Тектонски гребен Калето край Реселец: геоложко чудо от мезозойската ера

Все съм виждала разни скални феномени, но такова чудо като Тектонския гребен до село Реселец не бях виждала. Наричан е още Пропадалото, защото представлява срутище от огромни канари в тясна варовикова долина. Страхотно място, уникално по вид и произход с чудновати гигантски каменни форми!

Тектонски гребен Калето
Тектонски гребен Калето

Мястото е определяно от учените като рядко срещан геоложки феномен. Там ще добиете представа как са изградени огромните варовикови скали, характерни за целия район. В допълнение, може да разгледате античен римски път и останки от късноантична и средновековна крепост.

В района е обособена екопътека, чийто маршрут освен интересен, е и сравнително лек. Ние бяхме там през втората половина на февруари и го обходихме за три часа, без да бързаме. За това време се завирахме и изкачвахме къде ли не, за да попием максимално от магията на мястото.

Тектонски гребен „Калето“ е природна забележителност, защитена през 1961 г.

В следващите редове ще ви разкажа как се е образувал скалния феномен, как да стигнете до него и какво да очаквате от маршрута.

Какво представлява природен феномен Тектонски гребен

Скалният феномен представлява огромно срутище от варовикови блокове отцепени по пукнатини и запълващи дълъг карстов каньон с площ над 57 хектара, дължина около 750 метра и височина 30 – 40 метра (това са размерите, посочени на информационното табло в обекта, според сайта на Геоложките феномени дължината на ждрелото е около 600 метра). Бил образуван през Мастрихткия век на Кредата (преди 68 – 72 милиона години). Чували ли сте за току-що споменатия век? Аз не бях, затова се поразтърсих за информация.

Последните три геоложки ери са палеозой, мезозой и неозой, като ние живеем в неозоя. Мезозоят от своя страна е наричан ерата на влечугите и се състои от три периода – триас, юда и креда. Мастрихткият век е последният етап от периода креда.

В Тектонски гребен Калето край Реселец
В Тектонски гребен Калето край Реселец

Да се върна на така нареченото Пропадало. Първоначално, то е описано като млада блокова структура – тектонски грабен (и от там днешното му популярно име). В геологията под грабен се разбира дълбока релефна долина, образувана от потънала земна кора, между два тектонични разлома. В хода на научните изследвания по стените на структурата не се установят следи от движения, а съставът на блоковете се оказва напълно идентичен със скалите от стените на каньона. По тази причина първоначалната теза за тектоничния произход на феномена бива отхвърлена и се приема ново обяснение за неговото образуване.

Според това ново обяснение, вследствие на слаби движения на земната кора с течение на времето са се получили вертикални пукнатини във варовиковите скали. Процесът продължил с цялостно разтваряне на варовиците между отделни вертикални пукнатини, оформяйки грабеноподобна структура – малко карстово ждрело с високи отвесни стени. След това е започнало отцепване на огромни блокове от стените на ждрелото, които падат в него под различен ъгъл и постепенно оформят днешната удивителна гледка от гигантски каменни паралелепипеди, някои от които са с височината на стените му. Процесът продължава и в наши дни, поради което широчината на каньона достига на места до 100 метра.

Високите стени на долината - Тектонски гребен Калето
Високите стени на долината – Тектонски гребен Калето

По-подробно и по-научно обяснение може да погледнете в сайта на Геоложките феномени в България, финансиран от фонд Научни изследвания.

Къде се намира и как се стига

Началната точка на пътеката се намира на около километър западно от село Реселец. Самото село е разположено на 6.5 километра югозападно от град Червен бряг.

За да стигнете до началото на пътеката, влизате в Реселец откъм Червен бряг и продължавате направо почти през цялото село, докато стигнете моста над реката – река Ръчене. Минавате по моста и продължавате след него по улицата вляво, която е успоредна на реката. По нея излизате от селото и после продължавате още около километър до началото на маршрута.

За ориентир, там има чешма, беседка и обширно място за паркинг. След беседката се виждат информационните табла за екопътеката.

Според информацията, екопътеката се състои от три части, наречени съответно: Тектонски гребен Калето, над Каньона и Скалните кукли. Първите две образуват кръгов маршрут, а третата част е отделен лъч. Следват подробностите.

Особености на маршрута

Начална точка: 43.237349, 24.012932.

Най-общо кръговата част от пътеката представлява силно сплескана елипса, като двете ѝ дълги дъги са условно казано успоредни на река Ръчене. Голямата ос на елипсата е идеално ориентирана североизток – югозапад. На отиване се движим в посока североизток, а на връщане в противоположната – югозапад. Това е главната пътека като по нея има множество малки разклонения. Туристическа маркировка няма, но табелките „пазете чисто“ са разположени начесто по основната пътека и мога да служат като вид маркировка.

От паркинга, минаваме по моста и след това тръгваме по дървените стълби вдясно. Асфалтовият път направо, който води към изоставената хижа Момина сълза, може да ни се струва по-примамлив, но той е за на връщане.

Стълбите преминават в тясна пътека, която не след дълго се разклонява – направо и наляво. Ние завиваме наляво към Тектонския гребен. Това е важно да го знаете за ориентация, защото табелки няма.

Продължаваме по пътеката и след броени минути влизаме в каменния свят на Тектонския гребен. Той си е направо смайващ. Както вече споменах, такова чудо не бях виждала – разнообразни по форма масивни скали и пътека между две огромни отвесни плочи – Пропадалото.

