Тектонски гребен Калето край Реселец: геоложко чудо от мезозойската ера

Все съм виждала разни скални феномени, но такова чудо като Тектонския гребен до село Реселец не бях виждала. Наричан е още Пропадалото, защото представлява срутище от огромни канари в тясна варовикова долина. Страхотно място, уникално по вид и произход с чудновати гигантски каменни форми!

Мястото е определяно от учените като рядко срещан геоложки феномен. Там ще добиете представа как са изградени огромните варовикови скали, характерни за целия район. В допълнение, може да разгледате античен римски път и останки от късноантична и средновековна крепост.

В района е обособена екопътека, чийто маршрут освен интересен, е и сравнително лек. Ние бяхме там през втората половина на февруари и го обходихме за три часа, без да бързаме. За това време се завирахме и изкачвахме къде ли не, за да попием максимално от магията на мястото.

Тектонски гребен „Калето“ е природна забележителност, защитена през 1961 г.

В следващите редове ще ви разкажа как се е образувал скалния феномен, как да стигнете до него и какво да очаквате от маршрута.

Какво представлява природен феномен Тектонски гребен

Скалният феномен представлява огромно срутище от варовикови блокове отцепени по пукнатини и запълващи дълъг карстов каньон с площ над 57 хектара, дължина около 750 метра и височина 30 – 40 метра (това са размерите, посочени на информационното табло в обекта, според сайта на Геоложките феномени дължината на ждрелото е около 600 метра). Бил образуван през Мастрихткия век на Кредата (преди 68 – 72 милиона години). Чували ли сте за току-що споменатия век? Аз не бях, затова се поразтърсих за информация.

Последните три геоложки ери са палеозой, мезозой и неозой, като ние живеем в неозоя. Мезозоят от своя страна е наричан ерата на влечугите и се състои от три периода – триас, юда и креда. Мастрихткият век е последният етап от периода креда.

Да се върна на така нареченото Пропадало. Първоначално, то е описано като млада блокова структура – тектонски грабен (и от там днешното му популярно име). В геологията под грабен се разбира дълбока релефна долина, образувана от потънала земна кора, между два тектонични разлома. В хода на научните изследвания по стените на структурата не се установят следи от движения, а съставът на блоковете се оказва напълно идентичен със скалите от стените на каньона. По тази причина първоначалната теза за тектоничния произход на феномена бива отхвърлена и се приема ново обяснение за неговото образуване.

Според това ново обяснение, вследствие на слаби движения на земната кора с течение на времето са се получили вертикални пукнатини във варовиковите скали. Процесът продължил с цялостно разтваряне на варовиците между отделни вертикални пукнатини, оформяйки грабеноподобна структура – малко карстово ждрело с високи отвесни стени. След това е започнало отцепване на огромни блокове от стените на ждрелото, които падат в него под различен ъгъл и постепенно оформят днешната удивителна гледка от гигантски каменни паралелепипеди, някои от които са с височината на стените му. Процесът продължава и в наши дни, поради което широчината на каньона достига на места до 100 метра.

По-подробно и по-научно обяснение може да погледнете в сайта на Геоложките феномени в България, финансиран от фонд Научни изследвания. Сайтът до скоро се помещаваше на интернет адрес http://mgu.bg/geosites/kaleto-reselec.html, който за съжаление вече не е актуален.

Къде се намира и как се стига

Началната точка на пътеката се намира на около километър западно от село Реселец. Самото село е разположено на 6.5 километра югозападно от град Червен бряг.

За да стигнете до началото на пътеката, влизате в Реселец откъм Червен бряг и продължавате направо почти през цялото село, докато стигнете моста над реката – река Ръчене. Минавате по моста и продължавате след него по улицата вляво, която е успоредна на реката. По нея излизате от селото и после продължавате още около километър до началото на маршрута.

За ориентир, там има чешма, беседка и обширно място за паркинг. След беседката се виждат информационните табла за екопътеката.

Според информацията, екопътеката се състои от три части, наречени съответно: Тектонски гребен Калето, над Каньона и Скалните кукли. Първите две образуват кръгов маршрут, а третата част е отделен лъч. Следват подробностите.

Особености на маршрута

Начална точка: 43.237349, 24.012932.

Най-общо кръговата част от пътеката представлява силно сплескана елипса, като двете ѝ дълги дъги са условно казано успоредни на река Ръчене. Голямата ос на елипсата е идеално ориентирана североизток – югозапад. На отиване се движим в посока североизток, а на връщане в противоположната – югозапад. Това е главната пътека като по нея има множество малки разклонения. Туристическа маркировка няма, но табелките „пазете чисто“ са разположени начесто по основната пътека и мога да служат като вид маркировка.

От паркинга, минаваме по моста и след това тръгваме по дървените стълби вдясно. Асфалтовият път направо, който води към изоставената хижа Момина сълза, може да ни се струва по-примамлив, но той е за на връщане.

Стълбите преминават в тясна пътека, която не след дълго се разклонява – направо и наляво. Ние завиваме наляво към Тектонския гребен. Това е важно да го знаете за ориентация, защото табелки няма.

