Триест. Първата ми разходка из италиански град. Преди това бях минавала транзит през Италия с прекачване на летище Бергамо в Милано, но с това се изчерпваше италианския ми опит. Този път беше различно. Пътувахме с кола до Венеция и пътьом се отбихме там. Здраво стисках в ръка листчето с няколкото интересни места, които си бяхме набелязали да посетим. Паркирахме в централната градска част и започнахме да ги дирим.

В следващите редове представям информация за всяко едно от тях.
Накратко за Триест
Триест е град в Североизточна Италия с население близо 300 000 жители, голямо пристанище в Триесткия залив. Градът е основан в най-древни времена. През 2-ри век е завладян и колонизиран от Римската империя. След римския период той попада под владение на различни държави в течение на хилядолетие. През 1382 година Триест става част от владенията на Хабсбургите. По-късно, през 18-19-ти век Триест се превръща в свободен проспериращ град, благодарение на корабоплаването, процъфтяващо по това време там. През този период Триест се превръща и в един от най-важните градове на австрийската империя. През 1918 година Триест става част от Кралство Италия. След Втората Световна война градът за кратко е столица на свободна територия, а от 1954 година отново е в пределите на Италия.
Триест се намира на около 1000 километра от София. Освен с кола, до там може да се отиде и с автобус – има редовни линии.
Забележителности в Триест
Римският амфитеатър
Това беше първото място, което посетихме. Намира се в централната градска част, в подножието на хълма Сан Джуст.


Амфитеатърът е строен в края на 1-ви век. Интересно е, че първоначално театърът е попадал вън от стените на града и с течение на времето, разрастването и застрояването тази старина отдавна е в центъра.
Бастионът и Катедралата Сан Джуст
След като обиколихме и разгледахме амфитеатъра от всички страни, тръгнахме нагоре по уличките на хълма Сан Джуст към едноименната катедрала и бастиона. Отне ни около 10 минути, за да стигнем отгоре на хълма, където се намират тези обекти.

Разходихме се, разгледахме катедралата отвътре и отвън, а бастионът – само отвън. И ако там при амфитеатъра успяхме за малко да се пренесем в античността, тук на хълма се потопихме в Средните векове.

Централният площад Пиаца Унита
След хълма се спуснахме надолу към центъра, за да разгледаме централния площад със сградата на Кметството и Стоковата борса.

Площадът е огромен и има изглед към морето. Смята се, че това е най-големият европейски градски площад на брега на морето.

Сръбската православна църква Свети Спиридон
В една от уличките около площада се намира православната църква Свети Спиридон, която не пропуснахме да посетим.

Големият канал (Канале гранде)
И в Триест има канале гранде. Не е толкова внушителен като венецианския, но определено буди интерес. Това е воден път в сърцето на града към морето, много близо до централния площад. Приятно беше да се разходим по неговото протежение.

След разходката покрай канала се „позавъртяхме“ към морето, за да погледаме тукашната морска шир.

Слънцето вече се снижаваше, така че трябваше да се отправим към колата. Надявахме се да имаме време и за замъка Мирамаре. Уви, бяхме закъснели. Затова го оставихме за друг ден – посетихме го на връщане от Венеция. За да имаме достатъчно време за него, бяхме там пред портите му малко след отварянето.
Замъкът Мирамаре
Замъкът Мирамаре е най-интересната забележителност на Триест. Намира се в североизточните покрайнини на града на брега на морето. Построен е в средата на 19-ти век за резиденция на австрийския ерцхерцог Фердинанд Максимилиан и белгийската му съпруга Шарлот. Интерес представлява както самия замък отвътре, така и красивите му градини.

Полезно: петте места в централната градска част на Триест могат да се посетят в рамките на един час без много бавене покрай тях. За посещение на най-интересното място – замъкът Мирамаре – са необходими около 2 часа.
За финал
Харесах Триест още от първите минути. Може би, защото бяхме приветствани с Добре дошли от един местен. Бяхме пообиколили вече малко с колата из централните улички, докато си намерим свободно място, но веднага, щом го намерихме, възникна друг проблем – къде и как да платим. Един човек, видял чуждия номер и лекото ни притеснение, ни връчи своето талонче за паркиране – бил платил за час, от който оставали повече от 40 минути. Обясни ни също къде да платим, ако тези 40 минути са ни малко – ей там на ъгъла, има си автомат. А те наистина ни бяха малко, но точно навреме и от сърце 🙂 .
Ако търсите информация за нощувка в Триест, вижте варианти в картата по-долу.
Booking.com