Никопол: шеметна разходка с рибарска лодка по Дунав и 5 забележителни места

Никопол не е сред топ туристическите дестинации в България, но ако обичате да се докосвате до малко познати и спокойни места, градчето има с какво да ви удиви. То отдавна ми беше в списъка за посещения, главно заради Никополската крепост. В края на този май ми се отдаде чудесна възможност за обиколка в района. Е, Никополската крепост ми беше леко надценена като очаквания, но пък другите места и разходката с рибарска лодка бяха същинска изненада, много приятна.

Никопол и Дунав
Никопол и Дунав

Град Никопол се намира на около 222 километра североизточно от София, на около 117 километра северозападно от Велико Търново и на около 58 километра североизточно от Плевен. Разположен е на няколко хълма на брега на река Дунав.

Забележителности в Никопол, които си струва да посетите

Паметник на победата

Издига се на един от никополските хълмове и се вижда отдалеч. Построен е през 1906 г. в памет на 1300 руски и румънски войници, загинали през Освободителната руско-турска война (1877-1878г.).

Паметник на победата
Паметник на победата

Покрай паметника се открива невероятно красива гледка към Дунава и към отсрещния румънски бряг. Пространството около паметника е много приятно облагородено – като малък парк с пейки – и човек може да седне и да се любува на гледките.

Чешма Елия

Тази чешма всъщност е археологически обект, датиран 160 – 180 г. Казвала се е още и Сютлийка (блага вода). Централно място заема автентичен каменен римски саркофаг, в който била погребана младата Елия, съпруга на римски чиновник на име Фронтон. Върху саркофага е изсечен латински надпис – епитафия в памет на Елия. Саркофагът оцелява векове наред и по време на Османското робство е вграден в чешма, от която и до днес тече изворна вода.

Чешма Елия
Чешма Елия

Около 1870 г. Никопол е посетен от Дижарден – френски археолог и пътешественик. Той посещава чешмата и открива и разчита надписа. Поразен от находката си, археологът изсича собствен надпис върху камък, посветен на саркофага и впоследствие вграден до него.

В началото на алеята към чешмата са разположени три каменни плочи, на които е записан текстът на епитафията на български. На една от плочите четем:

„… Бръшлян нек се сплита с нежни цветя по челото на тая, която смъртта тъй бързо изскубна от мене. Самотно е моето огнище, пусти са моите надежди без нея…“

Скална църква Свети Стефан

Намира се в източните околности на Никопол във варовиковите скали на брега на река Дунав. До нея може да стигнете пеша или с лодка. Последните метри до църквата са по стръмна варовикова пътека и трябва да се внимава за подхлъзване, особено на слизане. До не много отдавна в църквата е имало останки от стенописи. За съжаление сега вече ги няма. Може би затова тази църква се води природна забележителност.

Скална църква Свети Стефан: поглед от Дунава
Скална църква Свети Стефан: поглед от Дунава

Гледките от църквата към реката са също много красиви.

Скална църква Свети Стефан, Никопол
Скална църква Свети Стефан, Никопол

Средновековна църква Св. св. Петър и Павел

Намира се в центъра на Никопол. Не знаехме за нея преди да отидем, а на място почти се сблъскахме с църквата и отделихме време, за да я разгледаме, макар и само отвън (за съжаление, тя е заключена и към момента не се влиза в нея). В архитектурно отношение, тя е кръстокуполна. Местните я наричат „манастирчето“. Лично на мен тази църква много ми наподобява на църквата „Свети Теодор“ край Бобошево.

Средновековна църква Св. св. Петър и Павел
Средновековна църква Св. св. Петър и Павел

Църквата била проучена за първи път от Феликс Каниц през 1871 г. По това време тя се намирала в двора на турска къща. За съжаление, не са правени детайлни проучвания на храма. За сега, съдейки по архитектурата и фасадната декорация, храмът е датиран в 14-ти век.

Никополска (Шишманова) крепост

Крепостта се намира на хълма в северозападната част на града, изключително стратегическо място – с добра видимост и естествена защита. Това е последната столица на Второто българско царство преди падането под османско робство. Цар Иван Шишман живее там през последните две години от живота си. На 3 юни 1395 г. той е обезглавен пред портите на твърдината, а тя е завзета с хитрост от турците, предвождани от султан Баязид I.

Шишманова порта, Никополска крепост
Шишманова порта, Никополска крепост

За съжаление, от крепостта не е останало много. Най-внушителна е портата, наречена Шишманова врата, макар това да не е оригиналната средновековна порта. Добре видими са и външните крепостни стени, недалеч от портата. Във вътрешността могат да се видят и още зидове, но високата трева ги е превзела. Затова пък гледката към хубавия син Дунав омагьосва. Добре се вижда и Паметникът на победата на съседния хълм.

Никополска крепост
Никополска крепост

Добрата новина е, че местната управа има планове за разчистване на крепостта, така щото тя да заеме мястото, което ѝ се полага като стара българска столица.

