Това беше второто ни посещение на тракийското слънчево светилище Камъка, недалеч от Малко Търново. Преди години, когато видяхме мегалита за първи път, бяхме придружавани от рояци жужащи и хапещи комари. Опитвахме тогава да ги разгонваме с откъснати клонки, но без особен успех – те не само си жужаха застрашително, но и нападаха стръвно дори през дрехите. Затова, обяснимо е, че не успяхме да обърнем подобаващо внимание на светилището.
Второто ни посещение беше далеч по-успешно – оттървахме се само с няколко ухапвания от комари и един кърлеж за сувенир, който беше забелязан малко по-късно, така че си обикаляхме и изследвахме камъните от Камъка точно толкова, колкото ни се искаше. Това си беше истинско посещение, за разлика от първото.
В следващите редове ще ви разкажа как се стига до тракийското светилище Камъка и какво има да се види и прави там.
Как се стига до тракийското светилище Камъка
Тракийското светилище Камъка се намира на около 10 км от Малко Търново в посока Царево. Ако идвате от Малко Търново, след десетия километър се оглеждайте за малка невзрачна информационна табела вдясно от шосето. Точно срещу нея, от лявата част на пътя (в посока Царево) има уширение, покрито с чакъл и удобно за паркинг. След като паркирате, трябва да пресечете внимателно шосето, за да хванете пътеката към Камъка. Тя започва вдясно от информационната табела.
Пътеката, всъщност, е черен път, който се изкачва плавно по хълм и по който се върви около 10 минути до една беседка с друга, по-голяма информационна табела. Малко след беседката започва светилището.
Аз ви съветвам на това място с беседката да проучите внимателно информационната табелка, защото на нея има ценна схема с каменните блокове, съставляващи светилището.
Местността, в която се намира този мегалит се нарича Каменска бърчина, което значи Каменно възвишение.
Какво да видим
Първите камъни от светилището се виждат в ляво от пътеката. Те представляват грапави чудновати скали с различна форма, образувания и улеи по тях. Ние не успяхме да различим отделни форми и символи, поради гъстия мъх, покрил скалите. Все пак, обиколихме ги отстрани. Разходихме се и по самите тях.
Търсихме скалната гъба с интересното Провирало, за което бяхме прочели. Там, в тази първа група скали имаше една, подобна на гъба, но в основата й нямаше дупка.
Затова мръднахме още малко напред по главната пътека. В дясно от нея се покатерихме на масивна скала с няколко ямки отгоре. Явно, това беше жертвеникът за различни обреди.
Аз лично, направих пряка връзка с ритуалните ямки отгоре на тази скала с ямките на платото Белинташ в Родопите. Разбира се, мащабът на Белинташ е доста по-внушителен, но и това място тук ми беше също толкова любопитно и загадъчно.
Точно срещу скалата-жертвеник имаше друга масивна скала. Обиколихме и нея и го видяхме – скалата-гъба с въпросното Провирало. Интересно си беше провирането през тази малка дупка, подобна на иглени уши. Според поверието, който мине през това Провирало го чака здраве и щастие през цялата година.
Да отбележа, че според информацията от табелките, мястото се е използвало през 3 хил. пр. Хр. за извършване на масова обредна дейност в чест на бога-Слънце, син на Великата богиня-майка-Космос. Там древните са наблюдавали изгрева на бога-Слънце по време на лятното слънцестоене и са провеждали ритуали, следвайки орфическата религиозна система.
