Мадара. Българската Троя …
С тези загадъчни думи започна филмчето, което имах възможността да изгледам в музея под Мадарския конник. Знаех немалко и за Мадара, и за Троя. Но на „прима виста“ не успях да ги свържа. Затова се поразрових в Гугъла и разбрах …
Троя е популярна на широката публика, сред която съм и аз, предимно с Троянската война и Хубавата Елена, възпети в Омировата „Илиада“. Оказва се обаче, че древният град Троя е просъществувал над 3000 години. Археологическите проучвания там разкриват 9 културни пласта, като най-старият от тях е датиран отпреди 3 хиляди години пр. Хр., а последният – от първи век. Археолозите откриват там останки от много различни епохи и народи.
А „нашата“ Мадара не отстъпва по нищо на Троя, дори напротив. Районът изобилства от старини и останки от всички епохи и множество култури и народи. Откритите там археологически паметници са датирани от IV хил. преди Христа та чак до XV век.
По време на септемврийските празници по случай Българския ден на независимостта, имах възможността да прекарам 4 прекрасни дни в Мадара с посещение на забележителности в близките околности. С групата, с която бяхме, видяхме много интересни места. Но както винаги се получава, останаха още много, така че със сигурност ще има втори тур.
В тази статия описвам най-интересните места в Мадара и близките околности, които ми направиха впечатление. На някои от тях посветих отделна статия в блога.
Мадарският конник
Това е една от най-известните и емблематични български забележителности: уникален скален релеф, изсечен в мадарските скали, свързван с Ранното Средновековие и българският кан Тервел.
Екопътеката около Мадарския конник
Много приятна за разходка пътека, която започва от шосето, вляво от Мадарски конник. Пътеката се изкачва горе на платото, стига до Мадарската крепост и завършва надолу по каменните стълби в скалите. Дължината на маршрута е 6 км и се изминава за час и половина.
Мадарската крепост
Мадарската крепост е строена през IV в. По-късно, когато влиза в пределите на Първата българска държава, крепостта се използва заедно с другите крепости по околните плата за защита на столицата Плиска.
Даул таш
Даул Таш е големият камък от каменно езическо светилище, свързвано с бог Тангра. Намира се в подножието на мадарските скали, в края на екопътеката, спомената по-горе.
Римската вила
Малко над Мадара, някъде между Конника и селото се намират останките от древна римска вила. Останките са внушителни и по мащабите им личи, че вилата е принадлежала на заможен човек. Установено е, че вилата е съществувала в периода от 1-ви до 4-ти век. Между другото, подобен период на строеж и обитаване има и една друга, много по-известна антична римска вила по нашите зами – вила Армира край Ивайловград.
Жалко, че вилата край Мадара не е проучена официално. Затова пък иманярите сигурно са останали доволни.
Велики Преслав
Втората българска столица, красив и величетвен град, един от най-значимите в Европа за своето време. За съжаление, това е отдавна отминало величие, което можем само мислено да си предствим, съдейки по оскъдните останки.
Преди малко повече от 20 години посетихме последователно и Плиска, и Преслав. И тогава – в зората на „демокрацията“ – разрухата и занемарението цареше и на двете места. Сега е съвсем различно – държавата има някаква идея за развитието на туризма и за възстановяването на историческите паметници, наливат се европейски пари. Само че в Плиска се усвояват основните ресурси, съдейки по мащабите на реставрация, а незнайно защо Преслав остава някак встрани, въпреки че е бил много по-бляскав от Плиска.
Плиска
Първата българска столица на Първата българска държава на Балканския полуостров – забележителен средновековен град и особено популярна в последно време туристичекса забележителност.
Интересно е да се разходи човек в реставрираните части от крепостта, музея и Голямата базилика в близост до крепостта. Реставрациите продължават, така че ще става още по-интересно.
Двор на Буквите
Това е най-новата забележителност на Плиска, която представлява композиция от 30-те букви на нашата азбука, изваяни от някакъв арменски камък. В Двора с буквите има и картинна галерия с картини, представящи сцени от покръстването на българите.
Дворът на буквите всъщност е част от луксозен хотелски комплекс с много удобства и живописна градина с изкуствени водопади.
За финал
Това са местата в района на Мадара, които посетихме и които препоръчвам и вие да посетите. Освен посетените места, имах удоволствието да вкуся една традиционна мадарска манджа – агнешка дроб-сърма с булгур вместо ориз. Беше страхотна.
Да спомена и къщата за гости, в която бяхме отседнали – свети Георги – приятна, уютна, с много удобства, хубава градина, барбекю и великолепен изглед към мадарските скали – идеалното място за настаняване в Мадара на добра компания като нашата.
Все ми добавяш нови места към списъка „Да посетя“ Ели и не знам къде ще му излезе края. А нямах и представа, че Мадарския Конник се сравнява с Троя…
Това с местата никак не е трудно, пред вид голямата им концентрация в България 🙂
Много ми харесва Двора на буквите. Изглежда прекрасно!! Не съм бил в шуменския край. Нина, хайде да ходим! :))
аз мисля да повторя, че останаха още доста места в този район
Здравейте,
До мен достигна една непроверена информация, че има скеле пред релефа от известно време, което щяло да бъде там още година или две. Но на Вашата снимка няма. Вероятно впоследствие е поставено или снимката е по-стара?
Снимката е от края на Септември. Тогава нямаше скеле.
Скеле има от дълго време, но сега то не закрива конника.Това е всъщност площадка за лесен достъп ,позволяваща постоянно наблюдение над състоянието на релефа
Забележително, както и други Ваши пътувания и очерци! Бях ученик, когато прочетох книгата на ямболския писател Ради Царев, бивш председател на Ловно-рибарския съюз, посветена на отбраната на крепостта Мадара от турските нашествия. тя се казваше „Пламъци над крепостта“ и сега е библиографска рядкост. От тогава мечтая да се изкача горе, при останките на крепостта, но все не успявам. Благодаря Ви, че ги поместихте във този прекрасен очерк.
о, там горе на платото е много красиво – комбинация от панорамни гледки и крепостни останки, а някъде долу в отвесната скала – гордият Конник!
Как до сега не съм посетил това уникално място?