Отскачали сме неведнъж до магичните Източни Родопи, за да видим древни светилища, крепости, живописни селца и природни красоти. До сега водопад в тази част на България не бяхме посещавали. Летовнишкият водопад се оказа първият. Той не е висок и пълноводен, но водите му падат интересно от кухина между обли скали, а реката, която го захранва – Буюк дере, образува малък каньон. Височината на водопада е около 8-9 метра и е лесно достъпен.
Ние посетихме водопада в разгара на лятото и той все още работеше, въпреки че реката му е маловодна. Вдясно от водопада в скалите се вижда малка пещера, а от ляво има следи и от друг по-висок пад, захранван от странично дере, но той работи вероятно само през пълноводните месеци.
Къде се намира и как се стига до началото на маршрута
Летовнишкият водопад се намира в малък каньон покрай шосето между селата Груево и Летовник на около 13 км от центъра на Кърджали и на 3.5 км от комплекс Маказа. Пътят преминава през село Груево като се следват табелките за Дамбалъ чешма. Пътеката за водопада започва от асфалтовия път на около 1.5 км от училището на с. Груево.
Следете за кафяви табели за Дамбалъ и Езерото с лилиите, закачени на дърво в дясно от пътя. Там е удобно да оставите колата.
Координати на:
- началото на пътеката са: 41.578380, 25.409045;
- водопада: 41.577848, 25.408494.
Вижте кратко видео от посещението ни до водопада.
Особености на маршрута към Летовнишкия водопад
Поемате вляво от пътя покрай оградата на някакви селскостопански постройки и след 70 метра ще видите каньона и водопада отгоре. За да стигнете до подножието му, трябва да тръгнете по скалите срещу течението на рекичката и след около 30 метра ще видите обособена пътека която пресича реката и югозападно от каньона го обикаля и слиза в него, след което трябва да се върнете по реката до подножието на водопада. Преходът трае около 10 минути, а като разстояние са около 350 метра.
И още: Дамбалъ чешма
Дамбалъ е древно скално светилище, запазено и до наши дни и почитано през вековете от хора с различни религии – езически вярвания, Християнство, Ислям. Представлява висока скала, от която извира вода. Изворът е наречен Живата вода като онзи карстов извор до Боснек. Изградена е чешма.
И до днес съществува легенда, че в нощта срещу Гергьовден водата, извираща от скалата става лековита. Затова по традиция всяка година вечерта на 5-ти срещу 6-ти май там се събират много хора.
Дамбалъ чешма се намира на около 8 километра след отбивката към Летовнишкия водопад. Минава се през село Летовник и се продължава в югоизточна посока. Пътят след Летовник е с нов асфалт, тесен е и на места доста стръмен (което си е предизвикателство за лека кола), но е изключително живописен. Шосето се движи по хребета и се откриват страхотни гледки към Кърджали и язовир Студен Кладенец.
Друго интересно място в района, само на 3 км от водопада и на около 700 метра от село Летовник е Езерото с водните лилии. До него се стига по черен път. За съжаление, времето не достигна и така езерото остана един от поводите да се върнем там в района.
Здравейте.
Източните Родопи са един малък Клондайк за българския туризъм. Все още неразработен, но предлагащ от всичко, и то по много. Вие, разбира се знаете това не по-зле от мен. Що се отнася до водопадите в този край на България, без да си позволявам да ви критикувам , ще кажа че сте направили пропуск пре голям. В тази част на Родопите има грубо около трийсет водопада които си заслужават да бъдат посетени, и много хора вече ги откриват. Най-популярния безспорно е водопада до махалата Метла, на крумовградското село Долна кула. Местните го знаят просто като Водопада. Някои хора го наричат Кара ин, но водопада е истински популярен с името дадено му от един местен краевед – Водопада на сътворението. В нета вече има безброй снимки на това място. Сигурен съм че сте го виждали. Много красиво местенце. Лесно достъпен. Деветдесет процента от хората които го посещават не знаят че на по малко от километър надолу по течението на реката / по скоро дерето / има още една поредица от три, по-малки водопадчета. При тях красотата на самото място идва не толкова от падащата вода, а от тясното, и скалисто дере. Водопада на сътворението е над махалата, а другите три по-малки са под нея. Едно евентуално посещение на това място може да комбинирате с един не по-малко ефектен, но в пъти по непопулярен водопад – този при махала Батковци на село Звездел. Километър и половина след като излезете от Звездел в посока Крумовград в дясно ще видите табелата за махала Батковци. Пътя не е много добър, но напълно проходим. Минавате през махалата. / В нея има интересно етнографско музейче направено от любител ентусиаст / . Стотина метра след края на махалата намирате отбивка, оставяте колата и поемате в дясно, надолу към дерето, директно през нивите. Разстоянието до водопада е не повече от половин километър. Село Звездел е богато на водопади. Освен този до махала Батковци до махала Божур има още един.