Продължаваме по пътеката и след броени минути влизаме в каменния свят на Тектонския гребен. Той си е направо смайващ. Както вече споменах, такова чудо не бях виждала – разнообразни по форма масивни скали и пътека между две огромни отвесни плочи – Пропадалото.

Вървим си по пътеката, говорим си и се оглеждаме. Не след дълго, вляво се отделяме по странична пътека към близкия процеп. Това е пещера Темната дупка. Влизаме вътре, въпреки надвисналите отгоре канари, и стигаме до разширение, което просветлява в горната си част. На това място от едната ни страна се вижда пропаст, а от другата – стръмно, затова се връщаме обратно към изхода и после на основната пътека. Малко след това се качваме на първото панорамно място по маршрута – една от многото пропаднали масивни скали.

След нея продължаваме по протежение на каньона. Минаваме близо до единия отвесен масив, а там виждаме разцепена скала – Отсечената скала.

В основата забелязвам малка интересна скала, която прилича на паметна плоча. Продължаваме по протежение на масива към отсрещния съвсем тесен процеп и минаваме през него, което се оказва предизвикателство заради стръмния терен в самия процеп.

Веднага след него вляво се качваме на близката канара, която е второто панорамно място. Гледките оттам са страхотни.

Слизаме от панорамната скала и по леко хлъзгава заради влажните камъни пътека навлизаме в гора и постепенно правим завой наляво, включваме се в черен път, а малко след това го напускаме до информационно табло, при което пак завиваме наляво. Там хващаме обратната дълга дъга на елипсата и се движим като цяло успоредно на реката.

От началото на разходката ни до този завой сме вървели и разглеждали около час и половина.

Маркировката под формата на табелки „Пазете чистота“ продължава да ни съпътства. В един момент, на другия бряг на реката отвъд храстите мяркаме воденицата-караджейка, за която сме прочели в току-що подминатата информационна табелка. Малко след това се отбиваме по тясна пътека вляво и стигаме до поредното любопитно място – тясна висока кухина между няколко скали.

Около 30 минути след гореспоменатия завой стигаме до масивна опустошена постройка – бившата хижа Момина сълза. На вас може да ви отнеме и доста по-малко време, особено ако пропуснете гореспоменатата кухина.

Личи си, че хижата някога е била подобна на почивна станция. Сега е като разложен скелет – жалка, но все пак даваща представа какво е било. Срещу хижата нагоре започват дървени стълби към крепост Калето. Стълбите са 235 и се изкачват за по-малко от 10 минути. Преди самото кале се пресича добре запазен римски път. Над него се виждат ясно останките от крепостта.

Стълбите свършват на малка билна поляна с парапет, пейки и беседка. Оттам чудесно може да се наблюдава отсрещната отвесна стена на каньона и нейните съставни блокове – истински вертикален разрез.

Виждаме силует на добре очертана гъдулка (забележителност Гъдулката) и изчертан от скални пукнатини кръст.

Тръгваме надясно, за да видим отсрещната плоча от друг ъгъл. Вървим за кратко по затрупани с пръст крепостни руини. Стигаме до ново място с невероятни гледки. Връщаме се към пейките и тръгваме в противоположна посока. Внимаваме с пропастите и кабелите. В тази част затрупаните крепостни останки са повече, но пък си личат и повече иманярски набези. Има ли спасение от тях?

При иманярските изкопи попадаме на парченца стара керамика. В този участък виждаме и сравнително добре запазена крепостна кула, както и нова доза панорами към тектонския феномен.

Връщаме се към хижата, минаваме в предната ѝ част. Оттам започва асфалтов път, в началото споменах за него, по който се връщаме към паркинга.

Това беше кръгът на екопътека Тектонски гребен, който ние изминахме за около 3 часа. Не сме бързали. Успяхме да се потопим изцяло в любопитния и чудат каменен свят.

По-долу в коментарите ще видите, че пътеката може да се измине и по-бързо, вероятно без много кривки, но поне най-интересното.

Ето и кратко видео от разходката в Пропадалото.

Пътеката има още едно разклонение. То е по черния път от паркинга, в посока обратна на тази, по която сме дошли от Реселец.

Пътят води до други интересни скални форми, познати като Скалните кукли. Пътят е стабилен и може да се измине с лека кола. Краят на маршрута се пада при язовир Реселец. Преди това на широката поляна се извисяват самите Скалните кукли.

На връщане към Реселец се отбиваме да разгледаме отблизо воденицата-караджейка, която мярнахме от пътеката. За съжаление, воденицата е затворена, но все пак придобиваме представа за нея.

Преди време разглеждахме Дядо Стояновата воденица край Сопот, която също беше караджейка.

Продължаваме към село Реселец и хващаме пътя за добре познатия ни отпреди реселешки водопад Скока. Искаме да му се порадваме отново. Той в този момент не е толкова буен, като преди, но си е пак красив. Финал на разходката.

Да пазим чисто!