Точно на първи март, малко след като си закачихме мартениците и закусихме, се отправихме на разходка към водопадите над беласишките села Смолари, Колешино и Габрово в съседна Северна Македония. Денят беше слънчев и топъл за сезона. На връщане към хотела, освен заредени с весели емоции и красиви планинско-водопадени гледки, видяхме и щъркел. Намерихме си оправдание, че тъй като той не е в България, може да си поносим малко мартениците 🙂 .

В тази статия ще ви запозная подробно с маршрутите към водопадите над трите села Смолари, Колешино и Габрово, отвъд нашата граница. До тях водят приятни екопътеки.
На границата със Северна Македония
ГКПП е Златарево (БГ) – Ново село (МК). Възрастните минават с лична карта, а децата – с паспорт. Имайте предвид, че децата могат да напускат страната само с двамата си родители или с нотариално заверено пълномощно от родителя, който не придружава детето. За колата граничните власти в Северна Македония изискват талон и застраховка Зелена карта. Няма винетки. Принципно, на магистралите им се заплащат тол такси, но от Петрич до Струмица няма магистрали.
По-подробно за формалната страна на пътуване до Северна Македония и актуална обстановка може да прочетете в сайта на Външното ни министерство.
Местната валута е македонски денар, но в доста от търговските обекти в тази част на страната вземат и български левове по курс като актуалния към момента.
Също така, от няколкото контакта там на място, впечатленията ми са, че хората в района са любезни и отзивчиви. Преводач не ни беше нужен. Разбирахме се директно.
Как се стига до селата Смолари, Колешино и Габрово
Като се влезе в Северна Македония, главният път води до Струмица. Селата, до които са разположени водопадите се намират недалеч едно от друго на второстепенен път в полите на Беласица. За да стигнете до тях, като влезете в първото населено място след границата – Ново Конярево – трябва да завиете по първата улица наляво към Старо Конярево. После от Старо Конярево завивате надясно и продължавате по шосе, успоредно на планината към първото от трите села – Смолари. След Смолари все по този второстепенен път се стига и до другите две села Колешино и Габрово.

За сравнение, приблизително симетрично е организирана инфраструктурата на българска територия между Петрич и границата при ГКПП Златарево. Главният път е от Петрич до Златарево, но има и обходен второстепенен път, който минава през селата в полите на Беласица планина – Коларово (там има много хубаво семейно хотелче – Момата, в което бяхме отседнали), Камена, Яворница, Ключ, Скрът, Габрене.
Като цяло, и в трите села има указателни табели към началото на пътеките, но те не са добре видими. Затова ви съветвам да си въведете в навигацията началните точки на маршрутите. Все пак се оглеждайте за табелки.
Между другото, пътувайки през селата, видяхме множество хубави къщи – нагласени и добре поддържани. Въобще, останах с много приятни впечатления от района.
Другото обобщаващо, което мога да кажа е, че в тази си част Беласица започва да пада – тя вече не е толкова висока и стръмна нагоре, както край нашия Петрич.
Смоларски водопад
Според информационна табела на екопътеката, Смоларският водопад е най-високият в Македония. Висок е около 40 метра и е на река Ломница. Струята му е силна и пада право надолу без извивки в обособило се с годините каменно корито. Пръските му се усещат надалеч, а пред него е изградена обширна дървена площадка за отдих и наблюдение. Площадката е финала на перфектно изградена екопътека.

Как се стига до началото на пътеката
Пътеката започва от малък паркинг в южните покрайнини на село Смолари. Приблизителни координати: <41.366277, 22.899619>.
Особености на маршрута
Както споменах, до Смоларския водопад води много добре направена и поддържана екопътека. В началната си част маршрутът е по стръмен хълм нагоре, но за улеснение са направени стълби и множество пейки отстрани за кратка почивка.

Освен със стъпала, мостове, парапети и зони за отдих, пътеката е оборудвана с осветление, което изглежда, че си работи вечерно време (ние все пак бяхме през деня, та не мога да отсека със сигурност).
От паркинга до село Смолари до Смоларския водопад се стига пеша за около 20-25 минути. Обратният път се взема за по-кратко време.