Няма да ви отнемам повече време. Ако решите да пообиколите водопадите на Източните Родопи трябва да знаете че деветдесет и девет процента от тях са на деренца, и рекички с малък водосбор, и най-добре е да се посещават пролетно време след проливен дъжд.
В планинарския форум има отделна тема за водопадите в Източните Родопи – http://planina.e-psylon.net/viewtopic.php?p=152334&fbclid=IwAR3juHWQDVJjqr14BKiqpxXAIF6B2UVUZM-HU_jDSho_wsOUWm5GlY88VFg#152334.
Във Фейса има група “ Водите на България „. От тези местенца може да намерите много повече информация, включително разкошни снимки, и да си планирате една водопадна разходка в този край на България. С нетърпение ще очакваме вашите пътеписи. Сигурен съм че няма да останете само с Летовнишкия водопад.
Много благодаря за чудесните идеи! За Водопада на Сътворението и още 1-2 в района съм чела информация и гледала снимки. Доста ме спира фактът, че са с малко или никаква вода през голяма част от годината и трябва да се дебнат, а сме надалеч. Ще стигнем и до тях някой ден.
Здравейте,
искам и аз да напиша един дълъг коментар по темата.
Първо: двама познати ми пратиха линк от тази статия и след като прочетох и първия коментар реших, че все пак ще драсна и аз нещо по темата. Малко позакъснях, но сега му дойде времето да се почопля и с това.
Второ: ще използвам случая да се запозная и с вас Ели, коментирайки директно в сайта и статията ви.
Слагам ви на първо място из българското интернет пространство като перфектно структуриран сайт предоставящ ценно информационно съдържание за българските природни красоти.
Относно това, което лично ме вълнува заявявам, че определено надминахте „Водопадите на България“. Признавам, че сте ми в списъка от сайтове, които трябва подробно да прегледам, за да попълня липсващите обекти в моето начинание, за което по-надолу ще спомена. Без да ви хваля излишно, но на приятелите, които ме навиват да направим сайт съм казал, че искам нещо подобно като „Друми в думи“. Вероятно десетки пъти съм проверявал координати и чел статии от вашия сайт.
Сега да се представя след този мои начални редове! Казвам се Кирил Неделчев и съм хоби планинар и географ. Г-н Пламен Петков не го познавам, но аз съм споменатия в неговия коментар автор на темата за водопадите в Източните Родопи , а и създателят на Фейсбук група „Водите на България“.
Във форума на BGmountains използвам ника си kikoleppard и имам разни други статии за водопади, но напоследък не съм толкова активен, а въпросната тема за водопадите на Източни Родопи не съм я обновявал. Не ми остава време, а и във форума по много сложен начин се качват снимки.
Усилията ми през свободното време са насочени повече в група Водите на България и другото ми начинание – карта с водопадите на България. Именно там можете да проверите, че бройката на източнородопските прагове и водопади е над 80. Една част от тях са проверени, а някой дори успяхме да ги популяризираме със съмишленици в Интернет. Картата е със свободен достъп, закачена към Фейсбук профила ми и стои винаги в началото на Препоръчани във Водите на България. Направена е за всеки любител и се радвам, когато има обратна връзка. Покрай това си хоби се зародиха много ценни приятелства. Доста хора са ми помогнали и продължават да го правят, за да развием начинанието. Обръщам се към вас ако искате винаги можете да се свържете директно с мен относно всякакви въпроси по темата и ако мога да бъда полезен ще се радвам.
Освен това аз съм и човекът регистрирал и управляващ профила на Летовнишки водопад в Google maps.
