Село Ситово в Родопите отдавна беше намерило място в списъците ми с желани за посещение места и ето че най-сетне дойде време да го посетим. Случи се в края на февруари. Денят беше много топъл, сякаш късна пролет, но в селото все още имаше снежец на места.
Статията е посветена на най-интересните забележителности край Ситово – водопадът, Ситовският надпис и тракийският скално-култов комплекс Щудград. Аз ви препоръчвам да ги посетите в реда, в който ги описвам, макар ние да направихме точно обратното. Другото, което искам да подчертая е, че трябва да тръгнете с туристически обувки със стабилна подметка. За водопада и надписа е добре да се подсигурите със щеки. Ако гледате картата и виждате, че разстоянията от шосето до водопада и до надписа са малки, не се лъжете, че достъпът е лесен. Бъдете подготвени за стръмни изкачвания и спускания, а за Щудград и за откатерване.
В края на статията ще намерите ориентировъчни координати.
Пътят към Ситово е много живописен. След село Храбрино той се вие в пролома на Дормушевска река. Шосето е тясно, но асфалтът е добър. Може би до към разклона за Бойково е по-стар, но пак не е лош.
Видеото от разходката.
Ситовски водопад
Ситовският водопад е изключително живописен заради рисунъка си. Той се състои от два пада с обща височина не повече от три метра, но пък е доста широк. Прекрасен завършек на водопада се явява арката на моста, издигаща се над него подобно на венец. Пространството около водопада е затворено от стръмните брегове, а борчетата отстрани и мъхът по речните камъни контрастират със зелените си нюанси и заедно с водните пръски във въздуха създават невероятно усещане за свежест.
Реката, която захранва водопада се нарича Дормушевска река, а тя от своя страна се образува от сливането на двете по-малки реки Ситовска и Лилковска. Двете реки се сливат в северното подножие на възвишението Щудград.
По време на нашата визита водопадът допълнително впечатляваше с буйните си води. Е, това не беше чак толкова случайно. Периодът от края на февруари до към април – май е най-благоприятен за посещение на водопади.
Как се стига до Ситовския водопад
Ситовският водопад се намира на около 30 километра югозападно от Пловдив и на 3 километра преди село Ситово, под моста при разклона за село Лилково. Удобно място да оставите колата ще намерите след моста. Водопадът се вижда от пътя. До него се слиза за няколко минути по кратка, но стръмна пътека, която се отделя вдясно от шосето малко преди моста над реката.
Ситовски надпис
Ситовският надпис представлява поредица от руноподобни знаци на неизвестна писменост от неизвестен период. Изсечен е във вертикална скала с козирка отпред. Лентата със знаците е дълга около 3 метра и широка около 30 см.
Той бил познат на местните жители, но станал известен за науката през 1928 г., когато хора от селото споменали за него на д-р Александър Пеев, по това време председател на Пловдивското археологическо дружество. Той е и първият изследовател на Ситовския надпис. След това през годините странните знаци са проучвани от редица учени – историци и езиковеди, но до момента няма утвърдена теория за произхода и значението му. Основните хипотези за авторството на надписа са няколко и общо взето се свързват с почти всички народи, оставили отпечатък по нашите земи в древността. Най-разпространено е схващането, че знаците са свързани с траките и по-конкретно племето беси.
Как се стига до Ситовския надпис
Надписът се намира на няма и километър след Ситовския водопад на стръмния баир вляво от шосето. До него води тясна и много стръмна пътека, на места доста хлъзгава (зависи все пак от периода на посещението). В началото на пътеката е поставено голямо информационно табло, пред което е удобно да се паркира. Мястото е оскъдно и може да побере само една кола.
По права линия скалата със Ситовския надпис е на около 50 метра от пътя. Пътеката е малко по-дълга и се вие на серпентина с два остри завоя – първо наляво, а после надясно. Хубавото е, че е сравнително добре обособена, а в началото ѝ (много удачно) е поставен дървен парапет за упора.
Ако очаквате да видите впечатляващ по вид, релеф и размери надпис, ще трябва да ви разочаровам. Надписът е доста невзрачен на вид, дори не особено добре личим. Все пак е интересно да се види, а още по-интересно и силно атрактивно е изкачването до него.
Щудград, село Ситово
Щутград е местност до село Ситово, в която е била изградена тракийска крепост и древен тракийски скално-култов комплекс. Местността е позната също като Щуда града и Щутград, но аз избрах да я представя тук с името от туристическите табелки по маршрута – Щудград. Според местните хора „Щуда града“ означава „непревземаема крепост“. Скално-култовият комплекс представлява неголямо скално плато на две нива. Руините от крепостта са разположени на горното ниво.
