Никопол: шеметна разходка с рибарска лодка по Дунав и 5 забележителни места

Никопол не е сред топ туристическите дестинации в България, но ако обичате да се докосвате до малко познати и спокойни места, градчето има с какво да ви удиви. То отдавна ми беше в списъка за посещения, главно заради Никополската крепост. В края на този май ми се отдаде чудесна възможност за обиколка в района. Е, твърдината ми беше леко надценена като очаквания, но пък другите забележителности в Никопол, които видяхме, и разходката с рибарска лодка бяха същинска изненада, много приятна.

Град Никопол се намира на около 222 километра североизточно от София, на около 117 километра северозападно от Велико Търново и на около 58 километра североизточно от Плевен. Разположен е на няколко хълма на брега на река Дунав.

Забележителности в Никопол, които си струва да посетите

Паметник на победата

Издига се на един от никополските хълмове и се вижда отдалеч. Построен е през 1906 г. в памет на 1300 руски и румънски войници, загинали през Освободителната руско-турска война (1877-1878г.).

Покрай паметника се открива невероятно красива гледка към Дунава и към отсрещния румънски бряг. Пространството около паметника е много приятно облагородено – като малък парк с пейки – и човек може да седне и да се любува на гледките.

Чешма Елия

Тази чешма всъщност е археологически обект, датиран 160 – 180 г. Казвала се е още и Сютлийка (блага вода). Централно място заема автентичен каменен римски саркофаг, в който била погребана младата Елия, съпруга на римски чиновник на име Фронтон. Върху саркофага е изсечен латински надпис – епитафия в памет на Елия. Саркофагът оцелява векове наред и по време на Османското робство е вграден в чешма, от която и до днес тече изворна вода.

Около 1870 г. Никопол е посетен от Дижарден – френски археолог и пътешественик. Той посещава чешмата и открива и разчита надписа. Поразен от находката си, археологът изсича собствен надпис върху камък, посветен на саркофага и впоследствие вграден до него.

В началото на алеята към чешмата са разположени три каменни плочи, на които е записан текстът на епитафията на български. На една от плочите четем:

„… Бръшлян нек се сплита с нежни цветя по челото на тая, която смъртта тъй бързо изскубна от мене. Самотно е моето огнище, пусти са моите надежди без нея…“

Скална църква Свети Стефан

Намира се в източните околности на Никопол във варовиковите скали на брега на река Дунав. До нея може да стигнете пеша или с лодка. Последните метри до църквата са по стръмна варовикова пътека и трябва да се внимава за подхлъзване, особено на слизане. До не много отдавна в църквата е имало останки от стенописи. За съжаление сега вече ги няма. Може би затова тази църква се води природна забележителност.

Гледките от църквата към реката са също много красиви.

Средновековна църква Св. св. Петър и Павел

Намира се в центъра на Никопол. Не знаехме за нея преди да отидем, а на място почти се сблъскахме с църквата и отделихме време, за да я разгледаме, макар и само отвън (за съжаление, тя е заключена и към момента не се влиза в нея). В архитектурно отношение, тя е кръстокуполна. Местните я наричат „манастирчето“. Лично на мен тази църква много ми наподобява на църквата „Свети Теодор“ край Бобошево.

Църквата била проучена за първи път от Феликс Каниц през 1871 г. По това време тя се намирала в двора на турска къща. За съжаление, не са правени детайлни проучвания на храма. За сега, съдейки по архитектурата и фасадната декорация, храмът е датиран в 14-ти век.

Никополска (Шишманова) крепост

Крепостта се намира на хълма в северозападната част на града, изключително стратегическо място – с добра видимост и естествена защита. Това е последната столица на Второто българско царство преди падането под османско робство. Цар Иван Шишман живее там през последните две години от живота си. На 3 юни 1395 г. той е обезглавен пред портите на твърдината, а тя е завзета с хитрост от турците, предвождани от султан Баязид I.

