Какво е да си травъл блогър в България

Много хора са ме питали какво е да си травъл блогър или просто блогър и какво ме кара да го правя. Затова, реших да споделя моите чувства, усещания и преживявания на блогър.

Доста дълго време, след като създадох блога Друми в думи, посветен предимно на забележителности в България, ми беше някак странно да се нарека и възприема като травъл блогър, но малко по малко свикнах с това.

И така – с какво е свързано това да си травъл блогър? Краткият отговор е главно с блога и с още немалко други неща покрай него.

Дългият отговор …

С любопитството, когато решаваш да се захванеш с нещо ново, къде за хоби, къде за нещо друго и си правиш ей така набързо един блог, чудейки се какво ще се получи. Така поне беше с мен. Нямах точно ясна идея и план до къде ще стигна. Все пак, бях наясно, че пътувам доста повече от нормално и имам какво да кажа за местата, които виждам.

С любознателната част, когато вече си по-наясно с нещата и всячески започваш да се учиш как се прави тази работа – блогването. То си иска многостранни умения, а е добре известно, че не си се родил готов научен на всичко. Учиш се от други блогове, които ти харесват – вземаш онова от тях, което ти допада и ти приляга и го напасваш за себе си. Започваш да търсиш все повече информация на тема как се прави успешен блог и вече започваш да се приемаш за блогър 🙂 , следиш тематични сайтове, прилагаш наученото, пробваш различни похвати.

С много приятната част на пътуванията – нали си травъл блогър, все пак си на първо място любител пътешественик. С очарованието на новите места, които посещаваш и хората, с които се запознаваш.

Е, на моменти има и малко неудобство, че трябва да си нащрек и да попиваш всички детайли и впечатления от място и пътуване, за да може да ги предадеш коректно на читателите си. Понякога си водиш записки, понякога снимаш като гламав и най-малките детайли, за да не забравиш нещо впоследствие.

Нерядко се налага да се „въоръжиш“ с достатъчно храна и вода, за да успееш да видиш колкото се може повече места, без да се тревожиш ще има ли къде да хапнеш.

Това не пречи вечерта да се развихриш на някоя богата трапеза.

С възможността за лична изява, която ти дават блогът и социалните мрежи.

С това да се почувстваш като част от блогърска общност, когато се запознаваш с други травъл блогъри и разбираш, че не си сам. Споделяте идеи и вдъхновение. На моменти ти хрумва, че те са и в известен смисъл твои конкуренти, но на практика се оказва, че не е точно така – блогърите са различни хора, с различни интереси дори и в пътешествията, а изживените впечатления са си лични и са до човека. Затова, дори и да посетите едно и също място в едно и също време, статиите и статусите ви ще бъдат различни. Осъзнаваш, че ако се подкрепяте – я с идея, я със съвет, я с някой линк или пък споделяне на статии, блоговете заедно напредват.

С признанието, което идва с многобройните отзиви от читатели и последователи на травъл блога, които ти пишат с благодарности за упътванията, идеите, вдъхновението и съветите. Е, има малко хейтец понякога 🙂 , но той е по-скоро изключение.

С въодушевлението да се усетиш, макар и за малко, звезда, когато те поканят на интервю в национална електронна медия.

С наградите, които с времето идват под формата на покана за различни партньорства, турове и изпробване на продукти. Все пак, винаги предупреждавам, че от една страна никога не хейтя и не оплювам, но от друга – не мога да пускам хвалби за нещо, което не ми е харесало.

Със задоволството, когато ти се обади партньор и ти каже, че са му дошли туристи, прочели за мястото или услугата от твоя блог и са останали доволни.

С учудването, понякога, когато от известен бранд уж те търсят за партньорство, а се оказва, че искат просто да получат нещо от теб. На това му се вика услуга, а не партньорство, според мен… Някои мислят, че падаш от небето и самият факт, че са те потърсили трябва да те направи толкова горд, че да им рекламираш нещо във ФБ или в блога заради готините им очи, които ти обаче така и не си видял и изобщо не оценяват ресурсите и усилията, които стоят зад един успешен блог. Не са много тези, но ги има.

С изумлението, което идва с офертите на стартиращи комерсиални сайтове и ФБ страници да използват твои снимки и текстове, срещу което ти предлагат реклама в никому неизвестен сайт без трафик или във ФБ страница с 38 фена.

С раздразнението, когато откриеш, че някой, без изобщо да те пита, е прекопирал твоя снимка, текст или дори цяла статия.

С ясното разбиране, че да си травъл блогър в България е хоби, а не професия.

Но над всичко, според мен, е удовлетворението, което ти дават и пътуванията, и подготовката на статиите, и моментите, в които се учиш и търсиш начини да вървиш напред, и личната изява и това, че успяваш да вдъхновиш и много други.

Ето, това е моето усещане да си успешен травъл блогър в България. Може това „успешен“ да звучи малко нескромно, но голите статистики го доказват.