Архив на тип туризъм: Средно трудни пешеходни маршрути

В ден преди тазгодишната пролет, с изобилие от слънце и ярко синьо небе, отново тръгнахме на разходка в Искърското дефиле. Тя се състоя в района на Лакатник. Целта бяха панорамните скали в подножието на връх Бенова чука (913 м). После … Има още →

Ако си търсите силно раздвижващ кратък маршрут с красиви гледки, запознайте се с пътеката „Св. Николай Летни“ до Годеч. Тя започва от едноименния манастир и завършва с дървена панорамна площадка, снабдена с два шезлонга и две пейки. Панорамните гледки, които … Има още →

За Понорското конче научих от книгата за Понор планина, издадена от Туристическо дружество Понория, с която ви запознах преди време. Беше слънчева неделя с пролетни температури в безснежната тазгодишна зима, когато се отправихме натам. Понорското конче е скален рид в … Има още →

Седемте рилски езера са вероятно едно от най-популярните места в България наред с Крушунските водопади. Те са и прекрасен раздвижващ вариант за разходка недалеч от София.

Ако не сте ги посещавали, със сигурност сте чували за тях. Аз съм била край езерата няколко пъти. Тук ви разкажа за езерата и маршрута до тях. Ще опиша в детайли как се стига до Отовишки връх и откъде може да се наблюдават всичките езера.

Има още →

Отдавна съм разбрала, че един от най-ефикасните начини да се спаси човек от жегата е да се качи високо в планината. Отседнали в Добринище в началото на юли и следвайки това правило, избрахме маршрут в Пирин, започващ от хижа Безбог … Има още →

В горещ юлски уикенд, останали временно без кола, търсихме маршрут близо до София по следните критерии: да бъде високопланински, за да избягаме от жегите в града; да има наличен обществен транспорт до и от него; да включва място, което не … Има още →

Крепост Моняк беше едно от местата, което видях по време на първото ми посещение в Източните Родопи преди 10 години. Тогава бях очарована от нейните масивни останки и от красивите пейзажи, които се откриваха към язовир Студен кладенец и Кърджали. … Има още →

Пролет навсякъде. Слънце, лазур, разцъфнали в бяло дръвчета, ярко обагрени жълти храсти, свенливи пролетни цветя тук-там, звънки птичи песни. Въодушевление от първата истински пролетна разходка. Тя беше до стар манастир и изключително обзорен връх в Чепън планина.

В първите дни от Новата година се случват много от първите неща за цялата годината. Вече ви разказах за първата ми разходка, която беше до Провиралката край Лиляч. Тук ще опиша маршрута на първия ми преход до първия изкачен връх и до първите ми водопади за годината.

Преходът се състоя в дебрите на Лозенската планина. Започна от въжения мост над Искъра до Долни Пасарел, продължи по маршрута на Лозенската екопътека до подножието на панорамния връх Лалина могила, последва напускане на екопътеката и изкачване на върха, слизане към Горни Лозен и чудесен завършек с посещение на двата Сокашки водопада съвсем близо до селото. Изминахме над 10 километра и прекатурихме Лозенската планина от южното подножие през билото до северното. Денят беше слънчев, тих и много топъл за януари. Получи се чудесен излет близо до София, първи за годината. Има още →

Ако пролетта е време за водопади, а лятото за високи върхове, то късната есен е време за посещение на крепости с автентични останки, отдавна потънали в забвение и обсебени от буйна растителност. Беловската базилика дълго трупаше прах в списъка ми … Има още →