Живата вода е карстов извор във Витоша, който изтича от гранитна змейска глава. За него разправят стари легенди и поверия.
Беше февруарска неделя, мрачен късен следобед, когато решихме да се разходим нанякъде. Избрахме популярния карстов извор Живата вода край село Боснек като място за сравнително кратка разходка около София, което все още познавахме само от снимките на другите. Особеното в нашия излет беше това, че хем сезонът беше все още зима, хем последните сравнително топли дни поразтопиха снеговете. Така по пътеката заварихме лепкава кал в огромни количества. В допълнение, част от пътеката беше под формата на река, в която трябваше да газим. Многото вода явно беше решила, че леглото на пътеката е по-удобно от това на местната река Добри дол.
Река Добри дол събира водите си от три витошки потока – Шамако, Живата вода и Студен извор, и в рамките на село Боснек се влива в река Струма. Много близо до селото се намира най-дългата пещера в България – Духлата, дълга около 18 километра, която обаче не е облагородена и в нея се влиза в подходящо време и с водач.
Накратко за карстов извор Живата вода
Той изтича от гранитна змейска глава и за него се носят легенди, като най-познатата от тях е, че разпознава добрите и лошите хора, според табелките към извора. Как ги разпознава? Като спира да тече, щом доближат лошите. Ако групата е смесена, нямам представа как действа 🙂 . Счита се, че водата е лечебна и предпазва от зли сили.
В средата на ХVІІ в. изворът бил наречен „Чешма на щастието“ от турския пътешественик Евлия Челеби, който пропътувал земите на Османската империя за около 40 години.
Като изключим легендите, в сухи периоди изворът наистина спира да тече за определено време (минута, две, три … час) и после пак тръгва. В много случаи водата тече на тласъци и променя дебита си. Обяснението е, че преди да излезе на повърхността изворът събира подземни води в кухина, която периодично се празни. По време на нашето посещение имаше вода в обилни количества, така че не видяхме промяна в дебита.
Къде се намира и как се стига до Живата вода
Село Боснек се намира на 27 километра от областния център Перник и на 45 километра от София, в южните поли на Витоша. Като се влезе в Боснек се следват указателните табелки, които са добре видими и разположени на често. Долу-горе в централната част на селото се завива наляво към планината по улица „Живата вода“, минава се покрай интересна църква и се стига до малък площад-паркинг в северната част на селото. От него се продължава пеша по същата улица към последните къщи. Тази последна част от улицата е забранена за преминаване с автомобили в неработни дни между 7 и 15 часа. Явно колите стават доста нагъсто при хубаво време.
Особености на маршрута
Ние бяхме там след 15 часа, но все пак паркирахме на площада и тръгнахме пеша по улицата между последните къщи (повечето нови и много красиви). След около 200 метра улицата свършва и се тръгва по пътеката към извора, която в по-голямата си част е широка като алея.
Относно особеностите на маршрута няма много за разправяне – върви се все по широката пътека около час. Пътеката плавно се изкачва нагоре към планината. Денивелацията не е голяма. Постоянен спътник отдясно е реката.
Върви се в свежа гора и само от време на време се открива гледка към високите части на Витоша. По време на нашето посещение снежната им покривка си беше дебела.
През лятото вероятно пътеката е приятно прохладна.
Общо взето, дори и да иска, няма как да се обърка човек. Пътеката почти няма разклонения, на места са поставени пейки за отдих и информационни табла за района, който е карстов – Боснешки карст, тук-там се забелязва стара червена маркировка, а от един момент нататък и стабилна колова.
За по-малко от час се стига до обширна поляна, в дъното на която трябва да се отбием надясно за извора. Има добре видими табелки. Коловата маркировка се отклонява леко наляво и продължава към село Кладница и хижа Селимица.
Малко след отклонението трябва да се пресече реката по брод. В нашия случай тя си беше пълноводна и камъните от брода бяха покрити с вода почти до горната им част. След реката до извора се върви още пет минути.
Извор Живата вода в нашия случай течеше изключително буйно. Пред него има изградени масичка и пейка, а в непосредствена близост – дървен заслон. Малко по-нагоре по пътеката може да се види и пещера със същото име.
Маршрутът от Боснек до Живата вода е дълъг около 4 километра и е част от 10 километров тематичен кръгов маршрут, наречен Алеята на Боснешкия карст, повече информация за който може да прочетете тук.
Уникално