Никополска крепост: автентични руини
Никополска крепост: автентични руини

Гвоздеят в програмата: разходка с рибарска лодка по Дунава – истинско приключение

Най-голямата атракция при посещението ни в Никопол беше разходката с рибарска лодка по Дунава.

Плажът в Никопол
Плажът в Никопол

Слизаме към плажа на Никопол, където ни чакат рибарските лодки. Той сега е залят от реката и не личи, че е плаж, но все пак успяваме да разберем, че е пясъчен и отнякъде дочуваме, че никополските пясъци са наричани Никополските Малдиви 🙂 . Екипираме се с предпазните жилетки и се настаняваме в лодките. Рибарите ни помагат. Потегляме през реката към първия остров Средняк.

Разходка с рибарска лодка по Дунава
Разходка с рибарска лодка по Дунава

Лодката леко се поклаща, носът ѝ решително пори дунавските води, а ние се наслаждаваме на гледките към брега и навътре към реката, приятно погалени от ветреца.

Минаваме покрай остров Средняк, който е почти залепен до румънския бряг. През лятото на острова, споделя нашият капитан Медет, е истинска джунгла. Някаква дива краставица превземала терена. В късна есен като падне сланата ходят ловджии.

По Дунава - рибарско селище и указателен знак за кораби
По Дунава – рибарско селище и указателен знак за кораби

Насочваме се към остров Ири кум или Едър пясък, един от най-големите. Пак от капитана научаваме, че горските го залесяват с бяла топола за дърводобив. При пълноводие остава изцяло под вода.

По време на нашето водно приключение Дунав е изключително пълноводен. По това време на годината на това пълноводие казват черешови води. Юли и август остава тесен почти като канал. Дъното около островите е покрито предимно с пясък.

С рибарска лодка по Дунав край Никопол и островите
С рибарска лодка по Дунав край Никопол и островите

В един момент лодката и ние в нея се установяваме срещу вятъра. Водните пръски стават все по-осезаеми. Във вътрешността на реката все повече птици се осмеляват да кръстосат маршрута ни.

Сива чапла: най-едрата и най-често срещаната чапла в България
Сива чапла: най-едрата и най-често срещаната чапла в България
Белобуза рибарка
Белобуза рибарка

Виждаме остров Шефкъ отляво. Отдясно е остров Безименен. Наричат го така, защото е млад и все още си няма име.

Насред реката виждаме редица върбички, които по думите на нашия капитан са на 5-6 години. Корените им задържат пясък и камъни и така с течение на времето се образуват островите.

Потопените върби, високите води и лодката с нейните вълни
Потопените върби, високите води и лодката с нейните вълни

Наближаваме опашката на остров Катунара. Движим се край бреговете му, а сетне минаваме край носа му. „Как се определя кое е нос и кое опашка?“, питам. А Медет обяснява: „Всичко в реката се определя от нейното течение. Островите са по протежение на реката, опашката е този край, който сочи към течението на реката, а носът е противоположният.“

Следва остров Градина. Нарича се така, защото преди време на него са отглеждали дини и пъпеши. Лятото край острова остава суша. В този участък на реката добиват баластра.

За наша радост акостираме на остров Градина. За кратко сме островитяни. Разхождаме се на острова. Наслаждаваме се на гледките. Потегляме отново с лодките към Никопол. Акостираме отново, този път на брега на градчето, за да разгледаме скалната църква Свети Стефан. По-горе ви разказах за нея.

Връщаме се в лодките за финалната права.

Приключенски край Никопол
Приключенски край Никопол

Минаваме покрай порт Никопол, а после се връщаме на плажа, началната точка на разходката с лодка, която се оказва и крайна. Напускаме лодките весели, заредени с положителни емоции и прекрасни впечатления. Истинско приключение! Препоръчвам!

Ето и кратко видео.

Разходката с лодка е активност в рамките на проект за превръщането на Никопол в дестинация за алтернативен туризъм. Проектът е разработен от сдружение на рибарите „Амур-Никопол“ и финансиран от Фондация „Америка за България“. Лодка може да резервирате на сайта на сдружението. Всяка резервирана лодка директно подпомага никополската рибарска общност в съхранението на нейния бит, същност и дейност.

Благодаря за чудесната организация на туристическа фирма Травентурия, която периодично провежда екскурзии с кауза за съхраняването на българската природа чиста и дива, чрез запознаване на възможно най-много хора отблизо с нейната красота и биологично разнообразие.

Публикувано в екскурзии и почивки, крепости с етикети . Постоянна връзка.

Ако тази статия Ви харесва, запишете се и за бюлетина на блога с новини и допълнителна информация директно във Вашата електронна поща!

Още интересни маршрути и любопитни места в България с красиви фотографии ще намерите в моите книги "Седем дни в Родопите" и "52 екопътеки за всеки", издадени от ИК Сиела. Поръчайте сега чрез тази форма! Ако желаете лично послание, просто споделете в полето за съобщение.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *