Свищов. Знам за градчето откакто се помня. Като дете съм посещавала района многократно. Преди години заведохме и децата ни на опознавателна разходка. В средата на май го посетихме отново. Бяхме активни туристи. Такива сме си по принцип. Преоткрихме най-интересните забележителности в Свищов. В допълнение, се отдадохме и на водни приключения – с каяци по Дунава. Подобни преживявания остават в сърцето и засилват неимоверно връзката с района и хората там. За всичко това разказвам в редовете по-долу.
Съдържание
- Накратко за Свищов
- Най-интересните забележителности в Свищов
- Водни емоции: да обиколиш остров Вардим с каяк
- И още: в прегръдката на дивата природа
- Финал
Свищов, градът на дарителите и на първите неща
Ако четете информация за Свищов или пък някой свищовлия ви разказва за града, ще ви направи впечатление колко много „най-“ и „първи“ неща има в описанието. Това не е случайно. Много от тези „най-“ и „първи“ са неоспорими факти – първото българско читалище, първото българско професионално училище, една от първите български пощи… За някои от тези „най-“ и „първи“ ще ви разкажа и аз по-долу.
Свищов е разположен в най-южната част на Дунава и е снабден с най-вдаденото навътре в територията на България дунавско пристанище. За да бъда точна, справката с картата показва, че най-южната точка на Вечната река се пада някъде в съседното село Вардим. Това разположение на града е една от причините руските войски да форсират Дунава точно тук.
Голяма част от обществените сгради в града са построени със средства на дарители, оттам и второто прозвище.
В тази кратка справка за Свищов няма как да не отбележа и трите огромни трагедии, сполетели града през годините:
- почти пълното му опожаряване от руските войски точно на Кръстовден 14 (27) септември 1810 г. по време на една от руско-турските войни;
- жертвите (109 души) и материалните щети от земетресението във Вранча през март 1977 г.;
- трагедията с дечицата при катастрофата с автобус в река Лим през април 2004 г., когато загинаха 12 българчета.
Най-интересните забележителности в Свищов
Къща-музей Алеко Константинов
Тя е част от 100-те национални туристически обекта на България. Построена е от баща му Иваница Хаджиконстантинов през 1861 г. Сградата е образец на богатите частни домове по това време. Самият руски император Александър II отсяда в нея по време на Руско-турската освободителна война. След Освобождението в къщата се помещава канцеларията на първата губерния у нас – Свищовската. В нея Алеко е писар заедно с Иван Вазов. В сайта на община Свищов четем, че още приживе писателят подарява къщата на общинската управа за културни цели. През 1926 г. тя е превърната в музей, а от 1979 г. – в мемориален музей.
В този топъл майски ден не ни остана време да посетим родната къща на Алеко Константинов, не само писател и общественик, но и основоположник на организираното туристическо движение в България. Аз обаче много добре я помня от предишното ни идване. Голямо впечатление в нея тогава ми направи стъкленицата със сърцето на писателя, което се съхранява там.
В близост до музея на Алеко Константинов в Свищов се намира Сладкаровата къща, построена през 1800 г. в Арбанашки стил. Днес тя е пригодена за нуждите на Историческия музей и в нея е разположена етнографска експозиция.
Манастир „Св. Св. Петър и Павел“
Светата обител е разположена в широкия център на Свищов. Манастирският храм бил построен през 1644 г. Вкопан е в земята, типично за църквите по онова време. В двора на манастира са погребани няколко видни българи:
- свети свещеномъченик Дамаскин Габровски; родом от Габрово; той бил обесен от турците през 1771 г.;
- Еленка и Кирил Д. Аврамови, дарители на читалището;
- Димитър Ценов, свищовлия, голям предприемач и търговец. Той прави второто по размер и значение дарение за просветни нужди в България след това на Евлоги Георгиев. Последното му желание е да бъде тихо погребан, единствено иска гробът му да се поддържа чист и със зеленина. Повече за него може да се прочете тук.
В килиите на манастира е живял Неофит Бозвели, наричан още Хилендарски. Той е един от водачите на националното просветно и църковно движение през Възраждането. По време на престоя си в манастира през 1813 г. монахът открива килийно училище.
Съборна църква „Света Троица“
Построена е през 1867 г. от майстор Колю Фичето. Поради недостиг на средства, камбанарията е довършена от майстор Генчо Новаков близо 20 години по-късно, като камбаните са дар от руския император Александър II. Любопитен факт е, че Генчо Новаков е ученик на уста Генчо Кънев, построил катедрала във Варна и още немалко знакови църкви и обществени сгради в цяла България.
Църквата впечатлява със своите размери. На входа ѝ Колю Фичето поставя въртящи се колони.
Близо до входа на предната фасада е изграден възпоминателен кът в памет на дечицата от Свищов, загинали в една от най-големите съвременни български трагедии – катастрофата в река Лим. Много тъжно!
Първото българско читалище „Еленка и Кирил Д. Аврамови“
От информационното табло пред читалището разбираме, че негова рождена дата е 30.01.1856 г. Учредено е в дома на Димитър Начович в Свищов. Години по-късно след дарението на Кирил Д. Аврамов през март 1904 г. става възможно построяването на читалищната сграда. Тя е по проект на известните по това време български архитекти Георги Фингов и Киро Маричков, последният е дядо на „щуреца“ Кирил Маричков. Завършена е през 1908 г. и на 14 септември същата година е открита официално.
Търговската гимназия „Димитър Хадживасилев“
Това е първото професионално училище в България. Намира се точно срещу читалището. На фасадата на сградата е изписана годината 1895, но идеята за създаване на подобно училище възниква доста преди дарителския жест на патрона му. Реализацията на идеята стартира с Княжевски указ от юли 1885г, с който се утвърждава “Устав за откриването на Търговска Гимназия”. Дарените средства обаче са недостатъчни, затова няколко години по-късно българското правителство финансира частично изграждането на сградата на гимназията. Тя се построява по проект на австрийския архитект Паул Бранк и представлява умален модел на сградата на Виенския държавен университет. Повече за историята на гимназията може да прочетете тук.
Виенският архитектурен стил личи и в сградата на Съдебната палата и Зелената къща срещу нея.
Паметник на свищовските четници, популярен днес като паметника на Свободата
Открит е през март 1934 г. и както името само говори е посветен на свищовските борци за свобода. Издигнат е близо до мястото, където били обесени свищовлии, участвали в бунта от май 1867 г. Най-долната част на паметника – гранитният Пиедесталът на монумента е издигнат на 4 юли 1900 г. В основите му са положени останките на обесените, съхранявани дотогава в църквата „Св. Троица“.
Паметник на Алеко Константинов
Издигнат в градския парк. Малко по-надолу в градинката може да се види и паметник на братовчед му Иван Шишманов, виден български филолог, писател, университетски преподавател и политик.
Паметник на дарителите
Намира се в градинката до Свищовската академия.
Часовниковата кула
Една от първите в България часовникови кули. Изградена е около средата на XVIII век, а след това през 1859 г. е била възстановена от майстор Богдан, известен за времето си майстор каменоделец.
Свищовската академията
Стопанска академия „Димитър А. Ценов“, създадена със средства на патрона си, е сред символите на града. Сградата на ректората е по проект на един от най-изтъкнатите български архитекти Иван Васильов.
Крепост Калето
Останките ѝ могат да се видят на хълм в централната градска част. Няма точна датировка, тъй като не са провеждани системни археологически проучвания, но се смята, че най-силният ѝ период е бил XII-XIV в., времето на Второто българско царство.
Римски военен лагер и ранновизантийски град Нове
Останките му могат да се видят в източните околности на Свищов по пътя за село Вардим. Основан е като военен лагер на VІІІ Августовски легион около 45 г. сл. Хр., а след IV в. се настанява I Италийски легион. През V-VІ в. крепостта постепенно се преобразява в град. Археологическите проучвания на обекта все още продължават.
Мемориален парк Паметниците
Разположен е близо до останките от Нове, съвсем малко по-натам към Вардим. Паметниците и паркът се намират близо до мястото, където през нощта на 27 юни 1877 година руските войски под командването на ген. Драгомиров щурмуват българския бряг и разгромяват турския лагер. Това е устието на река Текир дере. Свищов става първият освободен български град.
Паметниците се изграждат през 1878 г. с одобрението и средства, отпуснати от руския император Александър II.
В края нека отбележа, че си оставихме и едно място за следващо посещение – манастир „Света Богородица“. Той се намира извън Свищов и е близо до село Царевец.
Водни емоции: да обиколиш остров Вардим с каяк
Остров Вардим е третият по големина български остров по Дунава след Белене и Козлодуй. Разположен е на 300 метра северно от село Вардим, съвсем близо до Свищов. По време на нашето посещение в Свищов в средата на този май направихме вълнуващ каяк тур около острова, чрез който изпитахме незабравими емоции и за няколко часа станахме част от речния пейзаж.
