Късноантична и средновековна крепост Калето в село Дебнево

Днес ще ви отведа до една много слабо позната и многообещаваща като потенциал крепост в Балкана, защитавала Русалийския проход от неприятелски набези. Тя се издига на хълма Калето в село Дебнево на левия бряг на река Видима. Крепостта може да се види от пътя Троян – Севлиево.

Посетихме крепостта през втората половина на този май и зеленината беше вече доста избуяла. Въпреки това, масивните останки от твърдината се издигаха доста над тревата, а част от калдъръмите вътре между зидовете все още не се бяха предали в плен на растителността.

Къде се намира

От главния път София – Велико Търново трябва да се отбиете за село Стефаново, ловешко. Село Дебнево се намира на 12 километра от отклонението, които се изминават за около 10 минути.

С кола се стига почти до подножието на крепостта. В селото няма табелки.

Координати: 42.9601478, 24.8510182.

От горната локация започва кратък черен път към крепостта. Той започва от улицата и ще го познаете по двата метални кола като за порта от двете му страни. Някъде там е удобно да оставите колата.

Тръгвате по черния път, който може да е обрасъл, и само след няколко крачки ще видите крепостната стена.

Ако се продължи покрай стената, само след няколко метра се стига до порта. През нея може да се влезе, но така ще се натъкнете на вътрешната крепостна стена.

Огледайте там обстановката, излезте през портата, продължете още няколко метра нагоре по пътя и остро вляво от него ще видите малка пътека към вътрешността. Там е удобно да влезете и да разгледате.

В крепостта

Първото, което прави впечатление е високата крепостна стена, за която вече споменах и която по моя груба преценка е висока на места около два метра и половина.

След това идват в полезрението портата и вътрешната крепостна стена, а след това – множеството помещения във вътрешността на твърдината – внушителни останки.

По повечето от зидовете личи отдавнашна консервация.

На места между стените на отделните помещения ясно се откроява калдъръм.

Не липсват и красиви панорамни гледки.

В най-горната част на хълма, която е доста обрасла и все още неразчистена, се издига метален съвременен кръст. От сайта на местното училище Иван Вазов разбирам, че този кръст се осветява през нощта и че бил издигнат в памет на героите, загинали при защитата на крепостта при завладяването на България от османските турци.

От вътрешността на крепостта може да се върнете на черния път покрай стената и по него да продължите до задната част на крепостта. Така ще видите все още неразчистени зидове и още една порта в задната част.

Кратка информация за крепостта

Крепостта е проучвана в периода 1974 г. – 1987 г. От 2019 г. насам изследванията са възобновени и се ръководят от гл. ас. д-р Стилиян Иванов (НАИМ-БАН, филиал Велико Търново) с научни консултанти проф. д. изк. Константин Тотев (НАИМ-БАН, филиал Велико Търново) и доц. д-р Сергей Торбатов (НАИМ-БАН).

В хода на проучванията са установени няколко периода на обитаване на хълма – през късножелязната епоха (4 – 3 в. пр. Хр.), в края на античността и през Средновековието.

Разкритите зидове са отнесени към Късната античност и периода на Второто българско царство. Вътрешните помещения са опасани от две концентрични крепостни стени. В северозападната част на хълма, където е побит металният кръст, е проучен средновековен некропол с над 145 гроба. Сред градежите е открито и старобългарско полувкопано жилище от времето на Първото българско царство.

Интересни находки:

• халколитна каменна брадва (5-то хил. пр. Хр.);
• измазано с глина кръгло огнище от периода на късножелязната епоха (4 – 3 в. пр. Хр.);
• голямо количество керамика;
• няколко медни монети от 4 – 5 век;
• две коланни апликации и медна обица от старобългарското жилище;
• дъното на купа;
• монети от 14-ти век;
• керамична лула и сребърна монета.

Откритите находки се съхраняват във фонд „Археология“ на Музея на занаятите в Троян.