Беше ред на Попово езеро. Отдавна съм разбрала, че един от най-ефикасните начини да се спаси човек от жегата е да се качи високо в планината. Отседнали в Добринище в началото на юли и следвайки това правило, избрахме маршрут в Пирин, започващ от хижа Безбог на 2240 метра надморска височина. Маршрут, сравнително лек, като за тази планина. Маршрут до Попово езеро, най-голямото в Пирин и заобиколено от няколко каменни стръмни върха, два от които са познати като Джангал. За различаване те си имат и по още едно име – Момини двори и Сиврия.
От Поповото езеро изтича река Ретиже, която образува още няколко езера, наричани Рибните езера, и която е десен приток на река Места.
Езерото е разположено в Поповоезерния циркус и е най-дълбокото в Пирин.
В тази статия ви разказвам за маршрута от хижа Безбог до Поповото езеро и за някои легенди, свързани с тези места.
Отправна точка
Отправна точка за маршрута към Попово езеро е хижа Безбог в Пирин над Добринище. До хижата се стига със седалков лифт, чиято начална станция е хижа Гоце Делчев. Последната се намира на 10 км южно от Добринище и до нея води асфалтов планински път. Лифтът ще ви качи до хижа Безбог за около половин час. Информация за лифта може да прочетете в статията ми за връх Полежан тук.
При прехода към Поповото езеро бяхме без кола, защото до Добринище стигнахме с теснолинейката. Затова трябваше да търсим транспорт до хижа Гоце Делчев. Хазаинът на къщата за гости, в която бяхме отседнали, предложи да ни закара и да ни върне после. Би било особено мило, ако не ни беше „отрязъл главата“. Бяхме трима души и ни взе 50 лв. Къщата не беше лоша и на прилична цена, но в услугата „извозване“ леко се престара. Както и да е. Разходката ни за сметка на това беше изключително приятна, раздвижваща и пълна с гледки.
Особености на маршрута към Попово езеро
Маршрутът към Поповото езеро в Пирин, макар и сравнително лек, си има своите предизвикателства – Душевадка, камениста пътека, мочурливи части, пресичане на река. Той може да се раздели условно на следните два етапа с приблизително времетраене:
- етап 1: хижа Безбог – разклонение за Полежан и Безбог: пешеходен преход около 1 час;
- етап 2: разклонение за Полежан и Безбог – Попово езеро: 50 минути.
Етап 1: хижа Безбог – разклонение за Полежан и Безбог
След лифта се поема към хижата, хваща се десния бряг на Безбожкото езеро, следва стръмният баир срещу хижата, наричан Душевадката, после клек, първи гледки към Поповото езеро и още малко ходене до разклона към върховете Полежан и Безбог. Следват се зелена и жълта маркировка. На разклона поемаме наляво към езерото. В тази посока са и маркировките.
По-подробно съм описала този първи етап в статията за връх Полежан. Една малка разлика при сегашното ни изминаване беше, че се справихме с Душевадката само за 15 минути – теренът беше сух, а и нямаше толкова много хора нагоре. Друга малка разлика беше, че още с излизането от клека след Душевадката ни се набиха на очи няколко водопада под Поповото езеро, образувани от изтичането на езерата едно в друго – Поповото и Рибните езера отдолу. Тези водопади твърдо приковаха погледа ми и често поглеждах към тях надолу по пътеката.
Етап 2: разклонение за Полежан и Безбог – Попово езеро
По-голямата част от този етап е спускане, пътеката е камениста (все пак сме в Пирин!), с множество мочурливи места. Над повечето от тях имаше изградени дървени пътеки. Слизахме плавно надолу към Поповото езеро, а околните върхове все повече се извисяваха и зад нас, и пред нас. Тревистите части бяха покрити с килим от високопланински нежни цветя.
На около 30 минути ходене след разклонението за Полежан се стига до място, където пътеката и съответно маркировките се разделят – надясно се отделя жълтата маркировка към хижа Демяница. Ние сме наляво по зелената маркировка, която принципно е към Тевно езеро, но пътьом минава и покрай фокуса тук – Попово езеро.
Малко след разделянето на маркировките трябва да се пресече реката. Лично за мен това беше най-екстремната част от разходката, тъй като тази река беше изключително пълноводна при нашето посещение, а нямах щеки за опора в онзи момент. Не ме бива много да пазя равновесие по ръбати камъни, затова събух чорапи и маратонки и така я преминах. Другите от компанията почти прелетяха над реката.
Последва кратко изкачване и не след дълго бяхме на брега на Поповото езеро. Заваля. Кротко и напоително. Това ни попречи да поседнем край езерото и да постоим повече време.
За около час и 50 минути стигнахме от хижа Безбог до Поповото езеро, без почивки, но и без бързане.
На връщане за разнообразие свърнахме наляво по брега и тръгнахме към Рибните езера (познати още като Рибни Попови езера) и водопадите, за да ги видим отблизо. Дъждът явно се умори да вали и слънцето проби през облаците.
Тъкмо бяхме стигнали до голямото Рибно езеро и в подножието на един от водопадите. Чудесна гледка, на която не можахме да устоим. Въпреки влажните камъни, направихме кратка почивка за хапване и любуване на пейзажа.
След това продължихме за кратко по пътеката до езерото и нагоре към основната пътека, пресякохме реката по два нейни тесни ръкава и малко след това се включихме в пътеката, по която дойдохме.
Ето още кадри от пътеката и гледките, на които се натъкнахме.
Къде хапнахме
На връщане към Добринище, доволни и порядъчно изгладнели от разходката, решихме да хапнем в ресторант Алпина до началната станция на лифта, точно срещу хижа Гоце Делчев. Изядохме по салата и купа много вкусна рибена чорба. Изобщо менюто беше богато на риба, а обслужването – добро.
Легендите за Безбог и Попово езеро
С Поповото езеро са свързани няколко легенди. Според една от тях след покръстването на българите през втората половина на IX век един поп се качил в Пирин, за да дири все още доминиращия там славянски езически бог Перун и да го прогони. Като го видял, Перун се ядосал и го хвърлил в езерото. Попът се удавил, а килимявката му изплувала и се превърнала в малък остров.
Според друга легенда по време на турското робство един поп се хвърлил в езерото от мъка, защото турците озлочестили неговата дъщеря. Свещеникът се удавил. Неговата килимявка (и при тази легенда) изплувала и се превърнала в островчето в средата на езерото.
Има, разбира се, и легенди за Безбог. Според най-разпространената, още в началото на робството много турци били привлечени от минералните извори в района на Добринище. Те започнали да се заселват там и насила да потурчват местните, които за да се спасят, потърсили убежище в планината. Турците обаче ги подгонили по баирите и ги застигнали близо до езерото в подножието на висок връх. Започнало жестоко клане. За да се спасят много хора започнали да се молят и да викат „Няма ли Бог, който да ни спаси?“ Но, не! Водите на езерото почервенели от кръв, оттам и името на езерото и върха над него – Безбог.
Други интересни места в района
Ако лятно време отдъхвате край Добринище, навярно ще ви бъде интересно да посетите останките от Безименния град – близка крепост с история на повече от 3500 години. В допълнение, в тази статия може да почерпите доста идеи за посещение на интересни места в Банско и наоколо.
Вижте също и статията ми за пътешествието ни с Родопската теснолинейка.
Ако резервирате хотел, следвайки линк от карето по-долу, за блога ще има малка комисионна без оскъпяване за вас, благодаря!
Booking.com
