Флоренция: да усетиш духа на великите творци на Ренесанса

Флоренция, Италия, градът на изкуството и архитектурата, люлка на Ренесанса, столица на Тоскана, град, който почти всеки любител на пътешествията си е мечтал да посети. Там са родени и/или творили редица изтъкнати ренесансови артисти и учени като Данте Алигиери, Джото, Брунелески, Америго Веспучи, Ботичели, Микеланджело, Леонардо да Винчи.

В тази статия ще ви разкажа за всички най-важни забележителности във Флоренция и ще ви споделя полезни съвети за посещенията на отделните обекти. Съвети за организация на пътуването вижте тук.

В миналото градът е управляван от рода Медичи в продължение на векове. Благодарение на властта и парите си, Медичите създават среда, в която изкуството и Хуманизмът във Флоренция процъфтяват.

Днес, историческият център на града е обект от Световното културно наследство на ЮНЕСКО.

На италиански Флоренция се казва Firenze.

В късната есен на 2024 прекарахме във Флоренция пет дни, три+ от които наситени с посещения на музеи и разходки в самия град. Два дни посветихме на други знакови места в Тоскана. Така че, натрупах солидни впечатления.

Забележителности във Флоренция

Преди да опиша основните забележителности във Флоренция, ще ви насоча към два важни сайта за билети за музеите:

• официален сайт за билети на градските музеи във Флоренция;
• официален сайт за билети на националните музеи.

Някои от туристическите места във Флоренция имат и собствени сайтове. По-долу съм дала линкове на съответните места.

Като цяло, в повечето музеи на входа има проверка на багажа като на летището. На някои места не пускат с чанти, а трябва да се оставят на гардероб. Почти във всички музеи се предлагат и аудиогайдове на цена от по 6 евро.

Вижте тук карта на забележителностите във Флоренция, които описвам по-долу.

Всички описани по-долу места са отбелязани в картата на Гугъл, затова само на няколко от тях съм посочила адрес и/или координати.

Катедралният площад (Piazza del Duomo)

Катедралният площад е туристическото сърце на Флоренция, едно от най-посещаваните места в Европа и света. На площада са разположени катедралата на Флоренция Санта Мария дел Фиоре (Света Дева Мария с цветето) с купола на Брунелески, камбанарията на Джото, Баптистерият, Музеят на катедралата.

В която и част на Катедралния площад във Флоренция да застанеш, над всичко изпъква пищната красива готическа катедрала.

Катедралата Санта Мария дел Фиоре (Cattedrale di Santa Maria del Fiore)

Тя е построена върху старата базилика „Санта Репарата“,чиито останки могат да се видят в криптата на катедралата. Строежът ѝ започва през 1296 г. и продължава до 1436 г., като по нея работят редица изтъкнати за времето си архитекти, като се започне от Арнолфо ди Камбио до Филипо Брунелески, който поставя масивния купол, считан за върхово постижение на инженерната мисъл.

Едно отклонение: Филипо Брунелески е архитект и скулптор и е считан за откривател на перспективата в изкуството.

Интериорът на катедралата е сравнително скромен. Важна част от него е таванът на купола, където се разполага забележителният стенопис „Страшният съд“, започнат през 1572 г. от живописеца Джорджо Вазари и завършен няколко години по-късно от Федерико Зукари с помощта на още няколко други художника.

Над централния вход през 1443 г. е поставен интересен часовник, работещ и до днес, но … в обратна посока.

Катедралата „Санта Мария дел Фиоре“ е с вход свободен. Имайте предвид обаче, че на входа се образува дълга опашка с чакащи за влизане.

Един начин да избегнете опашката е да си купите билет за криптата Санта Репарата. За нея се влиза отстрани, откъм кулата на Джото. Така наред с криптата ще разгледате и катедралата отвътре.

Ако искате да посетите следващите няколко обекта от комплекса към катедралата, трябва да се снабдите с билети. Билетната каса се намира в сградата със знамената срещу южната страна на катедралата (тази с кулата на Джото). Билетът е комбиниран и има три разновидности:

1. баптистерий, музей, Санта репарата: 15 евро;
2. горните от точка 1 + камбанарията на Джото: 20 евро – в нея се влиза под точно определен предварително запазен час;
3. горните от точка 2 + купола на Брунелески: 30 евро – също под час.

Билетът е валиден 3 дни. Преди посещение на всеки от обектите трябва да оставите чанти и раници на гардероб, който се намира до музея към катедралата срещу стената на олтара.

• 

• 

• 

Криптата на Санта Репарата

В криптата Санта Репарата могат да се видят руините на старата базилика, мозайки и различни артефакти. Поставени са много информационни табла.