Стартирахме от лодкостоянката на село Вардим, нагоре срещу течението на Дунава. Тънкостта беше да се движим близо до брега, където течението е по-слабо. След известно време стигнахме нивото на носа на острова и в този момент пресякохме реката. Слязохме на острова и за близо час бяхме островитяни. От плитчините извадихме интересни големи миди.
Носът на остров Вардим ми напомняше на носа на друг един дунавски остров, на който преди време имах радостта да акостирам – остров Градина срещу Никопол.
След почивката се пуснахме покрай северните брегове на острова по течението. В тази посока карането на каяк беше значително по-лесно. В един момент минахме покрай залята брегова гора. Високите води (черешови води) на Дунава по време на нашето посещение го правеха изключително интересно. Направихме чудесен слалом с каяците през гората, обикаляйки различни дървета. В друго време при по-ниско ниво на реката тази гора е на сушата. По стъблата на дърветата имаше следи от най-високото ниво на водата.
След слалома продължихме надолу по течението. Не стигнахме опашката на острова. Направихме нещо далеч по-любопитно – завихме остро надясно и поехме по канал, прокаран някога на острова. Този канал беше като река в реката, със спокойни води и надвиснала буйна растителност, същинска Амазонка в умален вид. Голяма красота! Имахме късмет, че все още комарите не бяха в силата си. Аз лично имам голям проблем с тях.
Каналът разделя острова на Голям и Малък Вардим.
След като излязохме от канала дойде финалната права обратно към село Вардим. Тя ми се видя най-трудна, не само защото се движехме срещу течението, но и защото умората вече ме налазваше. От устието на канала до Вардимския пристан ни оставаше да изминем немалко разстояние. Поуморих се накрая, но бях доволна. Не само аз. Цялата ни малка група сияеше. Какво му трябва на човек, за да изпита радост? Движение сред дивата природа и добра компания.
Турът продължи повече от пет часа и половина, като в това време включвам и почивката на остров Вардим. По вода изминахме повече от 13 км.
Тук е мястото да благодаря на Каяк клуб Свищов за прекрасното каяк приключение. Мария и Радо от каяк клуба организират и други интересни турове, информация за които може да видите на тяхната ФБ страница. Там има също данни за контакт.
Съвет: ако досега не сте карали каяк, вероятно ще се запитате какво да вземете за каякинга. Най-важните неща са яке според сезона, шапка и слънцезащитен крем. От Каяк клуб Свищов осигуряват спасителни жилетки. В случая с този воден маршрут е хубаво да си носите шише с вода и нещо за хапване, защото е дълъг.
И още: в прегръдката на дивата природа
Ботанически турове до Свищов
Мария и Радо от Каяк клуб Свищов си партнират с една жена от близкото село Царевец – Снежана Коцева. Тя е агроном по професия и природозащитник и организира ботанически турове. Ако сте запален ботаник, Снежана може да ви разведе из района и да ви покаже интересни защитени растителни видове, някои от тях – в Червената книга.
По време на нашия тур се натъкнахме на костенурка-бебе.
Наблюдение на птици край Белене
В този наситен на впечатления уикенд край града на първите неща изпробвах и аз нещо за първи път – наблюдение на птици от дървено укритие. То е направено в околностите на съседния на Свищов град Белене. Това укритие ни позволи да се доближим максимално до света на едни от най-красивите и шарени птички, обитаващи нашите български земи – пчелоядите. Там край укритието живее цяла колония пчелояди.
Наблюдавахме птиците в продължение на 4 часа. Освен пчелоядите се радвахме на синявици, множество скорци, врабчета и двойка каращи се лястовички. Птиците не само летяха покрай нас, но и периодично кацаха на нарочно направени за целта клончета, закрепени за високи дървени стълбове. Така кацнали, все едно ни изнасяха интересен птичи спектакъл.
Финал
Само за два дни в Свищов изпитахме незабравими емоции, видяхме любопитни забележителности и се срещнахме с интересни хора. Вероятно градчето не е от местата, за които ще се сетите веднага, като стане дума за туризъм, но наистина има какво да ви предложи. Пък и е най-южната точка на Вечната река.
Тази статия е от поредицата „Популяризиране на туризма в Северна България” – проект, финансиран от Фондация “Америка за България” и координиран от туроператор “Травентурия” ООД. Впечатленията са си лично мои.
