Като дете съм посещавала Дряново десетки пъти, имахме близки там, но не съм знаела, че градчето пази впечатляващо наследство от времето на Българското възраждане. Неотдавна ми се отдаде чудесната възможност да посетя отново Дряново и близките околности като турист и успях да се запозная отблизо с неговите забележителности. Най-голямо впечатление ми направиха тези, свързани с възрожденския период. В тази статия ще ви разкажа за тях. За пълнота ще спомена накратко и още няколко други места.
При описанието подредих възрожденските забележителности в Дряново в последователност, в която е удобно да ги посетите. Така, когато отидете в Дряново ще си имате готов маршрут за разходка.
Съдържание
Възрожденски забележителности в Дряново
Полезна информация
Финални думи
Възрожденски забележителности в Дряново
Музей на Колю Фичето
Първите няколко обекта от нашата разходка са разположени около уютен площад в старинната махала Гилей. На площада е издигнат паметник на Колю Фичето, емблематична личност за града. Той е роден в Дряново през 1800 г.
На влизане в музея ни посреща гравирана плоча с думи на майстора:
„Стройте за векове, не само за пари, но и за слава и чест на майстора“.
После присъстваме на любопитна беседа за живота и делото на Колю Фичето. В музея са експонирани снимки и макети на голяма част от неговите строежи, инструменти, с които е работил, и единствената му снимка. За съжаление, тя е направена по време на погребението му. Колю Фичето е бил скромен човек.
Интересно ми е да видя снимките на сгради, църкви и мостове, построени от майстора. Оказва се, че много от тях познавам и наяве. Това не е чудно, разбира се – все пак съм половин габровка от търновския край. През 1830 г. майстор Колю Фичето продава къщата си в Дряново и заедно със семейството си се мести да живее в Търново, където остава до края на живота си през 1881 г. Затова и много от обектите, които е построил се намират във Велико Търново и региона.
Сред многото снимки на обекти, дело на Колю Фичето, особено впечатление ми правят 3 архивни фотографии на Къщата с маймунката във Велико Търново, красива и изчистена. В днешно време е много трудно да изкараш читава снимка на къщата заради плетеницата от кабели пред нея, но това е друга тема.
От Музея на Колю Фичето си купувам любопитна и полезна книжка, особено за хора като мен, които обичат да готвят: „Дряновски вкусотии и изкушения – Готварските рецепти на Анастасия Лафчиева (1847 – 1927)„.
Лафчиева къща
Срещу Музея на Колю Фичето от другата страна на площада впечатление правят две възрожденски къщи с изцяло дървени фасади. Това са Перевата къща и Лафчиевата къща, залепени една до друга. Те са строени от един и същи майстор – Кольо Гайдаржията – около 1840 г.
Ние влизаме в Лафчиевата къща през страничната порта. Следват каменни стъпала и след минутка се озоваваме в двора на къщата. Той не е голям, но е приветлив, чист и подреден. Задната фасада на къщата е съвсем различна от предната – не е облицована с дърво, първият етаж е от камък, а вторият – вероятно кирпич. В Лафчиевата къща разглеждаме богата етнографска експозиция.
Аз лично съм посещавала страшно много етнографски експозиции в цялата страна, както навярно и вие. Всички те си приличат, затова няма да ви описвам тукашната. Но ще спомена две неща, които ми направиха впечатление. Едното е дряновският сокай – това е традиционна украса за глава на омъжените жени от Дряново, чийто произход се свързва със средновековната болярска епоха. Според проучванията тя се е носила в региона до края на XIX век. Може да видите сокай на един от манекените в къщата.
Другото е модерно за онова време дамско градско облекло включително обувки с токчета. Някак го свързах с Музея на костюма и модата в Палацо Пити във Флоренция. Попитах екскурзоводката откъде са си купували навремето знатните дами тези облекла и тя потвърди, че са си ги набавяли от Западна Европа.
Разглеждането на Лафчиевата къща продължава в една зала в предната част на къщата. Влиза се откъм улицата. Няма да повярвате какво има там – особено богата колекция от минерали. Цифрите говорят по-добре от описанията:
- представени са 100 основни вида минерали с техните кристализации;
- 270 образеца от около 80 находища;
- донесени са от 20 държави, като най-много са тези от България.
Църква „Света Троица“ и Килийното училище
Идва ред и на църквата „Св. Троица“, а после и на Килийното училище в двора ѝ.