Много е свежо и зареждащо да стоиш близо пред този висок водопад. Високите скали край него допълват живописната гледка – те затварят пространството сякаш, за да те изолират от останалия свят, да не се разсейваш с други неща и да се отдадеш изцяло на красотата на водопада.

Колешински водопад
Към Колешинския водопад се стига по добре обозначена и направена екопътека. Тя започва от малък паркинг на около километър южно от центъра на село Колешино. Приблизителни координати на началото на пътеката: <41.369506, 22.806895>.
Селото се намира на около 8 километра от Смолари.

Колешинската екопътека е със съвсем малка денивелация, с кътове за отдих, изцяло покрай реката. До водопада се стига за по-малко от 10 минути без напрежение, ние стигнахме за 5-6 минути.

Колешинският водопад е красив със своя рисунък. Той е сравнително широк и има два основни пада. Висок е около 16 метра, а реката му се казва Баба. Пред него е изграден широк мост с пейки за наблюдение и почивка, а малко преди него има по-обширна зона за отдих край реката с няколко беседки.

Габровски водопади
Габрово е съседно село на Колешино. Разстоянието между тях е около 2 километра. Селото е малко, на стръмен терен и затова е доста терасирано – улиците му са тесни, стръмни и завойчести. Все пак, повечето от тях са асфалтирани. Тъй като са доста тесни, трябва да се внимава за възможна поява на насрещен автомобил. Стръмнината на улиците така или иначе не предполага високи скорости.
Над Габрово може да се видят 3 водопада на тамошната река Барлен. Има кафява табелка от главния път нагоре към планината и селото. Единият водопад се намира до обособения за туристи паркинг в югозападния край на селото. Приблизителните координати на паркинга са <41.375629, 22.788975>. Край паркинга има изградена беседка. Този първи водопад е висок приблизително около 2-3 метра. Не е много, но си е водопад 🙂 .

До другите два водопада, които са нагоре по реката, води туристическа пътека. Особеното е, че пътеката към тях започва не от паркинга, а стотина метра източно от паркинга, т.е. преди него – на завоя с табелката. (Всъщност, като се връщахме от горните водопади открихме и пряка пътека към паркинга, но тя е тясна, леко стръмна и не е добре разчистена, това – между другото.)
В началото се тръгва по широк черен път, който преминава в пътека някъде точно над първия водопад. В началната част пътеката е бетонирана като алея. Някога е имало и дървен парапет, чиито следи личат и сега. До първия от тези два горни водопада се върви около 15-20 минути.


За третия водопад се продължава нагоре по каменни стълби, покрай беседка и после пак по горска пътека.

Малко преди него трябва да се пресече реката по камъните и после пак за по-добра видимост. Някога е имало мостчета, но за съжаление днес се виждат само малко останки от тях. Разстоянието между втория и третия водопад се взема за по-малко от 10 минути. Така, общо от паркинга до най-горния Габровски водопад се стига за около 30 минути. Пътеката се изкачва плавно и не е трудна за ходене.

Третият Габровски водопад е с няколко пада и е най-красив, според мен.
Говорейки за македонското Габрово, не мога да не се сетя и за нашия си град Габрово, който така обичам. Там край него също има водопади – Иваниловските водопади.
И още: кратка градска разходка в Струмица
През този богат на впечатления първи ден от този март, ние решихме да обогатим и разнообразим разходката до водопадите с посещение на град Струмица. Той се намира на около 18 километра северозападно от Габрово, които се изминават с кола за около 20 минути. Паркирахме близо до централния градски площад с патрон Гоце Делчев. Разходихме се по площада и мръднахме по главната улица надолу.

Беше пълно с хора по самата улица и по заведенията. Хората си говореха на доста близък до нас език, преводач не ни трябваше. В едно магазинче си купихме някои неща, платихме с левове, че даже ни върнаха ресто в левчета.
Нямахме много време за по-дълга и обстойна разходка, но Струмица ни допадна и някой път ще отидем там специално, за по-обхватни впечатления.
За какъв близък език пишеш той си е български.