Екопътека „Пейката с платформата“ над Годеч: кратка, задъхваща и с невероятен финал за награда

Ако си търсите силно раздвижващ кратък маршрут за разходка до София с красиви гледки, запознайте се с пътеката „Пейката с платформата“ до Годеч. Тя започва от манастир „Св. Николай Летни“ и завършва с дървена панорамна площадка, снабдена с два шезлонга и две пейки. Панорамните гледки, които се откриват от мястото са в три посоки, много надалеч и изключително очарователни.

Манастирът е един от многото край Годеч. Не се знае кога точно е основан, но се предполага, че това е било през Средновековието. В наши дни светата обител се състои от параклис, построен през 1994 г., и нов заслон. Пред параклиса могат да се видят огромни каменни блокове. Това са останки от античен храм, строен в края на II или началото на III век. В допълнение, в двора на манастира има и оброк с патрон „Св. Николай“.

Изминаването на пътеката си е истинско кардио упражнение, което прави финалните гледки още по-сладки. Следват подробностите.

Къде се намира и как се стига

Екопътеката започва от манастир „Свети Николай Летни“ в северните околности на Годеч. Като указател, може следвате табелките за завод Магнит. До него има асфалтов път. След завода през нивите започва черен път, водещ до манастира. Разстоянието е около 700 метра. Пътят е сравнително равен и при сухо време може да се измине с лека кола. Край манастира е удобно да се остави колата.

Координати на:

• началото на маршрута: 43.026492, 23.044494;
• панорамната площадка: 43.044152,23.044537;
• GPS трак.

Видеото от разходката.

Особености на маршрута

Маршрутът е сравнително кратък – дължината му е 2.42 км. За сметка на това е доста стръмен. Записаният трак показва 391.96 метра положителна денивелация. Ние го изминахме за около час и половина с малки почивки. В обратната посока слязохме за около час.

Ориентацията е лесна. Панорамните пейки са в горната част на баира точно над манастира. Пътеката е маркирана с жълти стрелки, като на много от тях са залепени листчета с мъдри мисли. На места има и жълта маркировка по камъни. Вода по маршрута няма.

Маршрутът може да се раздели на два етапа:

• етап 1: манастир – начало на борова гора;
• етап 2: начало на борова гора – панорама.

Етап 1: манастир – начало на борова гора

От манастира се тръгва по черния път. Той заобикаля светата обител и се насочва към близкия хълм, където е нашата цел. Малко след манастира от нашия път вляво се отделя друг, но ние сме направо. Вървим си по черния път до боровата гора. Там е подходящо място за почивка. Етапът се изминава за около половин час. Това беше лесната част. Стръмното започва от гората.

Етап 2: начало на борова гора – панорама

Това си е щурм право нагоре. Върви се по обособена пътека. Още в гората пътеката е стръмна. След нея става камениста и още по-стръмна.

Почивките за поемане на въздух са неизбежни. Затова пък назад започват да се откриват все по-красиви обзорни гледки. Етапът се изминава за около 45-50 минути.

След стръмното изкачване следва заслужена награда – почивка на дървен шезлонг с невероятна гледка в три посоки.

Вижда се ясно параклиса от началото на маршрута, напред е Чепън планина в целия си ръст, зад нея леко на изток се издига Витоша, а зад Витоша скромно се подават високите части на Рила.

И още нещо интересно – на платформата, в пощенска кутия се съхранява специална тетрадка, в която човек да се разпише или пък да остави послание.

Нашето посещение

Когато ние се разходихме по екопътеката, времето беше много приятно – слънчево, но не горещо. Това направи панорамата още по-завладяваща. Не ни се тръгваше.

В търсене на още гледки решихме да се изкачим до билото. Отново задрапахме стръмно нагоре. Изглеждаше, че е близко, но това усещане се оказа измамно. С всеки изкачен метър се виждаше още и още напред и нагоре. В един момент стигнахме до красива и обширна билна поляна. Точно срещу нас се показа снежната шапка на връх Ком. Заслужаваше си.

Като време от пейките до билото ни отне около половин час. Погледахме, поснимахме още, повъртяхме се. Денят напредваше, а ни чакаше стръмен път надолу. Беше крайно време да тръгваме на обратно.