В горещ юлски уикенд, останали временно без кола, търсихме маршрут близо до София по следните критерии:
- да бъде високопланински, за да избягаме от жегите в града;
- да има наличен обществен транспорт до и от него;
- да включва място, което не познаваме отблизо.

В постановка като горната Витоша често се оказва добро решение. Решихме да се възползваме от липсата на кола, до която да трябва да се връщаме и направихме преход с различни точки за начало и край. Маршрутът беше сравнително дълъг, повече от 16 км, и съчетаваше популярни и не дотам познати пътеки във Витоша. Друга негова характеристика беше голямата денивелация на слизане – повече от 1000 метра. Изкачихме три върха, сред които витошкия първенец Черни връх, 2290 м. (за кой ли път), и видяхме изворите на река Струма. Имаше си и панорамни гледки. Сред предизвикателствата на разходката бяха многото комари, които явно също бяха избягали от жегата.
Опорните точки на прехода, с който ще ви запозная по-долу са същите като от заглавието: хижа Алеко – Черни връх – връх Ярловски купен – село Железница.
Как се стига до началото на маршрута
Стартирахме от метростанция Витоша, до която има спирка на автобус 66. С него се повозихме 40 минути до последната му спирка – хотел Морени. От там до хижа Алеко са около 5-10 минути пеша по асфалтов път.
На връщане се качихме на автобус 98, който ни свали до метростанция Витоша също за около 40 минути.
Особености на маршрута х. Алеко – Черни връх – връх Ярловски купен – с. Железница
Както споменах, маршрутът е дълъг около 16 километра. Изминава се за около 5 часа и 45 минути без почивките. Хубаво е да си предвидите поне още 1 час за почивка. Бих откроила следните основни етапи:
- етап 1: Алеко – Черни връх: 1:45 ч. , червена маркировка;
- етап 2: Черни връх – разклон Железница-Ярлово: 30 мин., синя и червена маркировка;
- етап 3: разклон Железница-Ярлово – връх Ярловски купен: 45 мин., червена маркировка;
- етап 4: връх Ярловски купен – връх Малък котор: 1 ч., синя маркировка;
- етап 5: връх Малък котор – с. Железница: 1:45 ч., синя маркировка.
Времената за изминаване на отделните етапи са ориентировъчни.

Етап 1: хижа Алеко – Черни връх
Маршрутът от хижа Алеко до Черни връх е добре познат и посещаван от много хора. Затова тук няма да се спирам подробно на него. Кратко описание може да намерите тук.
Етап 2: Черни връх – разклон Железница-Ярлово
От Черни връх се поема в източна посока, като се следва маркировка със син и червен цвят, има и колова. Връх Голям Резен със съоръженията на РВД ви остава вляво.

Пътеката първоначално се спуска леко, после следва равна и мочурлива част.

Тук могат да се видят канари с интересни форми.

След равното има малко изкачване и после спускане към разклона Железница-Ярлово.
На този разклон за връх Ярловски купен трябва да се хване дясната пътека към Ярлово. Лявата ще ви отведе до учебната спортна база „Академик“ и после директно към Железница. Тази лява пътека е всъщност по-краткият вариант да стигнете в Железница. Може да изберете нея, ако не държите да се качите до Ярловския купен.

Етап 3: разклон Железница-Ярлово – връх Ярловски купен
На разклонението поемаме вдясно към Ярловски купен, като следваме стрелките за Ярлово и заслон Синята стрела.

Пътеката в тази част е сравнително равна и се движи в подножието на билото между върховете Скопарник (2226 м), Карачаир (2208 м) и Купена (2196 м). Средният от тях е дал име на образувалото се плато – Карачаирско плато.
В този участък ви се откриват на моменти панорамни гледки към югозападното подножие на Витоша, вижда се язовир Студена. Ако сте жадни за по-масивни и разнообразни панорами, може вместо по Карачаирското плато да минете по билото. Там също има пътеки, но те не са маркирани. Ако нямате стабилен опит в планината, по-добре си следвайте маршрута с маркировката!

По платото ще минете през няколко потока и мочурливи участъка. Това са изворите на река Струма.
На един от тях е направена чешма. От картата Bgmountains разбираме, че този извор е най-дълъг и най-висок (ок. 2150 метра н.м.) в сравнение с другите. От картата Open Street Maps се вижда, че това е главният извор на река Струма. Той се пада на около 2.6 км югоизточно по права линия от Черни връх.
В няколко статии по интернет четох, че изворът на река Струма бил на височина 2146 метра и на разстояние 250 метра южно от Черни връх. Аз такъв по картите не намерих.
Като цяло се вълнувам от извори на големи реки. Интересно ми е да видя как извират от земните дълбини под формата на малки ручеи. Затова и интересът ми към извора на Струма – шестата голяма река в България. Преди време ви разказах за извора на река Арда в Родопите.

Краят на етапа е връх Ярловски купен (2164 м.), който е на няколко метра от основната пътека. Той е доста панорамен и се състои от струпани камъни.
Етап 4: връх Ярловски купен – връх Малък котор
След върха поемаме по лявата пътека към село Железница. Важно е тук да внимавате за къде се запътвате. Гледайте указателните стрелки.
Тук описвам слизането към Железница. Село Ярлово е също вариант за крайна точка на маршрута, но до Железница автобусите са по-удобни и по-начесто. И така – към Железница. Следва се синя маркировка. Тя е нарядко, но пък пътеката е ясно обособена и няма какво да объркате общо взето.
В началото на етапа минаваме между още два витошки двухилядника: връх Купена (2196 м) отляво и връх Сиврикая (2113 м) отдясно. От седловината между тези два върха започва голямото спускане. На места пътеката е стръмна, често и доста камениста.

За около 1 час се спускаме до връх Малък котор (1877 м). Пътеката минава на два метра от най-високата му част, но пък защо да не го изкачим в няколко крачки🙂 . В една от канарите на върха четем на табелка „връх Шаро“. Напред е връх Белчева скала.

Още едно отклонение с елементи на разсъждение. Щом има Малък котор, логично трябва да има и Голям котор. Справката с няколко карти показва, че това е новото име на гореспоменатия връх Сиврикая. Много често са ми правили забележка, че назовавам някои места с турските им имена. Това важи най-вече за Родопите. Много просто – повечето от тези места са известни на местните хора и по картите с турските им топоними и няма общоприети съответствия на български език. Темата е дълга и не е обект на настоящата статия, но на този линк може да прочетете малко размишления от езиковед.
Етап 5: връх Малък котор – с. Железница
От връх Малък котор започваме финалното спускане покрай връх Белчева скала и заслон Синята стрела до село Железница. Подробности за маршрута от Белчева скала до Железница вижте тук.
След края на пътеката до река Железнишка ни остава единствено да се доберем до централната част на селото. До там се стига за 5 минути по една от уличките надолу.
В заключение, получи се пълен с впечатления и изключително раздвижващ преход във Витоша. Накрая краката ми бяха като палачинки, но бях доволна от разходката.
Ако този маршрут ви се струва дълъг и натоварващ, вижте този преход от хижа Алеко до село Железница, който е само 3-4 часа.
Вероятно всеки от високите притоци може да бъде наречен „изворът на р.Струма“, но някой се е постарал да сложи табела на чешмичката на пътеката от Черни връх до Ярловски купен. Може да го видите тук
https://www.threads.net/@stoianovtsvetan/post/C82YR4corHX