Беше второто ни посещение на Хасково за последните 3-4 години. Преди бях идвала тук като ученичка, но нямах някакви особени впечатления от града. Сега наистина има какво да се види.
В тази статия представям пет знакови за Хасково и региона места, които могат да се посетят за един ден, ако се намирате там. Общото между 5-те места е, че всички те са големи и неповторими. Бих казала дори емблематични за района, а и не само.
Монумент „Света Богородица“
Монументът, посветен на Света Богородица и Младенеца, е открит тържествено през 2003 година, а две години по-късно получава световно признание като един от рекордите на Гинес. Призът утвърждава внушителния монумент като най-голямата статуя на Богородица с Младенеца в света.
Самата статуя висока 14 метра, а пиедесталът под нея – 17 метра, което прави обща височина от 31 метра. наистина внушително. Това се усеща особено добре в основата на монумента.
Голямата камбанария
Много близо до величествения монумент на Света Богородица се намира висока камбанария. Височината на камбанарията е около 30 метра, което й отрежда едно от челните места на Балканския полуостров. В камбанарията има стълба, виеща се почти до върха й, откъдето човек може да се полюбува на страхотни панорамни гледки.
Александровска гробница и музей на тракийското изкуство
В Хасковското село Александрово, намиращо се на 19 километра от Хасково, се намира една от най-големите и красиво изписани тракийски гробници на територията на нашите земи. датирана е от 4-ти век пр. Хр. Открита е през 2000-та година от видния наш археолог Георги Китов. За съжаление, в гробницата не е разрешено да се влиза, за да се запазят архитектурата и стенописите й, което е малко разочароващо.
Ние посетихме гробницата или по-точно музея към нея преди има-няма два месеца, на връщане от екскурзията ни в Мезек. Да си призная, бяхме слушали, че тази гробница е нещо невиждано откъм стенописи и може би затова имахме големи очаквания. Като наш пропуск мога да отбележа, че не бяхме разбрали за ограничения достъп до гробницата. Затова, като всички други посетители трябваше да се задоволим с поглед отдалеч на гробната могила и с разглеждане на музея към гробницата. Останахме разочаровани. Беше ни малко като бутафория.
Иначе, музеят е наистина интересен. В него има реплика на Александровската гробница и експозиция, посветена на тракийското изкуство. Музеят е финансиран от Япония и е открит лично от японския принц Акихито през 2009 година. Направен е на много високо ниво. Беседата, която имахме там, също беше изключително интересна. Но някак, тази гробница-реплика, поставена там в музейната зала ми беше неестествена.
За сравнение, репликата на Казанлъшката гробница е доста по-реалистична според мен, защото си е вкопана в земята като истинската. Освен това, там в Казанлък човек може да разгледа истинската тракийска гробница. Е, да – срещу доста пари, но все пак е разрешено.
В Александровската гробница ни беше обяснено на касата, че такава възможност няма.
Все пак, в никакъв случай не съжалявам, че посетихме Александровската гробница, т.е. музея. Видяхме и научихме нови и интересни неща. Освен това със сигурност щеше нещо да ме гложди отвътре, ако не бяхме видели всичко това.
Узунджовска църква
Узунджовската църква „Успение Богородично“ е най-голямата селска църква в България. Църквата първо е била джамия, но в началото на 20-ти век е преобразена в християнски храм. В резултат на това превъплъщение, църквата има уникална архитектура, смесваща както християнски, така и мюсюлмански елементи.
Село Узунджово се намира само на 10 километра от Хасково.
Светилището на нимфите в Каснаково
Светилището, изградено върху карстови извори, датира от римско време. То е създадено от Тит Флавий през 2-ри век в чест на водните нимфи и Афродита. Самият Тит Флавий е римски пълководец от тракийски произход. Друга интересна забележителност в района е една римска вила.
Не мога да се спра да се възхищавам от умението Ви да откривате и поднасяте заинтригуващ материал. Бог да Ви благослови, Вас и цялото Ви семейство!
Никога не съм ходил в Хасково и не съм и предполагал, че може да ме заинтирисува с нещо кой знае какво. Години наред си спомнях мой стар войник в казармата от Хасково, който беше доста забавен, умееше да се шегува без да засяга някого и който обичаше да си пийва. Освен това рисуваше много добре, но не съм сигурен дали отиде да учи по-нанатък.
Бях чел единствено за статуята на Света Богородица, но Вашите фотографии дават по-ясна представа за нея. Не очаквах в този район да поставят такъв монумент, който да бъде достоен за Гинес. Вероятно, нося в себе си разни видове предразсъдъци…
Тракийските паметници, които постепенно разкриват тайните си, говорят действително за своеобразна цивилизация, каквато не сме допускали че има, когато ходехме на училище, въпреки че имах добри учители по история.
Бях Ви писал преди време за книга, посветена на Лизимах и неговата съкровищница, писана от писателя Дончо Цончев. Тези дни прочетох няколкото исторически романа на Петър Бобев, известен повече като оригинален фантаст, и в четири от тях се споменава за пещерата на Лизимах – за това как той е организирал там съкровищницата си и за случайни находки при идването на прабългарите в навечерието на турското робство. Всички те са подчинени на приключенската фабула, но пресъздават по различен начин легендата за Лизимах, вписана в древните византийски или римски хроники.
Два от романите му са посветени на траките – „Отровният пръстен“ ( за Лизимах ) и „Гладиаторът“ ( за Спартак, преди да бъде продаден като гладиатор в Италия ). Мисля, че това са два от малкото исторически романа, в които действието се развива сред траките.
Простете ми, че се отклоних от темата, която започнах, но Вашите публикации предизвикаха в мен доста размисли. Желая ви всичко най-добро и да имате сили и здраве за да ни покажете още много от чудните друми на нашата мила родина.
здравейте, Димитър, благодаря Ви за добрите думи и интересния коментар. Непременно ще прочета книгите, които ми препоръчвате. Освен пътешествията, другата ми страст са именно книгите, в смисъл – четенето. Вече прочетох две от тези, които ми препоръчахте – „Съкровището на Лизимах“ от Цончо Родев и „Куцият дявол“ от Петър Бобев. Сега съм на средата на „Калиакра“, също от Петър Бобев. Той пише много запленяващо, а и човек научава доста исторически факти. А иначе, до преди време и аз не знаех, че има толкова интересни места около Хасково. Но малко, по малко ги откриваме и посещаваме със семейството ми. Да използвам готовото клише „апетитът идва с яденето“ 🙂