Водопад Футула край Сливен – приятна разходка в Природен парк Сините камъни

Разгарът на лятото. Време за интересни обиколки из по-малко познати забележителности в България …

Както всяка година, на път за морето, посетихме не едно, а няколко интересни места. Едно от тях беше водопад Футула край Сливен. Водопадът се намира в подножието на високи скали в Природен парк Сините камъни.

Водопадът е интересен със своя специфичен рисунък – водата пада на няколко струи – и с това, че под най-голямата има малка пещеричка. В допълнение, разходката до водопада е лека и приятна.

Водопадът е висок около 10 метра.

Как се стига до водопад Футула

Накратко, до водопада се върви около 20 минути като начална точка за маршрута е горната станция на лифта Сливен-Карандила. Следва по-подробно описание на маршрута към водопад Футула.

Горната станция на лифта се намира в местността Карандила, част от Природен парк Сините камъни. До местността може да се стигне по три начина:

• пеша по туристическа пътека от долната станция на лифта;
• с лифта;
• с кола – по шосето са около 30 километра от центъра на Сливен.

Въжената линия е с дължина 1895 метра и изкачва денивелация от близо 600 метра. С лифта се пътува около 20 минути в посока. Цената на билета е 10 лева за една посока и 15 лева за двете посоки. В самата станция на лифта продават членски карти на цена от 1 лев. С тази карта може да ползвате преференциална цена от 3 лева в посока.

Да се върна към маршрута за водопад Футула. От горната станция на лифта, минавате отзад и излизате на паркинга до станцията. Продължавате по асфалтовия път нагоре и след малко стигате до разклонение, на което трябва да поемете наляво. Там на разклонението има стрелка-указател „Равна река“. Това е реката на водопада. След няколко минути ходене стигате Слънчева поляна, която се пада от ляво на черния път, а малко по-надолу по пътя е станцията на ВиК. До този момент пътеката представлява черен коларски път.

Преди станцията на ВиК, близо до оградата, трябва да завиете наляво по тясна пътека, която след няколко минути ви отвежда до Чорбаджи чешма, която е до реката.

От там пътечката преминава на другия бряг на рекичката – не е трудно минаването през нея. След няколко метра ходене пак пресичате реката и продължавате да вървите надолу по течението. След още няколко минути стигате една голяма скала – това е горната част на водопада. Там при скалата пресичате пак реката и след няколко минути се озовавате в долната част на водопада.

Когато се връщахме от водопад Футула към лифта, видяхме, че има и друга пътека от Слънчева поляна към водопада. От тази пътека, обаче, нямам лични впечатления.

Принципно, в парк Сините камъни има доста маршрути, но няма много указателни табели, а е крайно наложително. На места има и маркировка, но като не знаеш за къде е, тя не е много от полза. Самите ние доста се лутахме, докато намерим този водопад. Най-много ни помогна гугълската карта – от нея видяхме координатите и посоката.

Нашето посещение до водопада и до Природен парк Сините камъни

Ние избрахме да използваме лифта и да се насладим от високо на красивите (и страховити на моменти) панорамни гледки към Сливен и към Сините камъни. Взехме си билети за отиване и връщане, само дето връщането не се състоя с лифта. Когато се връщахме от водопад Футула, изведнъж заваля страхотен порой, придружен с гръмотевици. Това наложи спирането на лифта. И тъй като беше почти в края на работното време, хората от поддръжката на лифта обясниха, че няма и да го пускат повече. Да се оправяме със слизането както си знаем …

За наш късмет, в този момент на площадчето зад горната станция на лифта се случиха добри хора, които не ни оставиха в пороя и ни закараха чак до града, макар и да нямаха път натам.

В Сливен се настанихме в Бозуковата къща, част от хотел Национал Палас – много добър хотел и като обстановка, и като обслужване, който се намира недалеч от центъра на Сливен.

И още

Посещението ни на Природен парк Сините камъни беше свързано и с една задача – да намерим печат номер 55 от 100-те национални обекта, който беше един от малкото липсващи ни печати. Преди да тръгнем към Сливен, хвърлих доста усилия, за да разбера къде се намира този печат – обаждах се в общината, в управлението на Природния парк, търсих информация по разни форуми. В крайна сметка всичко, което бях разбрала за печата беше съмнително и противоречиво.

Но, както винаги – който търси, намира. Печатът се намира на долната станция на лифта в едно кафе – Клуб на планинаря.