„Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира.“, Христо Ботев
Както е известно от историята, на 30 май (17 май по стар стил) 1876 г. Ботев и неговите четници принуждават капитана на кораба Радецки да спре на десния бряг на река Дунав край Козлодуй, където слизат от кораба и се отправят към вътрешността на страната, за да подпомогнат вече тлеещото и на места зверски потушено Априлско въстание. По пътя си Ботевата чета води няколко битки, най-тежка от които е тази при връх Околчица над Враца, малко след която загива и самият воевода Христо Ботев.
Тук ви представям няколко места по пътя на Ботевата чета, свързани с последните дни на Христо Ботев и неговите съратници. В музея във Враца може да видите интересна схема на целия маршрут, а в националния музей „Параход радецки“ – и триизмерен макет.
Козлодуй – национален музей „Параход Радецки“
Корабът Радецки е национална светиня, превърнала се с годините в един от символите на борбата за освобождение. Построен е през 1851 г. в корабостроителницата в гр. Обуда, част от днешната унгарска столица Будапеща. Бил е предназначен за редовни курсове по Дунава. Носи името на австрийския фелдмаршал и благородник Йозеф Радецки.
На 16 май и 17 май (стар стил) 1876 г. „Радецки“ плава към Виена и на различни румънски пристанища се качват четниците и техният воевода Христо Ботев. На 17 май корабът е овладян от четниците и капитанът му Дагоберт Енглендер е бил принуден да акостира на Козлодуйския бряг.
Малко известен факт е, че оригиналният параход „Радецки“ е нарязан за скрап около 1920 г. Все пак ще поясня, че корабът не е бил българска собственост. Редица родолюбиви българи са настоявали и дори осигурили средства корабът да бъде откупен от българската държава, но това така и не се случва. Няколко години след унищожаването на кораба, в България пристигат запазени реликви от него. Настоящият параход е реплика, която е проектирана и изпълнена така, че да се доближава максимално до оригинала.
Любопитна е историята на днешния „Радецки“, създаден по подобие на оригинала си. Средствата за него са събрани изцяло от деца. Преди години освен Комунистическата партия и Комсомола, в България имаше и мощна пионерска организация. Тя обхващаше децата между трети и седми клас. Неин писмен орган беше вестник „Септемврийче“. През 1964 г. Лиляна Лозанова, журналистка от вестника, предлага пионерчетата да съберат пари за построяване на нов „Радецки”. Започва мащабна кампания за набиране на средства, в която се включват над 1 200 000 деца, които събират необходимата сума. Средствата се набавят главно чрез предаване на вторични суровини (каквито кампании се провеждаха периодично в училищата до края на социалистическия режим).
Корабът е завършен през 1966 г. В началото е правел кратки плавания с цел да се помни делото на Ботев. През 1982 г. е превърнат в музей, а от 2004 г. е филиал на Националния исторически музей.
И днес корабът „Радецки“ извършва плавания в определени дни. С техния график може да се запознаете тук.
С „Радецки“ започва пътят на Ботевата чета. Корабът има две палуби, по които може да се разходите и да ги разгледате. Посещението започва с входното фоайе на долната палуба, в което са окачени няколко информационни табла, сред които и едно с имената на всички четници – общо 205 на брой.
Също на долната палуба е обособена зала-музей точно до стълбите за горната палуба. Най-интересни експонати в нея, поне за мен, бяха репликата на знамето на четата и триизмерният макет на изминатия път от тях от Козлодуй до Околчица. Изложени са също четнически дрехи, оръжия, документи.
На горната палуба са разположени местата за пътници, а централно място заема капитанската кабина с руля и устройствата за управление на парахода. В кабината се усеща лек мирис на машинно масло. През цялото време посещението на „Радецки“ е придружено от чудесни дунавски гледки.
На козлодуйския бряг до парахода Радецки е издигнат висок монумент и каменен кръст в памет и почит към героите.
Корабът „Радецки“ се намира в река Дунав в северозападната част на град Козлодуй. До него се стига с кола и си има кафяви указателни табелки в градчето. Билетът за вход струва 7 лв., с намаление – 3 лв., работно време е от 10:00 до18:00 без почивен ден. Мястото е обект номер 18 от 100те национални туристически обекта.
