Една от най-известните и най-интересни забележителности на Шумен е Историко-архитектурния резерват „Шуменска крепост“. Посетихме крепостта през втората половина на този септември по време на една прекрасна екскурзия в Мадара и околностите. Въпреки няколкото крепости, които обходихме през тези дни, наред със столиците Плиска и Велики Преслав, бях много впечатлена от Шуменската крепост – от нейните размери, многовековна история и интересния разказ на екскурзовода.
Историко-архитектурен резерват Шуменска крепост
Разположение
Крепостта се намира в местността Хисарлъка на ръба на Шуменското плато, на 3 километра от Шумен (има си насочващи табелки за натам). До нея се стига с кола по асфалтов път. Работи целогодишно, като лятото затваря в 19:00 часа, а зимата – в 17:00. За да я разгледате цялата, си отделете поне 30-40 минути.
Шуменската крепост
Тъй като крепостта е нависоко, от нея се разкрива красива панорамна гледка към Шумен. В далечината могат да се видят още две от забележителностите на Шумен – Томбул джамия и часовниковата кула.
Гледка към Шумен
Първото нещо, което прави впечатление са големите размерите на крепостта. Оказва се обаче, че това е само визуално. Тя е една от малките крепости в България, но тъй като е извън града, е била разкопана изцяло. Поради този факт тя е и една от най-добре проучените крепости в България.
Шуменската крепост
Кратка история на Шуменската крепост
По думите на екскурзовода, Шуменската крепост, наричана още Стария град, е разположена върху площ от 32 декара и в нея се наблюдават 6 археологически пласта. Мястото има няколко периода на обитаване, като през различните периоди крепостта е била достроявана и променяна:
- Има свидетелства, че местността е била обитавана още през XIII-XII в. пр. Хр. Тогава все още не е била крепост.
- По-късно през V–II в. пр. Хр. тук са живели траки от племето гети. Те издигат (вероятно) първото укрепление тук от 2 крепостни стени.
- Следващият период е от римско време (II–IV в.), когато крепостта е важно укрепление по пътя Византия – Одесос (Варна).
- След период на опустошителни готски нашествия, крепостта е възстановена и използвана от византийците през V-VI в. като бастион, пазещ вътрешността на Византия от варварските нашествия от север.
- По време на Първото българско царство Шуменската крепост е имала важно стратегическо значение в опазването на столиците Плиска и Влики Преслав.
- През XII-XIV в. по време на Второто българско царство крепостта се превръща в истински средновековен град, който е вече не само военен, но и важен икономически център. Това е и периодът на най-голям разцвет на крепостта. Този разцвет се обуславя от факта, че по това време Шумен е далеч от тогавашната българска столица Търново и затова е имало необходимост в района да има подобен икономически и културен център.
- При падането на България под турско робство Шуменската крепост преминава под османско владение, като се предполага, че това е станало без съпротива.
- През 1444 г. по времето на кръстоносния поход на Владислав III Варненчик крепостта е непоправимо опустошена и след това не е била повече използвана.
Проучванията на крепостта започват сравнително късно – през 1957 г. Интересен факт е, че допреди по-малко от 70 години тя е била изцяло под земята, а мястото се е използвало като поляна за пикник.
Още впечатления
Както вече споменах, бях много впечатлена от Шуменската крепост поради многото и добре обозначени находки, които видяхме и за които научихме от екскурзовода. Ето някои от тях:
Ръбатите кули
- ръбатите кули – триъгълни или петоъгълни, построени така, за да не могат да бъдат разбити с таран;
- тесните улички между сградите – пространството между отделните сгради е толкова тясно, че в един момент се замислих колко ли сумрачно и потискащо е било преминаването от една част на крепостта в друга. По думите на екскурзовода, стандартът за широчината на римска уличка е тя да бъде широка толкова, колкото да се разминат двама души;
Тясна римска улица
Църква номер 9
- наличието на много църкви – в Шуменската крепост има останки от над 12 църкви от различни периоди;
- църква номер 9, която се предполага, че е била семеен параклис на богат български болярин;
- каменният знак след църква номер 9, указващ нивото на терена преди разкопките;
- цитаделата – най-добре укрепената и уредена част, в която са живеели управителите на града.
Каменният знак за нивото на терена преди разкопките
Цитаделата
При проучванията в крепостта има намерени и съкровищни находки, като най-значимата от тях е гърне с 51 златни монети от XII в., която се намира в момента в Регионалния исторически музей.
От екскурзовода научихме, че от известно време насам, на всеки две години в някой ден през периода от края на септември до началото на октомври тук се правят интересни възстановки на превземането на крепостта. Следващата възстановка ще бъде догодина.
Още от крепостта
Между другото, екскурзоводът беше много ентусиазиран – разказваше с един особен плам и много изчерпателно отговаряше на възникнали от нас въпроси.
Други интересни обекти, които могат да се посетят заедно с крепостта са Монументът „1300 годинни България“ – паметник от периода на „развития социализъм“, намиращ се на 1 километър от крепостта, Регионалният исторически музей и Томбул джамия – една от най-големите на Балканите.
Монументът „1300 годинни България“
Томбул джамия
В заключение, в резултат на всичко видяно и научено за Шуменската крепост, искам гордо да подчертая, че тя е прекрасно олицетворение на изключително богатата история на нашите земи от най-древни времена насам, чиито наследници сме ние българите – един от най-древните народи в Европа.
гледка към Шумен от Стария град, по-известен като Шуменска крепост http://t.co/qcTlqd2Ozb pic.twitter.com/Wu4YEzcY51
— Eli Ivanova (@elliivanova) October 3, 2015
