This post is also available in English.
Много хора са ме питали какво е да си травъл блогър или просто блогър и какво ме кара да го правя. Затова, реших да споделя моите чувства, усещания и преживявания на блогър.

Връх Мальовица: освен да си почина от трудното качване и да се насладя на гледките, не забравям да си запиша туй-онуй 🙂
Доста дълго време, след като създадох блога Друми в думи, посветен предимно на забележителности в България, ми беше някак странно да се нарека и възприема като травъл блогър, но малко по малко свикнах с това.
И така – с какво е свързано това да си блогър? Краткият отговор е главно с блога и с още немалко други неща покрай него.
Дългият отговор …
С любопитството, когато решаваш да се захванеш с нещо ново, къде за хоби, къде за нещо друго и си правиш ей така набързо един блог, чудейки се какво ще се получи. Така поне беше с мен. Нямах точно ясна идея и план до къде ще стигна. Все пак, бях наясно, че пътувам доста повече от нормално и имам какво да кажа за местата, които виждам.

В изследване на водната пещера Голубовица в Родопите
С любознателната част, когато вече си по-наясно с нещата и всячески започваш да се учиш как се прави тази работа – блогването. То си иска многостранни умения, а е добре известно, че не си се родил готов научен на всичко. Учиш се от други блогове, които ти харесват – вземаш онова от тях, което ти допада и ти приляга и го напасваш за себе си. Започваш да търсиш все повече информация на тема как се прави успешен блог и вече започваш да се приемаш за блогър 🙂 , следиш тематични сайтове, прилагаш наученото, пробваш различни похвати.
С много приятната част на пътуванията – нали си травъл блогър, все пак си на първо място любител пътешественик. С очарованието на новите места, които посещаваш и хората, с които се запознаваш.

Водопадинг в каньона Тара
Е, на моменти има и малко неудобство, че трябва да си нащрек и да попиваш всички детайли и впечатления от място и пътуване, за да може да ги предадеш коректно на читателите си. Понякога си водиш записки, понякога снимаш като гламав и най-малките детайли, за да не забравиш нещо впоследствие.

Край Храм-кладенецът до с. Гърло … след посещението – записки
Нерядко се налага да се „въоръжиш“ с достатъчно храна и вода, за да успееш да видиш колкото се може повече места, без да се тревожиш ще има ли къде да хапнеш.

Да похапнем из път
Това не пречи вечерта да се развихриш на някоя богата трапеза.
С възможността за лична изява, която ти дават блогът и социалните мрежи.
С това да се почувстваш като част от блогърска общност, когато се запознаваш с други травъл блогъри и разбираш, че не си сам. Споделяте идеи и вдъхновение. На моменти ти хрумва, че те са и в известен смисъл твои конкуренти, но на практика се оказва, че не е точно така – блогърите са различни хора, с различни интереси дори и в пътешествията, а изживените впечатления са си лични и са до човека. Затова, дори и да посетите едно и също място в едно и също време, статиите и статусите ви ще бъдат различни. Осъзнаваш, че ако се подкрепяте – я с идея, я със съвет, я с някой линк или пък споделяне на статии, блоговете заедно напредват.

Нашият як отбор
С признанието, което идва с многобройните отзиви от читатели и последователи на травъл блога, които ти пишат с благодарности за упътванията, идеите, вдъхновението и съветите. Е, има малко хейтец понякога 🙂 , но той е по-скоро изключение.
С въодушевлението да се усетиш, макар и за малко, звезда, когато те поканят на интервю в национална електронна медия.

В БНР
С наградите, които с времето идват под формата на покана за различни партньорства, турове и изпробване на продукти. Все пак, винаги предупреждавам, че от една страна никога не хейтя и не оплювам, но от друга – не мога да пускам хвалби за нещо, което не ми е харесало.

На хорото в Сливен – и това е да си травъл блогър
Със задоволството, когато ти се обади партньор и ти каже, че са му дошли туристи, прочели за мястото или услугата от твоя блог и са останали доволни.
С учудването, понякога, когато от известен бранд уж те търсят за партньорство, а се оказва, че искат просто да получат нещо от теб. На това му се вика услуга, а не партньорство, според мен… Някои мислят, че падаш от небето и самият факт, че са те потърсили трябва да те направи толкова горд, че да им рекламираш нещо във ФБ или в блога заради готините им очи, които ти обаче така и не си видял и изобщо не оценяват ресурсите и усилията, които стоят зад един успешен блог. Не са много тези, но ги има.
С изумлението, което идва с офертите на стартиращи комерсиални сайтове и ФБ страници да използват твои снимки и текстове, срещу което ти предлагат реклама в никому неизвестен сайт без трафик или във ФБ страница с 38 фена.
С раздразнението, когато откриеш, че някой, без изобщо да те пита, е прекопирал твоя снимка, текст или дори цяла статия.
С ясното разбиране, че да си травъл блогър в България е хоби, а не професия.
Но над всичко, според мен, е удовлетворението, което ти дават и пътуванията, и подготовката на статиите, и моментите, в които се учиш и търсиш начини да вървиш напред, и личната изява и това, че успяваш да вдъхновиш и много други.
Ето, това е моето усещане да си успешен травъл блогър в България. Може това „успешен“ да звучи малко нескромно, но голите статистики го доказват.
НЕВЕРОЯТНИ СТЕ! С удоволствие следя всяка публикация и с още по-голямо нетърпение я прочитам..
Продължавайте все така…
Много благодаря!