Съвсем до скоро Оряхово беше сред градовете в България, които не бях посещавала. Е, това не случайно се промени. Бях поканена да посетя новооткрита музейна експозиция в градчето. Така намерих чуден повод да го опозная и да видя с очите си най-интересните забележителности в Оряхово. Имах късмет за малко време да науча много неща, благодарение на вещите беседи на д-р Евгения Найденова, историк и директор на тамошния Исторически музей, за което съм ѝ изключително признателна.
Посетихме Оряхово в слънчев октомврийски ден, през който някои неща бяха леко нереални. Температурите по пладне гонеха 30 градуса, а бурният вятър образуваше разпенени вълни по Вечната река. Тези вълнения бяха в противовес на спокойствието, което цареше в града.
Тази статия е посветена на Оряхово от гледна точка на туристическия интерес. С нея искам да ви покажа, че си струва да отделите време за разходка там. Обектите по-долу подредих в реда, в който ги посетихме.
Оряхово е град в Северозападна България на брега на река Дунав. Той отстои на 180 километра от София и на 72 километра от областния център Враца.
Експозиция Марин Върбанов
Най-напред направихме обиколка на централния градски площад Дико Илиев, а веднага след това видяхме и експозицията. Разположена е в зала на приземния етаж на старата Екимджиева къща, недалеч от градския площад. Сигурно, като чуете експозиция си представяте стари вещи, подредени на рафтове или във витрини, но в случая става дума за нещо съвсем различно и съвременно. Експозицията всъщност е мултимедийна и представлява интересен филмов разказ за живота и делото на проф. Марин Върбанов. Филмчето се прожектира и на четирите стени на залата и е много въздействащо.
Аз лично до този момент не бях чувала за Марин Върбанов. Вероятно и много от вас не са. Напълно нормално. Човекът съответства на съвременните представи за „гражданин на света“ – живял е в България, Китай и Франция и е оставил дълбока диря в текстилното изкуство в световен мащаб.
Марин Върбанов е художник по съвременен текстил, бил е професор в Художествената академия в София, основава секция по гоблен в университет в Сидни, Австралия, а през 1986 г. основава Институт по съвременна текстилна пластика в Китайската академия по изящно изкуство в Ханджоу – Китай. В периода 1976-1982 г. живее и твори във Франция, където заедно със съпругата си Сун сътрудничи на Пиер Карден. Неговите творения първоначално са били двумерни – гоблени, стенни килими, а по-късно започва да създава и триизмерни произведения – текстилни скулптури. В залата в Оряхово може да се види една от творбите му – Хлопатар.
Личната му история е като приказка – по време на обучението си в Китай се влюбва в Сун – жена с аристократично потекло, която не може да се омъжи за обикновено момче и то от България. В един момент Сун представя Марин пред родителите си за принц на Оряхово. Двойката има и формални проблеми за сключване на смесен брак в Китай, но в крайна сметка тяхната женитба става възможна. Двамата имат две деца – Боряна и Феникс.
Цялата история ще научите намясто в Оряхово. Заглавието на експозицията е „Принцът от Оряхово“.
Исторически музей
Намира се на улица Васил Левски много близо до централния градски площад. Помещава се в стара градска къща. В нея са живeли Филип Симидов – възрожденски деец, революционер и публицист, и Цеко Торбов – юрист, философ и университетски преподавател, известен с преводите си на немския философ Имануел Кант.
Още с влизането в музея впечатление прави красивата вита стълба във фоайето. Залите на музея са три – зала Възраждане, зала със стари часовници и зала с артефакти от археологически проучвания в района. На мен лично най-голямо впечатление ми направиха колекцията от старопечатни книги и мраморната статуя на Добрия пастир, открита в землището на село Селановци; Добрият пастир е първият образ на Исус Христос.
Цените на билетите за посещение в градския музей са символични – 2 лв. за възрастни и 1 лв. за хората, които имат право на намаление. Препоръчвам ви да се възползвате от възможността за екскурзоводско обслужване из всички музейни обекти в града, което е на цена от 10 лв.
Къща-музей Дико Илиев
Къщата граничи с градския площад. Дико Илиев е известен български музикант, композитор и диригент. Може би най-популярната му творба е правото Дунавско хоро. Той е родом от село Карлуково, но дълги години живее и твори в Оряхово. За съжаление, къщата в Оряхово, където е живял е разрушена при свлачище. Все пак, в негова почит в града е създадена къщата-музей Дико Илиев.
В нея могат да се видят няколко експозиции, като централно място заема залата, посветена на композитора на първия етаж и целият втори етаж с духови инструменти.
Старата чаршия с Етнографския музей
Старата търговска улица се намира недалеч от площада. Тя е калдъръмена и понастоящем се състои от две къщи във възрожденски стил. В по-голямата от тях се помещава етнографската експозиция. Чаршията ми хвана окото от едно магнитче, което си купих в къщата-музей „Дико Илиев“.
Старата турска баня (Османски хамам)
По време на беседата в музея разбрах за този археологически обект, проучван от директорката Евгения Найденова. Стана ми много любопитно и не пропуснах да се запозная с руините отблизо. Те се оказаха още по-интересни от първоначалния разказ. Намират се на брега на Дунава до градския плаж.
Банята разполагала с два отделни салона, пещ и отопление. Била построена през XVI век. До преди 1930 г. двете помещения все още са били запазени до покрив, което се вижда на стара снимка, публикувана на информационното табло до обекта.
Крайречната алея
По протежение на реката е оформена красива алея. Тя стига до плажа и старата баня.
Крепост Камъка
Крепостта Камъка е разположена на един от хълмовете на Оряхово и се вижда отдалеч. Твърдината е средновековна, като е била използвана и от турците. През 1395 г. крепостта е превзета от Баязид I заедно с Никополската крепост.
През 1396 г. през крепостта преминават войските на кръстоносния поход, предвождани от унгарския крал Сигизмунд.
Това, което днес може да се види от крепостта е една квадратна кула. От мястото се открива впечатляваща панорама към Дунава. Там на хълма на крепостта може да пробвате стрелба с лък, но трябва да направите заявка в музея поне един ден предварително.
Финални думи
Интересно ми беше да разгледам град Оряхово, научих много нови неща, погледнах Вечната река под нов различен ъгъл. Всъщност, не спирам да се възхищавам на Дунавските гледки. Ако и вие сте любопитни и жадни за нови места, помислете за разходка в градчето. То е само на час път от Враца. Може да комбинирате и с посещение до Козлодуй.
Тази статия е от поредицата „Популяризиране на туризма в Северна България” – проект, финансиран от Фондация “Америка за България” и координиран от туроператор “Травентурия” ООД. Впечатленията са си лично мои.
