, където ежегодно местните хора правят курбан на 9 септември – вторият ден след Рождество на света Богородица и ден на нейните родители Йоаким и Ана.

С мястото е свързана стара легенда за красива мома на име Ана, която заради завист и злословие била посечена от един от братята си, при което очите ѝ се превърнали в извори, а косите ѝ – във водните струи на водопада.

Смоличанският манастир Св. св. Йоаким и Ана, в момента недействащ, е известен още като манастир „Света Ана“. Изграден е през 1888 г. върху останките от стара средновековна църква. През 2017 г. манастирът е обновен.

Пред църквата между двата извора е впечатляващата чешма с 12 чучура, всеки от които сега е посветен на зодия. Над чучурите има плочки с кратък текст за съответната зодия. Смята се, че водата има целебна сила и лекува очите.

За съжаление, по време на нашето посещение църквата беше затворена и не успяхме да я разгледаме отвътре, но все пак запалихме свещичка в параклисчето над нея. То е построено над единия от двата карстови извора, захранващи водопадите. Освен това успяхме да огледаме горната част на водопадите на ръба на двора.

Накрая, да кажа две думи за интересното име на селото – СмолИчано. Според едно предание, в резултат на пожар в близка борова гора изтекла много смола, затова нарекли селището Смолица, а жителите му – смоличани. Има и друга версия – край селото е открита каменовъглена мина, в която се добивали каменни въглища, които били наричани от местните – смолнати камъни.

След Смоличано се насочихме към село Скрино и Руенския манастир, но за това – друг път.

В заключение, село Смоличано е добра идея за еднодневна разходка – красиво място с манастир и водопад.