Камбанарията на Джото (Campanile di Giotto)

Камбанарията е строена в периода 1334 – 1359 г. Започната е от Джото, а след смъртта му през 1337 г. по кулата работят още няколко изтъкнати ренесансови архитекти като Андреа Пизано, Франческо Таленти и др. Конструкцията на камбанарията е квадратна със страни от 14,45 метра, висока е 84,7 метра.

Посещението в камбанарията на Джото, художник и архитект от епохата преди Ренесанса, си е едно малко приключение. Билетът е обвързан с точен час. Съветвам ви да отидете 15 минути по-рано, за да си оставите спокойно багажа, а и за да не чакате на дълга опашка.

Да ви разкажа малко и за нашето посещение на камбанарията. Отидохме пред входа на кулата Джото 8 минути преди уречения час за вход, а вече имаше опашка. Нямаше как, наредихме се и ние. След това за нула време, опашката се утрои – зад нас бяха застанали 2 пъти повече хора, отколкото пред нас. Пуснаха влизане малко преди 9:45, уречения час. Макар да бяхме оставили багажа, на входа имаше проверка за непозволени вещи – като секюрити чек на летище. Това малко забавяше влизането, но все пак кулата на Джото бавно, но сигурно поглъщаше опашката.

Последва изкачване по каменното стълбище на камбанарията. Тясно. Стръмно. Дълго. За щастие, нямаше много обратно движение – разминаването по тези стълби е с лека маневра – прилепени към стените. Явно хората от организацията добре бяха преценили интервала на влизане.

По време на изкачването се минава през 3-4 площадки – широки места с гледки, подходящи за почивка. Лошото е, че всички места с гледки, включително и най-отгоре бяха с гъста мрежа от съображения за сигурност, което затрудняваше снимките, но каквото, такова. Гледките отгоре омайваха на 360 градуса. Успяхме да разгледаме отгоре почти всички важни и отличими сгради във Флоренция.

Изкачихме се за около 15-20 минути. Слизането беше долу-горе за същото време, както и разглеждането и наслаждаването на гледките.

За изкачване на кулата на Джото си отделете около 50 минути.

Куполът на Брунелески

До горната част на купола се стига по 463 стъпала. Входът за него е от северната страна на катедралата. За съжаление, нямаше билети за него по време на нашето посещение и нямам лични впечатления.

Баптистерият Сан Джовани (Battistero di San Giovanni)

Той беше в ремонт по време на нашата визита, но все пак успяхме да го разгледаме. Интериорът му, за разлика от този на катедралата е доста пищен.

Музеят на Катедралата (Museo dell’Opera del Duomo di Firenze)

Музей към катедрала звучи леко скучно, но всъщност не беше така. Оказа се точно обратното. Част от експонатите, които ще видите в музея са оригиналните статуи от фасадата на катедралата, оригиналните порти на Баптистрия, църковна утвар, одежди, статуи, средновековни строителни инструменти, макети на купола и фасадата на катедралата. А най-отгоре ще излезете на панорамна тераса с поглед към купола на Брунелески.

Ако имате повече време във Флоренция, бих ви посъветвала този музей да го посетите в отделен ден. Има много какво да се види, но е малко неглижиран. Ако сте посещавали другите неща от катедралния комплекс и някоя галерия и оставите музея за накрая, едва ли ще имате сили, за да му отделите полагаемото време.

Площад на Републиката (Piazza della Repubblica)

Това е един от големите централни площади във Флоренция и е разположен близо до катедралния площад. Той е заобиколен от красиви сгради. В античността това е бил центъра на римския град, предшестващ Флоренция, а през Средновековието – пазарният площад на града, разчистен през XIX век. В центъра на площада се издига Колоната на изобилието (Colonna dell’Abbondanza), датираща от 1431 г.

Площад Синьория (Piazza della Signoria)

Площад Синьория е централният градски площад на Флоренция. Основно място на него заема дворецът Векио (Старият дворец). В миналото там се е разполагало правителството на Флорентинската република (Синьорията), а по-късно и херцозите Медичи.

Част от двореца и основна забележителност на площад Синьория е кулата Арнолфо с часовник и камбанария. Тя е отворена за туристи и може да се изкачите в нея за попиване на гледки от високо срещу 12.50 евро. Билети се продават на касата на двореца Векио или онлайн на сайта на градските музеи във Флоренция тук. За покупка онлайн се начислява такса от 1 евро на билет, но пък иначе на място може и да не уцелите билети.