По маршрута в Пропадалото край Реселец
По маршрута в Пропадалото край Реселец

Вървим си по пътеката, говорим си и се оглеждаме. Не след дълго, вляво се отделяме по странична пътека към близкия процеп. Това е пещера Темната дупка. Влизаме вътре, въпреки надвисналите отгоре канари, и стигаме до разширение, което просветлява в горната си част. На това място от едната ни страна се вижда пропаст, а от другата – стръмно, затова се връщаме обратно към изхода и после на основната пътека. Малко след това се качваме на първото панорамно място по маршрута – една от многото пропаднали масивни скали.

Темната дупка
Темната дупка

След нея продължаваме по протежение на каньона. Минаваме близо до единия отвесен масив, а там виждаме разцепена скала – Отсечената скала.

Разцепената скала
Отсечената скала

В основата забелязвам малка интересна скала, която прилича на паметна плоча. Продължаваме по протежение на масива към отсрещния съвсем тесен процеп и минаваме през него, което се оказва предизвикателство заради стръмния терен в самия процеп.

Процепът със стръмнината
Процепът със стръмнината

Веднага след него вляво се качваме на близката канара, която е второто панорамно място. Гледките оттам са страхотни.

Панорама в Пропадалото
Панорама в Пропадалото

Слизаме от панорамната скала и по леко хлъзгава заради влажните камъни пътека навлизаме в гора и постепенно правим завой наляво, включваме се в черен път, а малко след това го напускаме до информационно табло, при което пак завиваме наляво. Там хващаме обратната дълга дъга на елипсата и се движим като цяло успоредно на реката.

От началото на разходката ни до този завой сме вървели и разглеждали около час и половина.

Маркировката под формата на табелки „Пазете чистота“ продължава да ни съпътства. В един момент, на другия бряг на реката отвъд храстите мяркаме воденицата-караджейка, за която сме прочели в току-що подминатата информационна табелка. Малко след това се отбиваме по тясна пътека вляво и стигаме до поредното любопитно място – тясна висока кухина между няколко скали.

Около 30 минути след гореспоменатия завой стигаме до масивна опустошена постройка – бившата хижа Момина сълза. На вас може да ви отнеме и доста по-малко време, особено ако пропуснете гореспоменатата кухина.

Хижа Момина скала
Хижа Момина скала

Личи си, че хижата някога е била подобна на почивна станция. Сега е като разложен скелет – жалка, но все пак даваща представа какво е било. Срещу хижата нагоре започват дървени стълби към крепост Калето. Стълбите са 235 и се изкачват за по-малко от 10 минути. Преди самото кале се пресича добре запазен римски път. Над него се виждат ясно останките от крепостта.

Римски път
Римски път

Стълбите свършват на малка билна поляна с парапет, пейки и беседка. Оттам чудесно може да се наблюдава отсрещната отвесна стена на каньона и нейните съставни блокове – истински вертикален разрез.

Гледка от платото
Гледка от платото

Виждаме силует на добре очертана гъдулка (забележителност Гъдулката) и изчертан от скални пукнатини кръст.

Гъдулката
Гъдулката

Тръгваме надясно, за да видим отсрещната плоча от друг ъгъл. Вървим за кратко по затрупани с пръст крепостни руини. Стигаме до ново място с невероятни гледки. Връщаме се към пейките и тръгваме в противоположна посока. Внимаваме с пропастите и кабелите. В тази част затрупаните крепостни останки са повече, но пък си личат и повече иманярски набези. Има ли спасение от тях?

Крепост Калето - останките са масивни
Крепост Калето – останките са масивни

При иманярските изкопи попадаме на парченца стара керамика. В този участък виждаме и сравнително добре запазена крепостна кула, както и нова доза панорами към тектонския феномен.

Крепост Калето
Крепост Калето

Връщаме се към хижата, минаваме в предната ѝ част. Оттам започва асфалтов път, в началото споменах за него, по който се връщаме към паркинга.

Това беше кръгът на екопътека Тектонски гребен, който ние изминахме за около 3 часа. Не сме бързали. Успяхме да се потопим изцяло в любопитния и чудат каменен свят.

Скалните кукли
Скалните кукли

Пътеката има още едно разклонение – по черния път от паркинга, в посока обратна на тази, по която сме дошли от Реселец. Той води до други интересни скални форми, познати като Скалните кукли. Пътят е стабилен и може да се измине с лека кола. Краят на маршрута се пада при язовир Реселец. Преди това на широката поляна се извисяват самите Скалните кукли.

Язовир Реселец
Язовир Реселец

На връщане към Реселец се отбиваме да разгледаме отблизо воденицата-караджейка, която мярнахме от пътеката. За съжаление, воденицата е затворена, но все пак придобиваме представа за нея.

Воденицата
Воденицата

Преди време разглеждахме Дядо Стояновата воденица край Сопот, която също беше караджейка.

Продължаваме към село Реселец и хващаме пътя за добре познатия ни отпреди реселешки водопад Скока. Искаме да му се порадваме отново. Той в този момент не е толкова буен, като преди, но си е пак красив. Финал на разходката.

Да пазим чисто!

Публикувано в екопътеки и маршрути, крепости, на един ден от София, природни забележителности с етикети . Постоянна връзка.

Ако тази статия Ви харесва, запишете се и за бюлетина на блога с новини и допълнителна информация директно във Вашата електронна поща!

Още интересни маршрути и любопитни места в България с красиви фотографии ще намерите в моите книги "Седем дни в Родопите" и "52 екопътеки за всеки", издадени от ИК Сиела. Поръчайте сега чрез тази форма! Ако желаете лично послание, просто споделете в полето за съобщение.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *