Сезонът на ранните билки, на дребните горски ягоди, на многото летящи пеперуди и първите жеги на идващото лято. Сценарият е добре познат – търсим поредното интересно и непознато място, което да посетим в неделния ден. Попадаме на няколко такива забележителности, но избираме нещо уникално, автентично, мистично и много далечно по време – Храм-кладенецът край село Гърло, идеално запазил се, въпреки своите над 3 000 години съществуване.
От информацията в интернет разбираме, че няма обособена и маркирана екопътека до храма, затова търсим възможно най-точна информация относно местоположението на древното съоръжение. В няколко сайта четем как се стига до там, но всички описания са леко или повече неясни. Все пак добиваме представа за основните опорни точки по пътя към храма. Пълним си шишетата с вода, приготвяме малко храна за из път и тръгваме.
Как се стига до храм-кладенеца
В тази глава съм описала стария маршрут към Храм -кладенеца, който вече не е актуален. Все пак статията е от 2015 г. Надявам се, че съвсем скоро ще имам пресни впечатления от новия маршрут, а до тогава може да се запознаете с него тук.
Първата опорна точка е село Гърло. Селото се намира на около 8 километра от град Брезник – втората отбивка вдясно по пътя от Брезник за град Трън. Влиза се в село Гърло, продължава се все направо по пътя, и при площадчето с кметството се хваща пътят вдясно от кметството. Малко след последните къщи на селото се минава покрай една черква, която се пада вляво на пътя. Няколко метра след черквата има разклон. Там трявба да се поеме по десния път.
Още малко по-натам по пътя, след един по-голям десен завой има голяма бяла къща. Там пред нея има достатъчно място да се остави колата. Тази къща бележи началото на вилната зона на село Гърло.
Друг вариант е да се продължи с кола още малко по (вече) черния път и някъде след мегдана на вилната зона, представляващ много добре окосена и поддържана ливадка, да се търси място за колата.
След това се продължава пеша.
Пешеходният преход до храм-кладенеца може да се раздели на три етапа:
- от вилната зона на село Гърло до язовирната стена;
- от язовирната стена до каптажа;
- от каптажа до храм-кладенеца.
Етап 1: от вилната зона на село Гърло до язовирната стена
От вилната зона до язовир Красава има черен коларски път, който по време на нашето посещение беше наводнен на места. В страни от пътя има добре обособена пътечка, която се използва в случай, че пътят е непроходим. В тази си част разходката е приятна и не е трудна, тъй като няма големи денивелации. Пътят води до язовирната стена, която представлява един голям земен насип. Целта в този етап е да се стигне до стената на язовира.
Тази част от пешеходния маршрут се изминава за около 30 минути.
Етап 2: от язовирната стена до каптажа
След като се стигне стената, минава се по нея и се стига до бетонния преливник. Над него има едно метално мостче, по което трябва да се мине на път за храма.
След мостчето се поема по не много добре обособена, но все пак видима, пътека нагоре по хълма. След десетина метра пътеката завива вдясно към язовира и след още няколко метра се стига до една бетона колона.
Точно около тази колона има една скала с прекрасен изглед към язовира, откъдето могат да се направят страхотни снимки.
От там пътеката продължава успоредно на една ограда с бодлива тел – това е оградата, обграждаща язовира (все пак той е вододайна зона). Важно е да се знае, че през този участък от пътеката язовирът остава в дясно спрямо посоката на движение.
Само за ориентир (за да разберете че сте на прав път), 5 минути ходене след първата бетонна колона следва втора. Пътеката след колоната продължава покрай оградата от бодлива тел, докато стигне един каптаж.
Времето за изминаване на разстоянието от металното мостче до каптажа е около 20 минути.
Етап 3: от каптажа до храм-кладенеца
Като се стигне каптажа, се минава вляво покрай него. Пътеката продължава стръмно нагоре по хълма. Това е последният участък до храма. Той е кратък, около стотина метра, и се взема за около 5 минути. След тези 100-на метра вече се вижда бетонната тераса, обграждаща храм-кладенецът край село Гърло – древното съоръжение на повече от 3 000 години.
Впечатления от храм-кладенеца до село Гърло
И точно там, когато човек зърне каменното стълбище надолу, водещо до храма, времето първоначално сякаш спира. След това се чувстваш така, сякаш си се върнал много, много назад във времето. Това, че храмът не е облагороден и не е превърнат в музей само засилва усещането за връзка с онова древно време.
Влизаме там в кръглата част от храма, около кладенеца, изпълнени с благоговение. Разглеждаме внимателно всичко, затаили дъх. Снимаме.
Температурата там долу в храма е доста по-ниска от тази наоколо, което допълнително засилва усещането, за откъсване от сегашния свят и потапяне в онзи другия, отпреди много, много години.
Храм-кладенецът край село Гърло е открит през 1972 година от екипа на археолог Димитрина Митова-Джонова. Датиран е от нея – ХІІ-Х в.пр.Хр. Не съм специалист и затова няма да се спирам повече на научната страна на откритието. Достатъчно е да кажа, че разходката си струва и може да се окачестви като едно пътуване, което те пренася много назад във времето.
Вместо заключение
И накрая – няколко кратки съвета за посещението на храма:
- облечете дълги панталони и блуза с дълъг ръкав – това ще ви предпази не само от копривата, трънките и шубраците, но и от кърлежи. Комарите са по-малката беля, но все пак ги има в изобилие и колкото по-малко открито място по себе си им предоставите, толкова по-добре;
- гледайте къде стъпвате – лятно време има опасност от змии, а пътеките натам не са добре утъпкани;
- обезателно си носете шише с вода – там няма откъде да се напълни.
Благодаря за информацията! Вчера се направихме малка екскурзия до храм-кладенеца. Спазихме инструкциите и го открихме много лесно. В допълнение, малко след последната къща на вилната зона, под един орех от дясно на черния път има и средновековно гробище или нещо от сорта. В тревата има големи каменни кръстове и табела, че е културен обект.
Много хубава екскурзия стана!
да, наистина! Мястото е изключително интересно и загадъчно. Старото гробище също буди интерес, въпреки че не се открива лесно, тъй като е много обрасло.
tva moito selo pak da ne znam za tezi neshta samo za staroto grobishte znaeh 😀
Благодарности за подробната и точна информация!Днес посетихме мястото по Вашите указания,много съм впечатлена от обекта и възмутена от поддръжката му,това е световно историческо наследство!
здравейте, Таня, благодаря за отзива. Наистина мястото е уникално и безкрайно ценно от историческа гледна точка, а колкото до поддръжката – то такава изцяло липсва, за съжаление.
отново чудесен репортаж, благодаря Ели !
Действително, много интересно, но до кога ли ще издържи, ако не е под наблюдение?…
да, определено не трябва така да се отнасяме към такива ценни реликви!
Моля Ви се, направете малко проучвания преди да пишете статии! Първо е на много повече от 3000г. Експедиция от италиански Учени го бяха посетили, защото същите има само на о-в Сардиния. Датираната възраст според тях е м/у 100000-13000г. Това е древно съоражение за посвещение. Другото не верно което сте написали е, че е не покътнат и не облагороден, ами купола му е разрушен от иманяри, а входа – стълбището е напълно променено. Оригинално е било право, а сега са го направили извито за по – лесния достъп до него, че било стръмно, с което напълно са унищожили смисъла на съоражението. Но всичко е дошло от незнанието за какво е служило. Стълбището е било право защото по време на равноденствие слънчевия лъч навлиза право през него и озарява кладеница вътре. Орeнтиран е в точни изток-запад.
Здравейте, г-н Джиговски,
Благодаря Ви за интереса и отзива! Първо, да кажа, че ако сте си направили труда да попрегледате част от статията, сигурно сте забелязали, че не съм се разливала много-много по историческата страна на въпроса, тъй като не съм историк и не се считам компетентна да тълкувам археологически находки и оскъдни исторически факти. За това си има специалисти. Цитирала съм археолога Димитрина Митова-Джонова, която открива и проучва паметника. Самата тя го датира ХІІ-Х в.пр.н.е., т.е.1200 – 1000 година пр. Хр. Освен това, доколкото съм чела, въпросните подобни паметници от остров Сардиния се смята, че принадлежат на нурагически култури, каквито е имало през Бронзовата епоха, която пък от своя страна обхваща периода между 3500 г. пр.н.е. до 1100 г. пр.н.е. Времевите граници, които Вие споменавате: 100000-13000г., са някъде в Средния и Късния палеолит (Старокаменната епоха) – времето на неандерталците…
От 100хил до 13хил години си е доста обширен диапазон… Нещо по-конкретно, г-н Джиговски?
Супер подробна статия, утре, живот и здраве, ще пробваме първо да стигнем с колата до язовира и след това пеша до самият кладенец, че е срам и резил, да обиколя се що има из западната част на страната, а да не отида на домашния ми туристически обект!
Страхотно място, наистина, трябва да се види!
Днес обикалях 4 часа като идЕот и не го намерих. Кал,кал ….
Следвахме вашия маршрут, с дете на 5 години, много се затруднихме след стената, има и много по нормален път, на връщане се върнахме по него, някой ще се пребие след мостчето, за малко се разминахме от дъжда, но мисля, че при дъжд е непроходимо, или поне 50/50 вместо през мостчето, се минава през оградата на язовира пътя е повече от чудесен, дано хората като стигнат до мостчето, питат охраната на язовира а не следват вашите описания, успех
Здравейте! Благодаря Ви за актуалната информация!
Състояние на този маршрут на 5.9.2020:
Следвахме описанието Ви, точно и актуално е и днес.
След добре поддържаната ливада пред вилата с две мостчета-дъги може да се продължи с кола (по възможност по-висока, за да не задере в коловозите през няколкото локви по черния път). След няколкостотин метра се стига до потъналите в трева под дърво кръстове на латинско гробище- рухнали, ориентирани с релефа на запад. Още малко нататък по равната долина на сухата рекичка- отток на язовира пътят става по-стръмен – и тук е добре да оставите колата встрани от пътя, има място.
Вляво стърчат папур и тръстики и по-добре тръгнете по едва забележимата пътека вляво от папура и реката, сред високи треви и редки шубраци, нагоре към стената на язовира, която е на високото вдясно. Защо така? Защото ако продължите по пътя, достигате бариерата на петдесетина метра пред стената на язовира с предупреждението, че е забранено влизането във вододайната зона. Ние влязохме след бариерата, вляво по стената и през металното мостче на преливния бетонен канал, пазачът дремеше на кулата сред язовира и само се надигна. Но на връщане го видяхме от високото, как изведе голямо куче и го остави на пътеката по стената, а той потъна някъде. Поради лая на кучето, чуващо стъпките ни по високото, не слязохме обратно към металното мостче и стената, а продължихме по ясно видимата пътечка вдясно над реката-преливник, надолу през рядка борова гора и после през шубраци до споменатите папур и равна суха долина на реката. Оттам се върнахме 200-300м по пътя до бариерата за колата и предупредихме други посетители по пътя към стената, да се подготвят за среща с кучето и евентуални разправии с пазача. Все пак това е вододайна зона и в селото Гърло, на площада кафявата табела към светилището сочи наляво, а не надясно според това описание тук. Хора, които заварихме горе на светилището, се бяха качили по тази по-нова маркировка от селото, отнемаща повече време за прехода. По тук описаната пътека вдясно по разклона от кафявата табела в селото, след вилната зона, трябва да сте с дълги ръкави и панталони, препоръчително да носите мачете или др.сечиво, за да разчиствате драки и шубраци по пътеката до каптажа. Успех и опитайте по-добре новата маркировка през Гърло.
Моля изтрийте първия постинг, коригиран е с втория.
Благодаря за чудесния Ви блог.
Здравейте днес 25 04 2021 година посетихме храм кладенеца. Следва стриктно вашия маршрут, но на разклонението вместо на дясно хванахме наляво. Пак стигнахме, но що кал и коловоз имаше по пътя, не е истина. И да отбележа за хората, като мен не знаещи какво е каптаж до днес. Представлява нещо като квадрат бетонен или аз си го кръстих къщищка. Като се достигне до него се чува ромола на водата. Отбелязвам го защото ние го пропуснахме докато стъпвахме с балетни стъпки да не се изкаляме. Видяхме го и от незнание си го под минахме. Покатерихме по пътеката и се усетих е, че нещо не е наред. Върнахме се и на каптаж къща и от бихме по пътеката. Всъщност, ако се продължи малко по пътя след каптаж а има равна пътека в шубрака, която води пак до там.