Тази църква е най-старата от трите църкви в града, запазени до наши дни. Построена е между 1845 и 1847 г. на мястото на по-стар храм със същото име. Църквата е изградена изцяло от камък, покривът е от тежки каменни плочи, в архитектурно отношение тя е трикорабна с полукръгла абсида и притвор.
Интериорът на храма ми изглежда доста богат. По стените няма стенописи, но липсата им сякаш насочва още повече вниманието към останалата украса на храма. Част от нея е таванът, истинско произведение на изкуството – с дълги ивици изящна дърворезба във всеки един от корабите. Централна фигура в него е мотивът „Слънце“, подобно на онова в Даскаловата къща в Трявна. От информационното табло до църквата разбирам, че авторът и на двете творби – в Дряново и Трявна, е един и същ – Иван Денев Митев.
У мен най-силно впечатление оставя красивият и богат иконостас, подреден в четири реда икони, привличащ погледа с многото си детайли. Пак според таблото, иконите в него са от 1849 г. и са дело на Йонко поп Витанов, виден български иконописец.
В двора на църквата „Света Троица“ в Дряново се намира Килийното училище, създадено през първата половина на XIX век. Днес в малката му сграда е обособена класна стая, такава, каквато е била през XIX век.
Църква „Свети Никола“
Напускаме старинната махала Гилей и се насочваме към централната част на Дряново. Следващата спирка е църквата „Св. Никола“.
Тя е построена през 1851 г. от майстор Колю Фичето и е може би шедьовър сред по-ранните му самостоятелни градежи, затова според мен е и една от най-важните възрожденски забележителности на Дряново. В архитектурно отношение представлява трикорабна псевдобазилика с камбанария и купол, декоративна колонада и изящни арки. Особен акцент е вградената в самата сграда камбанария, което е било новаторско решение. Църквата е обявена за паметник на културата с национално значение през 1971 г.
Църквата грабва още отвън с пищната си архитектура – каменна, масивна, с три абсиди, колонада, вградена камбанария… Интериорът също е особено впечатляващ – богат иконостас с четири реда икони, разнообразни стенописи, двуетажна емпория с изящни извивки и стенописна украса. Три от иконите в иконостаса са дело на Станислав Доспевски, един от най-изтъкнатите български възрожденски художници.
Стенописите в църквата са от 1926 г. Интересно е, че под много от стенописите има надпис „Подарено от …“ и име. Питам намясто какво значи това – оказва се, че много местни граждани са дарили средства за украсата на храма.
Икономова къща
От църквата „Свети Никола“ излизаме на главната улица и след кратка разходка се озоваваме пред Икономовата къща, а минута по-късно и в двора ѝ отзад. Къщата е точно до часовниковата кула. Отпред тя изглежда доста обикновена, макар и голяма.
Задната ѝ фасада обаче е изключително изящна, с много извивки и орнаменти.
Икономовата къща също е дело на Колю Фичето. Построена е през 1859 г. за семейството на свещеника Васил Икономов. Tя е една от няколкото напълно запазени къщи, построени от майстора. Друга такава е Къщата с маймунката във Велико Търново. През 1971 г. е обявена за паметник на културата с национално значение. Къщата е на два етажа, има и подземие.
Първият етаж е отреден за временни изложби. В представителните помещения на втория етаж, сред които гостна стая с впечатляващ дърворезбован таван, се помещава музейната експозиция „Възрожденско църковно изкуство“, която представя ценна колекция от над 130 броя икони, дърворезби, домашни иконостаси и стенописни фрагменти от Дряновския край, спасени от стари храмове или дарени.
В салона на втория етаж е изложен и прекрасен макет на къщата. Той е изработен от Стефания Стефанова, ученичка в строителния техникум в Кърджали. С този си така красив и реалистичен макет, тя е лауреат на детския конкурс „Преминал майстор през земята“ 2025 г. Той се организира всяка година от община Дряново и от Историческия музей и е посветен на живота и делото на майстор Колю Фичето.
Подземието на Икономовата къща също има какво да покаже. Там са изложени съхранените и реставрирани в продължение на четвърт век стенописи от храма „Св. Йоан Предтеча“ в село Каломен, което е на 9 км северно от Дряново. За съжаление, нямах възможност да отида до с. Каломен и да видя самата църква. Тя била построена през 1841 г., а в момента е полусрутена и с паднал покрив, но пък с все още здрава камбанария. Стенописите били свалени и пренесени от църквата през 1987 г. поради лошото ѝ състояние. Ще ви споделя, че по онова време църквите не бяха на почит, така че не се учудвам, че в едно малко село средствата за поддръжка на храма не са били приоритет. Хубавото е, че все пак е имало местни хора, които са се наели с нелеката задача да спасят ценните стенописи и със средства и усилия на община Дряново през годините, те са реставрирани и съхранени.
