Архив на категория: изкачване на върхове

Беше прекрасен слънчев септемврийски ден със звуци на щурчета и малки птичета, вкус на къпини и невероятна галерия от високопланински картини. Някои дървета се бяха вече леко обагрили, явно усетили първите милувки на есента. Бяхме си набелязали отдавна маршрута до … Има още →

В една слънчева и задушна августовска неделя тръгнахме да изкачваме връх Руй, първенецът на едноименната планина. Стартирахме от с. Забел. Макар и „нанагорно“, изкачването ни се видя леко скучно – изкачихме върха за три часа, като два от тях вървяхме … Има още →

Връх Вежен ми се беше загнездил в мислите доста отдавна, но някак не успявах до този момент да материализирам тези мисли. Преди време го видях отдалеч от хижа Ехо и после някакси забравих за него. Но това лято върхът сам … Има още →

Избрахме да изпратим пролетта по пътеката над с. Овчарци в северните гънки на Рила. По маршрута погледнахме няколко пъти от високо към Овчаренските водопади по река Горица и изкачихме връх Големия камък точно над тях. Оказа се прекрасен маршрут с … Има още →

Връх Любаш беше първото място извън София, което посетихме веднага след двумесечната изолация заради пустия вирус. Всичко беше зелено, свежо и хубаво. Природата се беше събудила, без да я видим. Птичките се бяха завърнали, без да ги видим. Изобщо, пролетта беше в разгара си, без да я видим. До този момент. Когато тръгнахме към върха видяхме, чухме и най-вече попихме всичко със сетивата си – младата зелена трева, разлистените дървета, цъфналите люляци, горските цветя, песента на птичките, жуженето на бръмбарите. А горе на върха погледът ни стигаше толкова надалеч, накъдето и да се въртяхме.

Има още →

В последно време започнах да се връщам често към много от местата, на които вече съм била. Предвид ситуацията, връщам се виртуално, гледайки стари кадри. Но все пак, има и нещо реално в тези мислени посещения – емоцията, която снимките … Има още →

Връх Райловско градище, висок 1199 м., е част от Люлин планина. Там се е издигала стара крепост, откъдето и името. Най-краткият маршрут за изкачването на върха започва от хижа Люлин, сравнително лек е и трае около 20-25 минути в посока. Самият връх е панорамен и гледките, които се откриват от него са надалеч и във всички посоки. Единствено достъпът до хижата е неприятен, защото голяма част от някогашния асфалт липсва. Направихме тази кратка разходка близо до София в средата на март.

Има още →

Когато нямаш време за преходи, но все пак ти се иска да се пораздвижиш на открито и да поогледаш от високо, търсиш някой панорамен връх наблизо с кратък маршрут до него. Така избрахме връх Криви камик (1128 м.), който се оказа чудесна идея за разходка около София. Изкачихме го в една слънчева февруарска неделя.

Има още →

Връх Драговски камик (1118 м.) в трънския регион ме беше заинтригувал отдавна, главно заради чудатата си островърха форма, която му бе спечелила прозвището „Трънският Матерхорн“. Когато го изкачих, се убедих, че е изключително панорамен и гледките от него са не само красиви, но и във всички посоки. Виждат се чудесно Стара планина, Витоша, Рила, Руй и близките планини в Трънско. В допълнение, върхът се намира недалеч от София и пътеките към него са добре маркирани и поддържани. Това го прави чудесна дестинация за разходка около София.

Има още →

В навечерието на най-светлите празници и в най-късия ден от годината си направихме чудесна разходка в околностите на село Скрино и град Бобошево. За първи път бяхме над селото през януари, но тогава беше люта зима и стръмният път към манастира не беше разчистен, затова трябваше да отложим посещението. Когато за втори път се насочихме натам, беше топла декемврийска събота с много силни ветрове.

Има още →