Роси, благодаря Ви за отзива!
Здравейте! И ние посетихме мястото днес. Само да кажа, че след като се мине мостчето се тръгва на ляво за около 5 метра и след това веднага надясно по тръбата, която започва от там (към язовира). От там не се вижда телената ограда, но се върви само по тръбата. Много е стръмно и трябва да се внимава, не е пътека, а камънаци, но човек може да се държи за тръбата. След около 3-4 мин. вървене по тръбата, се изкачвате малко нагоре (много стръмно) и вече тръгвате по пътя. От там има и табели за кладенеца и в статиятя е обяснено супер. Благодарим за нея, нямаше да намерим това магическо място без вашите обяснения. Само дете на нас ни отне 10-15 мин. от мостчето, а не толкова много.
Благодаря Ви за отзива и актуалната информация!
Днес 8.04.2023 ходихме до светилището следвайки пътя вляво от площада. Натам сочи и кафявата табела на площада.
Голяма изненада ни чакаше като се качихме на баира на планината по черен път и горе ни чакаше новостроящ се асфалтов път с две ленти водещ до кладенеца. Съвсем скоро до кладенеца ще може да се стига и с кола, че и с автобус. За добро или за зло.
Благодаря Ви за актуалната информация!
Здравейте, към 14.06.2023 пътят все още не беше завършен и асфалтиран, но като цяло много улеснява достъпа, тъй като води директно до кладенеца. Според информационната табелка на строителя трябва да бъде готов в края на август. Избягвайте да ходите когато е валяло скоро (както направихме ние), защото е ужасна кал, но в сухо време няма проблеми. Ако искате, мога да ви изпратя и снимки.
Здравейте, много благодаря за актуалната информация за достъпа до Храм-кладенеца!
Минахме по пътя на 5 август 2023. Изгоряхме от слънцето. Няма сенки. Не е за ходене пеша. Който иска да съчетае приятна разходка с посещение на кладенеца може би трябва да избере маршрута през язовира. По новия път пеша не е много приятно.
Здравейте и благодаря за отзива!
Здравейте. Мястото трябва да се означи с указателни табели. Да се постави също табела с историческа справка за този интересен обект. Вероятно археолога Д. Джонова и нейната публикация са възможния източник на информация. За предназначението на кладенеца и функциите му.
Здравейте, посетихме кладенеца на 22.09.23. Стига се с кола до него.Пътят е подготвен за асфалт, но все още е на утъпкан чакъл.Хубаво е да се информирате преди да отидете за обекта – разкрития, хипотези, реставрация- защото на място няма абсолютно никаква информация.Даже елементарна табелка няма. Ще ви бъде много по-интересно, ако сте подготвени.За съжаление ние не го направихме, но това пък ни кара да отидем пак.:)
Благодаря за актуалната информация!
Има много неясноти около този „кладенец“ или каквото е там. Първо, няма ситуация, в която археолози умишлено и целенасочено ПРЕПРАВЯТ структурата, която са открили. Което е случая с екипа на знаменитата Димитрина Митова-Джонова. Не само, че изцяло преправят стълбището от право на извито, но и разширяват куполния отвор на съоражението. Много лесно се вижда с просто око до къде свършва стария сух градеж (който е много по-прецизен) и от къде „археолозите“ са се опитали да го имитират, но камъните са просто набутани по супер дебилен и нескопосан начин.
Продължаваме нататък. Новият път, който спира на метър от „кладенеца“ е друго престъпление само по себе си. Кой и защо е дал разрешение за такава мащабна промяна на местност, в която с просто око се виждаха десетки обрасли, потънали в земята градежи от същите камъни като „кладенеца“. Бяха на около 10/15на метра около него по склона като сега са ЗАТРУПАНИ с тонове земна маса за един, нищо и никакъв път. Най-старите хора от Гърло ще ви споделят, че е обществена тайна за всеки израстнал там, че тази структура не е самостоятелна, а в гората около нея и отгоре на хълма има доста други останки/неизследвани структури.
Тук нещо умишлено се скрива. Археолози НЕ преправят открити градежи.