Научих за кромлеха при Долни Главанак в Източните Родопи преди години, когато излезе книгата „Усмивката на кучето“ от Димана Трънкова. Дълго след това кроях планове за посещение, но все не се получаваха. Посетихме това древно скално светилище в онова лято преди пандемията, когато минахме по „Родопската магистрала„. Беше август, луда жега, и да си призная не беше най-подходящото време за посещението му, но друга възможност нямахме.
Две години по-късно се върнахме в района на Маджарово и пак минахме през Долни Главанак. Тогава времето беше по-човешко. Не сме ходили до кромлеха, но пътьом отскочихме да видим римския път в селото. Преди време го търсихме, но нямаше никаква информация как да го намерим. Питахме някакви местни хора, но ни пратиха за зелен хайвер.
Какво е кромлех и защо е интересен
Кромлехът е мегалитно съоръжение с култово предназначение, изградено от няколко големи каменни блока, наредени в кръг. Самата дума има бретонски произход (келтски език от британската група). Най-известният кромлех в света е английският Стоунхендж. Билетът за посещението му е 20 паунда на човек (около 45 лв.) в ненатоварен сезон. Е, нашият е напълно безплатен, но по моему не по-малко значим.
На територията на днешна България са открити няколко подобни съоръжения – до село Хлябово в Сакар, до село Старо Железаре, недалеч от Старосел, и този при село Долни Главанак, който е най-добре запазен. Разположен е на нисък хълм с добра видимост.
Кромлехът при село Долни Главанак е регистриран през 1998 г. при теренни проучвания в долината на Средна Арда и впоследствие проучен от археолога Георги Нехризов. Светилището е датирано в ранножелязната епоха (VIII – VI в. пр.н.е.) и се свързва с културата на траките. То представлява съвкупност от вертикални каменни блокове (менхири) с височина около метър и половина, подредени на приблизително еднакво разстояние в кръг с диаметър около 10 метра. Между вертикалните блокове хоризонтално са положени по-малки.
Недалеч от основното съоръжение са открити и изследвани два по-малки каменни кръга, съответно с диаметри пет и три метра. Те са съставени от значително по-малки обли камъни, които се издигат около 20 – 30 см над земята. В едно от тях са разкрити следи от погребение от III – I в. пр.н.е. и стъклено манисто поставено като погребален предмет. В третото съоръжение е намерено голямо количество керамика от Ранната желязна епоха.
На място човек може да разгледа целия кромлех – вертикалните камъни (е, някои от тях вече са полегнали) и няколко други вътре и извън него.
Бях чела някъде, че мястото е много енергийно. Не знам, може би е така. Аз рядко усещам такива неща. От друга страна винаги ми е било вълнуващо преживяване посещението на такива останки от древни времена, при това на няколко часа разстояние от къщи. Дано успеем да го съхраним за бъдещите поколения! Поне този кромлех! Защото онзи до Старо Железаре май е безвъзвратно изгубен. Не съм ходила да го разгледам. Така прочетох. Видях снимки от жалкото му положение и някак желанието ми да отида да го видя се изпари.
Къде се намира и как се стига
Кромлехът се намира до село Долни Главанак. До него води кратка обособена пътека, която започва от шосето между селата Тополово и Долни Главанак.
Ако идвате откъм Тополово преди Долни Главанак в ляво от шосето има изграден паркинг с малък дървен информационен център (неработещ). Пътеката за скалното светилище започва срещу паркинга. Тя е като алея. Малка пречка по маршрута са поставените на няколко места заграждения с бодлива тел, но те лесно се заобикалят. Пътеката се изкачва плавно нагоре. Върви се около 15 минути.
В по-голямата си част пътеката се движи в гора и е прохладно дори в летни жеги. Все пак, трябва да се внимава за разни гадини.
Координати на:
- паркинга: 41.684207, 25.807692;
- началото на пътеката: 41.684430, 25.808105;
- обекта: 41.6819604,25.8099179.
И още: римски път в село Долни Главанак
В границите на селото, съвсем близо до гробищата може да се види сравнително дълъг пасаж от много добре запазен римски път. Указателни табелки за него няма. За да го намерите, най-добре си запазете координатите. Римският път е до шосето.
Координати: 41.686387, 25.827861.
Смята се, че това са останки от главния път Виа Сингидунум, свързващ Сердика (София) с Константинопол (Истанбул), който се е използвал още от Vв пр. н. е.
Ако се окажете в района в късна пролет или през лятото, калдъръмът най-вероятно ще бъде обрасъл с буйна трева. Така беше поне при нашето посещение в топъл юнски ден напът за Маджарово, но все пак си беше интересно да го видим.