Ще напиша, че това ми е вторият обект, който съм добавил там и малко не съм доволен от себе си. Забелязах един мой потенциален географски пропуск при този процес. Той бе популяризиран в друга Фейсбук група асоциирана основно с българските водопади. Там вече го наричаха така – Летовнишки и не се замислих върху името, въпреки че се старая винаги да проверявам местните названия. Не се знае в чие землище е този водопад. Дали е на с. Свобода, с. Груево или с. Летовник. Явно, защото пътят е за с. Летовник и така някак си се е формирало името, но орографски този водопад не може да бъде в землището му. Селото принадлежи към съвсем различен речен басейн и няма нищо общо с Бююк дере, която е формирала водопада. Останало ми е като задача при последващо ходене да разпитам местните от с. Свобода или с. Груево, защото те са по-близо до него. Ще вмъкна, че подобно противоречие с имената има при вече популярните в Интернет водопади Ситовски и Коневски.
Учудих се, че август месец, когато сте го посетили е имало вода. Обикновено пресъхва през сухите месеци. Най-добре е да се посещава през април месец, когато туфи с жълти цветенца разцъфват по скалите на каньона.
Ще ви подскажа и още нещо за района. Изследвахме абсолютно всичко във водния басейн на река Бююк дере. Водопадите са поне 20 бр. като най-красивият е Груевски(Дипсиз). Него също съм го сложил в Google maps. Има още един водопад Груево, който мой познат пък е добавил там.
Накрая да спомена, че се надявам се да посетите още красиви източнородопски водопади! Ще ми е интересно да прочета как ще бъдат представени от вас тук в сайта и изпращам поздравите си!
Здравейте, Кирил, много благодаря за хубавите думи и изчерпателния коментар! Настоящата година не беше добра за водопадите. Бях си набелязала за посещение доста, но в това безводие нямаше никакъв смисъл. Специално Източните Родопи не са много популярни като водопадена дестинация, но имам план за посещение на няколко там в района. Записах се във ФБ групата „Водите на България“, откъдето да черпя идеи.
Поздрави,
Ели
Здравейте, отново Ели!
благодаря за отговора и с този си коментар да довърша малко темата с Източни Родопи!
Тази част е все още непозната и недобре изследвана поради очевадни причини свързани с комунистическото ни минало. Според мен масовият туризъм в този район абсолютно тенденциозно не се е толерирал и още по-лошо не са се документирали природните забележителности.
Сега в ерата на социалните мрежи и засилването на практикуването за планински преходи след пандемията се наблюдава бум на откритията, особено тук. Като цяло Източни Родопи са много красиви, но си имат своите особености, а основната им относно водопадите е да се посещават през студеното полугодие. Досега само един от тях сме установили да е постоянно течащ – водопад Гюллек.
Източни Родопи не са толкова гористи както Западни и водният отток е по-малък, но зимата са подходящи за преходи за разлика от по-високите български планини. Поради средиземноморското влияние е по-топло от останалата част на България и снегът почти не се задържа.
Източни Родопи не са само водопади, а просто последните са непознати на широката публика. Има много повече забележителности от типа на скални образувания, пещери, трапецовидни ниши, руини и светилища. Реално много повече хора посещават планината заради тях. Христо Тодев – друг хоби изследовател на района е направил карта на всички открити скали с трапецовидни ниши(свободен достъп от фейсбук профила му). От него взех идеята да ползвам платформата на Google Maps за развиването на Картата – Водопадите на България. Той също е част от администраторите в Групата Водите на България.
И сега да направя синтезиран списък на най-ценните, източнородопски природни забележителности свързани с Водата.
В топ 10 на най-красивите български водопади поставям следните:
– водопад Герме бунар(Дупката)/дупката в скалата, от която пада водата и скалният венец с ниша/;
– водопад Кара ин(Сътворението)/венец с амфитеатрална форма и шестостенни базалтови скали;
– водопад Чюдюрмек/скалистият склон, от който се спуска/;
– водопад Боялък/червените скали с орудявания и прилежащия каньон/.
В топ 50 на най-красивите български водопади поставям следните:
– Груевски водопад/красиви базалтови скали/;
– водопад Марф/красив скален венец с ниша/;
– водопадите на Казандере/лично за мен най-красивото дере в България/;
– водопади, прагове, каньони и трапецовидни ниши в Дюшундере/уникално място и топ каньони/;
– водопад Учурум кая/два водопада падащи в общ вир/;
– водопад Гюллек/постоянно течащ/;
– Коневски водопад/на моменти достъпът е възможен само с лодка/;
– водопад ЖП спирка Средна Арда/достъп с приятна разходка по ЖП линията Хасково – Кърджали/;
– река Бююк дере южно от с. Крушка/3 водопада и скален мост/.
Много, много благодаря за изчерпателния списък!
Благодаря! Надявам се да Ви хареса!