Едно малко, но важно отклонение от възрожденските забележителности на Дряново. Докато сте край Икономовата къща и часовниковата кула, непременно се изкачете по стълбите на отсрещния тротоар, за да разгледате най-точната релефна карта на България на открито. Изработена е през 1962 г. по идея на Донка Тихова, учител по география.
Часовникова кула
Точно до Икономовата къща се извисява часовниковата кула, построена през 1778 г.
Съвет: за хубава снимка на часовниковата кула и Икономовата къща се изкачете до Релефната карта на България, разположена над стълбите на отсрещния тротоар.
Още едно важно отклонение. От часовниковата кула, слезте малко надолу, за да видите красивата сграда на бившето читалище, днес използвана за киносалон. Още малко по-надолу има интересен монумент – „Майка България“. Той е построен през 1946 г. в памет на загиналите дряновци за свободата на България.
Старата улица
От часовниковата кула продължаваме още малко по главната улица и не след дълго свиваме по първата пряка вляво – ул. Генерал Радецки. След няколко метра тя ни отвежда до павиран площад с няколко стари къщи около него. Старата улица е точно насреща ни. Ще я познаете по плочника. Тя е изцяло пешеходна до следващата пресечка. По нея ще видите още възрожденски къщи.
След пешеходната зона продължаваме по същата улица и тя ни отвежда до река Дряновска и моста на Колю Фичето, друга знакова възрожденска забележителност в Дряново.
Мост на Колю Фичето
Този мост е построен през 1861 г. и е единственият негов мост, запазен в автентичния си вид до днес. Своеобразен тест за издръжливостта на моста е преминаването на руската артилерия на генерал Йосиф Гурко през 1877 г. Мостът издържа.
За съжаление, през май 2026 г. при проливни дъждове в Дряново и района, паднало дърво поврежда каменния парапет на моста. Сега на това място е поставена предпазна ограда.
Духовникова чешма
Съвсем близо до моста на Колю Фичето се намира Духовниковата чешма, построена по идея на Матей Преображенски през 1869 г. По съвет на Матей Преображенски местен жител решил да изгради чешма в памет на починалия си син. За целта използвал парите, които семейството било заделило за образованието на момчето.
Матей Преображенски – Миткалото е български монах, революционер и просветител, близък съратник на Васил Левски. Той често посещава района на Дряново, а Дряновският манастир е бил важен център на революционната дейност, където се пазели оръжия и боеприпаси.
Полезна информация
Дряново е град в централна България, разположен на 20 км североизточно от областния си център Габрово, на 218 км от София, на 155 км от Пловдив и на 243 км от Варна. До Дряново може да стигнете както с кола, така и с обществен транспорт. Между Габрово и Дряново има редовни автобусни линии, а между Горна Оряховица и Дряново – редовна ЖП връзка.
В Дряново има два добри хотела, където може да отседнете – това са Бутиков хотел „ВСК Кентавър“ и „Форум спорт палас„. На разположение са и немалко къщи за гости в града и близките села. Аз имам прекрасни лични впечатления от Бутиков хотел „ВСК Кентавър“.
✨ Вижте най-добрите места за настаняване в Дряново тук.
Финални думи
Дряново често остава в сянката на популярните забележителности в околностите си – Дряновския манастир и пещера „Бачо Киро“, които привличат много посетители. Самият град обаче също заслужава внимание, особено ако се интересувате от история и възрожденска архитектура.
При последното си посещение имах възможност да се разходя из града и да разгледам отблизо някои от най-интересните забележителности в Дряново. Най-силно ме впечатлиха старите къщи и храмове, свързани с Българското възраждане, както и следите от майсторството на Колю Фичето. В статията събрах местата, които според мен си заслужава непременно да посетите, и ги подредих в удобна последователност, така че да можете да използвате описанието и като маршрут за разходка.
Ако планирате посещение на Дряновския манастир или пещера „Бачо Киро“, отделете си още 2-3 часа за самия град. Наред със съвременните сгради, ще откриете една различна страна на Дряново – с добре съхранени красиви възрожденски къщи, впечатляващи храмове и богато културно наследство, което си струва да опознаете.
Вижте още и обновената ми статия за Дряновския манастир и околностите.