Милин камък
Милин камък е нископланински рид на север от Враца, на границата между Дунавската равнина и Предбалкана. Възвишението е важно място по пътя на Ботевата чета. Там на 18 (30 по стар стил) май 1876 г. четата влиза в тежка битка с около 200 – 300 черкези и башибозук. Над 20 от ботевите четници загиват в битката. Турците дават много повече жертви. Поради лоши условия – липса на вода и път за отстъпление, през нощта четата на Ботев се отправя към Стара планина.
Милин камък се намира на около 18 километра североизточно от Враца. Тръгва се в посока Оряхово и Козлодуй и след село Мраморен вляво от шосето е отбивката за възвишението. Кара се около 2 км до подножието на възвишението по асфалтов път, след това се върви пеша по коларски път около 500 метра.
Ако пътувате от Враца към Козлодуй и обратно, по-удобно е да посетите Милин камък, когато се връщате.
Връх Околчица над Враца
Връх Околчица, висок 1048 м, е един от върховете над Враца. Недалеч от него е била фаталната битка на Ботев и неговата чета. На върха се издига паметник, посветен на подвига на Христо Ботев и неговите съратници. Близо до върха, на 1 юни (20 май по стар стил) 1876 г. се е състояла последната битка на Ботевата чета.
Върхът е избран за построяването на паметника от специална комисия, защото е място „видно, лично, достъпно и близко до последното сражение на четата“. Паметникът има форма на опълченски кръст и е висок около 27 метра. Намира се на 20 километра южно от града и до него се стига по асфалтов път. Има табелки.
Лобното място на Христо Ботев
Полянката, смятана за лобно място на Христо Ботев е посочена от Никола Обретенов за лобно място на големия наш поет и революционер. Христо Ботев загива от куршум при неизяснени обстоятелства на 1 юни (20 май по стар стил)1876 година. Обретенов посочва мястото чак през 1927 година, 51 години след Ботевата гибел. Близо е до връх Околчица.
Поляната се намира недалеч от връх Околчица, в една гора в подножието на съседния връх Камарата. До нея се стига за десетина минути пеша по пътека започваща от шосето малко преди връх Околчица. Мястото е обозначено.
Кошарата в Рашов дол над Лютиброд
Рашов дол е местност над Лютиброд, където на 3 юни 1876 г. загиват 10 от четниците на Христо Ботев. Четниците се разделят на три групи, като една от тях, предвождана от Георги Апостолов се насочва към река Искър при с. Лютиброд. По пладне групата слиза в местността Рашов дол и отсяда в тамошната пастирска кошара. Но, за съжаление, скоро след това четниците били обкръжени от редовна турска войска и башибозук и избити. Според историците, това е последното сражение в Априлското въстание.
Главите на юнаците са набучени на кол, а хората от ботевградското село Скравена ги откупват, за да могат да ги измият, оплачат и погребат според обичая. В монумента-костница в Скравена се съхраняват черепите им.
До Рашов дол се стига по екопътека „Белите скали“. Тя започва от моста на река Искър в северната част на село Лютиброд. Пътеката е като широка алея и плавно се изкачва нагоре към местността. Стига се за около 40 минути. Пътеката е сравнително лека, единствено трябва да се внимава при пресичането на ЖП линията – това е една от най-натоварените линии София – Варна!
Паметник-костница на Ботевите четници в с. Скравена
Паметникът се намира на площада в центъра на село Скравена. Там се съхраняват черепите на 10 ботеви четници, намерили смъртта си в местността Рашов дол.
Походи „По пътя на Ботевата чета“
Всяка година от 1946 година насам и то бе прекъсване се провежда организиран поход по стъпките на Ботевата чета. Походите се състоят между 27 май и 2 юни и събират стотици, а в последните години и хиляди хора, почитащи делото на Христо Ботев. Общата дължина на похода е 120 км. Негови организатори са Областната администрация във Враца и Българският туристически съюз.
Хубаво е човек да посещава такива места, за да се докосне поне малко до впечатляващи моменти от българската история и да види, че местата, които се споменават в „дебелите книги“ са реални. В тази статия ви запознах с няколко места в Северозападна България, свързани с пътя на Ботевата чета.
Тази статия е от поредицата „Популяризиране на туризма в Северна България” – проект, финансиран от Фондация “Америка за България” и координиран от туроператор “Травентурия” ООД. Впечатленията са си лично мои.