Мястото не е официално изследвано и датирано, но на база индиректни паралели с близки селища и култови обекти като Белинташ се допуска, че твърдината и светилището са изградени през Бронзовата епоха и просъществуват чак до Късната античност и може би Средновековието. В още по-смели хипотези се предполага, че мястото е обитавано от тракийското племе беси, които буквално оставят своя отпечатък със Ситовския надпис, находящ се само на 400 метра по правя линия на отсрещния бряг на Ситовската река.
Как се стига до началото на маршрута към Щудград
Отправна точка е малък площад в западната част на село Ситово. За да стигнете до него, като влезете в селото карате до църквата и на нея завивате по улицата надясно. После изминавате още 350 метра и сте на точното място. Над площадчето започва пътеката, която в началото си е калдъръм.
Особености на маршрута
Маршрутът към Щудград е дълъг около два километра и половина, маркиран е със синя маркировка и се изминава за около час. Маркировката на места е ясно отличима, на други – не. Мога да разделя прехода на два етапа:
- етап 1: паркинг – начало на горска пътека: 30-35 минути;
- етап 2: по горската пътека до Щудград: 30 минути.
Първият етап е плавно изкачване по черен коларски път, който е продължение на калдъръма от началните метри на маршрута. По пътя има няколко постройки, на едно място пътят се разделя и за кратко двата лъча се движат успоредно, но след сграда, подобна на хижа, пътищата се събират. Най-добре си следвайте основния път, който е дясното разклонение.
Етапът завършва при остър завой наляво на черния път. Малко преди края на етапа на няколко метра вляво от пътя може да се види малък параклис с патрон „Свети Спас“.
От върха на завоя на коларския път вдясно се отделя пътека, която криволичи в гората и плавно се спуска надолу. Някъде след около 5 минути се минава през интересна скална порта, своеобразна врата към светилището.
След тази порта районът е осеян с чудновати по форма скали.
Между портата и Щудград вляво от пътеката се виждат и първите руини от някогашна крепост.
Етапът завършва при скалното плато. До тук беше лесната част.
За да се изкачи човек на платото, трябва да откатери последователно две канари. Преди на мястото е имало дървена стълба, чиито останки се пречкаха, докато ние бяхме там. За упора и набиране все пак е прокарано здраво въже, което улеснява донякъде нещата, предимно в обратната посока.
Там на скалите в Щутград
Над първото ниво скали следва още едно, по-малко по площ. То може да се обиколи и от ляво, и отдясно. До горната площадка се стига по един улей в задната част на платото. По-точно улеите са два, но единият ми се видя доста по-труден за изкачване. Е, ние попаднахме първо на него и съответно се промушихме от там, но после слязохме по другия.
Най-отгоре на скалата се намират крепостните останки. С част от тях ситовци са изградили два малки параклиса – Свети Никола и Свети Спас. Гледките горе са невероятни – селото не се вижда, но каньоните на двете околни реки – Лилковска и Ситовска се отличават с високите си стръмни брегове.
На отсрещния скален баир се издигат още много ръбати скали, като на една от тях е кацнал идеално балансиран камък.
В подножието на горната площадка е залепена и една икона – на свети Архангел Михаил.
В интернет могат да се видят различни интерпретации на скалите от Щутград – лица, животни и какви ли не форми. Аз лично предпочетох да запечатам в паметта си възможно най-много картини от мястото. Не успях да ги видя тези лица, но може би и светлината не беше добра или пък въображението ми не е на ниво 🙂 .
Да си призная, не ми беше лесно да преодолея скалите на входа и бях леко притеснена за слизането Нямах очакване, че ще има екстремна част. Затова, на няколко пъти тук казвам – бъдете подготвени и физически, и психически.
Координати
- Ситовски водопад: 41.944152, 24.616354;
- Ситовски надпис: 41.944341, 24.6165374;
- паркинг за към Щудград: 41.925270, 24.613653;
- Щудград: 41.941874, 24.612356.
От този линк може да изтеглите GPS трак на маршрута към Щудград.
Село Ситово
Самото село Ситово е много живописно. Разположено е в пролома на река Ситовска на двата ѝ стръмни бряга. Много от къщите му са стари и каменни. На фона на стръмнините изглеждат сякаш накацали една връз друга. В централната част на селото се издига каменната му църква „Света Петка“, видимо доста стара.
В заключение, надявам се, че информацията за маршрутите към забележителностите на село Ситово – водопадът, надписът и Щудград, ще ви бъде от полза. Пак ще повторя съвета си, ако решите да ги посетите, бъдете подготвени със стабилни обувки и туристически щеки, защото не са като разходка в парка, нищо, че два от тях са съвсем близо до пътя.
До селото има и лековито аязмо. Ние не сме ходили да го видим, но ако се интересувате, информация за маршрута до него може да намерите в блога на Иван Петрушев.