За съжаление, от крепостта не е останало много. Най-внушителна е портата, наречена Шишманова врата, макар това да не е оригиналната средновековна порта. Добре видими са и външните крепостни стени, недалеч от портата. Във вътрешността могат да се видят и още зидове, но високата трева ги е превзела. Затова пък гледката към хубавия син Дунав омагьосва. Добре се вижда и Паметникът на победата на съседния хълм.

Добрата новина е, че местната управа има планове за разчистване на крепостта, така щото тя да заеме мястото, което ѝ се полага като стара българска столица.

Гвоздеят в програмата: разходка с рибарска лодка по Дунава – истинско приключение

Най-голямата атракция при посещението ни в Никопол беше разходката с рибарска лодка по Дунава.

Слизаме към плажа на Никопол, където ни чакат рибарските лодки. Той сега е залят от реката и не личи, че е плаж, но все пак успяваме да разберем, че е пясъчен и отнякъде дочуваме, че никополските пясъци са наричани Никополските Малдиви 🙂 . Екипираме се с предпазните жилетки и се настаняваме в лодките. Рибарите ни помагат. Потегляме през реката към първия остров Средняк.

Лодката леко се поклаща, носът ѝ решително пори дунавските води, а ние се наслаждаваме на гледките към брега и навътре към реката, приятно погалени от ветреца.

Минаваме покрай остров Средняк, който е почти залепен до румънския бряг. През лятото на острова, споделя нашият капитан Медет, е истинска джунгла. Някаква дива краставица превземала терена. В късна есен като падне сланата ходят ловджии.

Насочваме се към остров Ири кум или Едър пясък, един от най-големите. Пак от капитана научаваме, че горските го залесяват с бяла топола за дърводобив. При пълноводие остава изцяло под вода.

По време на нашето водно приключение Дунав е изключително пълноводен. По това време на годината на това пълноводие казват черешови води. Юли и август остава тесен почти като канал. Дъното около островите е покрито предимно с пясък.

В един момент лодката и ние в нея се установяваме срещу вятъра. Водните пръски стават все по-осезаеми. Във вътрешността на реката все повече птици се осмеляват да кръстосат маршрута ни.

Виждаме остров Шефкъ отляво. Отдясно е остров Безименен. Наричат го така, защото е млад и все още си няма име.

Насред реката виждаме редица върбички, които по думите на нашия капитан са на 5-6 години. Корените им задържат пясък и камъни и така с течение на времето се образуват островите.

Наближаваме опашката на остров Катунара. Движим се край бреговете му, а сетне минаваме край носа му. „Как се определя кое е нос и кое опашка?“, питам. А Медет обяснява: „Всичко в реката се определя от нейното течение. Островите са по протежение на реката, опашката е този край, който сочи към течението на реката, а носът е противоположният.“

Следва остров Градина. Нарича се така, защото преди време на него са отглеждали дини и пъпеши. Лятото край острова остава суша. В този участък на реката добиват баластра.

За наша радост акостираме на остров Градина. За кратко сме островитяни. Разхождаме се на острова. Наслаждаваме се на гледките. Потегляме отново с лодките към Никопол. Акостираме отново, този път на брега на градчето, за да разгледаме скалната църква Свети Стефан. По-горе ви разказах за нея.

Връщаме се в лодките за финалната права.

Минаваме покрай порт Никопол, а после се връщаме на плажа, началната точка на разходката с лодка, която се оказва и крайна. Напускаме лодките весели, заредени с положителни емоции и прекрасни впечатления. Истинско приключение! Препоръчвам!

Ето и кратко видео.

Разходката с лодка е активност в рамките на проект за превръщането на Никопол в дестинация за алтернативен туризъм. Проектът е разработен от сдружение на рибарите „Амур-Никопол“ и финансиран от Фондация „Америка за България“. Лодка може да резервирате на сайта на сдружението. Всяка резервирана лодка директно подпомага никополската рибарска общност в съхранението на нейния бит, същност и дейност.

Благодаря за чудесната организация на туристическа фирма Травентурия, която периодично провежда екскурзии с кауза за съхраняването на българската природа чиста и дива, чрез запознаване на възможно най-много хора отблизо с нейната красота и биологично разнообразие.