На площад Синьория точно пред двореца са разположени няколко знакови скулптури. Една от тях е копие на знаменитата творба „Давид“ на Микеланджело. Някога на това място е стоял оригиналът. Сега той може да се види в галерия „Академия“.

• 

• 

• 

Пак пред двореца е изящният фонтан „Нептун“ (1565 г.) от Бартоломео Аманати. Създаден е за сватбата на Франческо I Медичи.

Отстрани на двореца е паметникът на Козимо I де Медичи на кон (1598 г.) от Джамболоня.

Палацо Векио (Palazzo Vecchio)

За него вече споменах. Понастоящем там се помещава кметството на Флоренция, а голяма част от сградата е музей. Тя била построена през 1299 г. и наподобява крепост.

Това беше първият музей във Флоренция, който посетихме. Като цяло, леко разхвърляно ми се видя всичко в Палацо Векио – хем дворец със стаи, интериор и аксесоари, хем картини и статуи. Не е типичната галерия за изящни изкуства и в същото време не е онзи стар дворец на херцозите, какъвто е бил някога.

Най-интересните експонати в Палацо Векио, които ще отлича са следните:

• картината на Ботичели „Мадоната с Младенеца“ в една от стаите;
• бронзовата статуя на Донатело „Юдит с главата на Олоферн“ (1453 и 1457 г.) в Sala dei Gigli на двореца;
• посмъртната маска на Данте, станала популярна от романа „Ад“ на Дан Браун;
• паното „Сатурн и първите плодове от земята“ от Джорджо Вазари.

Работно време: 9:00-19:00 (четв. до 14:00), последно влизане в 18:00, без почивен ден.
Цена на билета: 18.50 евро.

• 

• 

• 

Лоджия Ланци (Loggia dei Lanzi)

Позната е също като Лоджия „Синьория“. Сградата е от втората половина на XIV век. Отворена е от две страни, като едната страна гледа към площад Синьория, а другата – към улицата, обградена от галерия Уфици (тя се води Piazzale degli Uffizi). Таванът на лоджията представлява красива колонна аркада.

Сградата била използвана за провеждане на различни обществени събития. Днес в нея се помещават скулптури от колекцията на галерия Уфици.

Лоджия Ланци е с вход свободен. Скулптурите се виждат добре и от самия площад Синьория.

Една от ценните статуи там е „Персей с главата на Медуза“ (1554 г.) от Бенвенуто Челини. Тя е бронзова и е оригинал.

Къщата на Данте (Museo Casa di Dante)

Данте Алигиери е сред знаковите личности в световната литература и един от многото творци, родени е във Флоренция. Някъде по средата между Катедралния площад и площад Синьория, в една странична уличка, може да се види малък площад, заобиколен от старинни сгради. В една от тях е ситуиран музеят „Къщата на Данте“. Реално, не е ясно в коя точно къща е живял поетът, но според стари документи в този район са се намирали къщите на семейство Алигиери.

Музеят на „Къщата на Данте“ е създаден през 1965 г. по случай 700 години от рождението на поета. Мястото запознава посетителите с живота на Данте и средновековна Флоренция. Билетът за посещение е 8 евро. За повече информация вижте официалния сайт на музея.

В една от плочите на площада пред музея е гравиран портрет на Данте, от кого – не се знае. Портретът се вижда най-добре като се намокри плочата.

• 

• 

Може би ще се повторя, но за няколко дни не е физически възможно да се посетят всички музеи във Флоренция. Аз избрах да пропуснем посещението в този, но ми беше много любопитно да го видя – поне отвън, поне като място и обстановка. Исках да видя и плочата с лика на Данте. Е, намерихме я, снимахме я.

Като съвет как да я откриете – огледайте някоя от големите тротоарни плочи някъде пред заведението срещу Къщата на Данте. В тъмната част на деня е доста по-трудно да забележите силуета, затова по-добре го потърсете денем на светло.

Координати: 43.77094873006495, 11.257073091728918

Галерия Уфици (Uffizi Galleries)

Всяка година Галерия Уфици неизменно е в топ 10 на най-посещаваните картинни галерии в света. Място, което според мен задължително трябва да посетите при пътуването си до Флоренция. Но се подгответе са многобройни тълпи в цялата галерия и особено пред най-ценните картини. Явно не само аз си мисля, че галерия Уфици е сред най-важните забележителности във Флоренция.

В нея ще видите произведения на Микеланджело, Леонардо Да Винчи, Рафаело, Джото, Тициан, Ван Дайк и много други артисти. В една от залите на втория етаж е разположена колекцията на Сандро Ботичели, включително шедьовърът „Раждането на Венера“.

Аз съм голям фен на Ботичели. Неговите картини са някак различни. Отличават се със светлите си пастелни цветове, характерни по-скоро за френските импресионисти; цветове, които създават усещане за тиха радост и оптимизъм. За съжаление, не съм изкуствовед и не мога да направя някакъв задълбочен анализ. Но пък смятам, че и изкуството се прави за хората и всеки може да види различни неща в дадено произведение, които са донякъде отражение на собствената му перспектива.

В „Раждането на Венера“, а и в много други свои картини Ботичели рисува своята муза и (вероятно) голяма любов Симонета Веспучи. Ако ви се чете увлекателен исторически роман на тази тема, мога да ви препоръчам „Най-красивата жена във Флоренция„, на Алиса Паломбо.

Сградата на галерията е доста внушителна, има форма на буквата „П“ – доста издължена, и заема пространството от площад Синьория надолу до река Арно. Строежът ѝ започва през 1559 по идея на Козимо I де Медичи, последният херцог на Флоренция и първият велик херцог на Тоскана. Той иска да събере важните административни служби с офиси (ит. uffici) в една сграда, откъдето и името. Строежът е поверен на Джорджо Вазари, ученик на Микеланджело и биограф на редица ренесансови творци. Сградата е довършена след смъртта на Вазари през 1581 г. от Бернардо Буонталенти.

Франческо I де Медичи, приемник на Козимо I, превръща Уфици в галерия разполага там семейната колекция от произведения на изкуството на Медичите, събирана в продължение на векове. Галерията първоначално е показвана само по молба на посетители. През 1765 г. тя е редовно отворена за посещения.

Работно време: 8:15 – 18:30, почивен ден: понеделник. Повече информация тук в сайта им.
Цена на билета: 25 евро на касите на галерията и 29 евро онлайн от официалния сайт за билети.

Ако за желаната от вас дата или час няма билети на горния сайт, може да проверите тук.

Билетите за галерия Уфици са с определен час за влизане, вероятно с цел намаляване на опашките пред входа. Въпреки това, пак се образува опашка от хора, но тя върви сравнително бързо. Непременно вървете поне 10-15 минути преди вашия час за вход, за да се ориентирате откъде се влиза, а и в случай, че има много хора на опашката.

Полезно е да знаете също, че се предлага и комбиниран билет за галерия Уфици, двореца Питти и градините Боболи. Той струва 18 евро в слабите сезони и 38 евро през останалото време. Важи 5 последователни дни, като трябва да се започне с галерия Уфици. В сайта за билети ще видите този вариант в падащото меню „Reduced, combo and other tickets“.

Хубаво е да имате план преди посещението на галерията, за да не изпуснете най-важните творби в нея.

• Първи съвет: започнете от най-горния 2ри етаж.
• Втори съвет: запознайте се с този подробен и много полезен наръчник по въпроса.

Понте Векио (Ponte Vecchio)

Понте Векио или Старият мост е мостът с магазинчета близо до галерия Уфици. Отстрани той изглежда като покрит мост, но всъщност не е. Най-добре се наблюдава от съседните му два моста – Ponte Alle Grazie и Ponte Santa Trinita.

Това е най-старият мост във Флоренция. Бил построен през 1345 г. и е запазил оригиналния си вид до днес. Първоначално на моста е имало месарски магазини, които през XVI век били заменени от бижутерски магазини и работилници. Поради тази причина, той е бил наричан „Златния мост“. В наши дни на моста се разполагат магазинчета за бижута и сувенири.

Над тях по протежение на целия мост е т.нар. коридор Вазари, по името на архитекта, който го е създал, с цел Козимо I да може да минава необезпокояван от Палацо Векио до Палацо Пити.

Днес мостът е доста посещавано място и на моменти непроходим от тълпи.

Палацо Пити (Palazzo Pitti)

Дворецът Пити и прилежащите му градини Боболи се намират на другия бряг на река Арно, малко след Понте Векио. Пред двореца е оформен огромен площад.

Дворецът Пити бил построен през 1400 г. от банкера Лука Пити, като се смята, че проектът е на Брунелески. Козимо I де Медичи и съпругата му Елинор от Толедо го купуват през 1550 г. и го правят своя резиденция. По-късно в него се помещавали и други флорентински династии като Хабсбургите и Савоите.

Днес дворецът е разделен на няколко музея. В него могат да се видят пищни зали и стаи, много картини на големи художници, скулптури. Една от експозициите – Музей на костюма и модата – представя типични модели от дамското облекло от XV ти век до наши дни. Честно казано, сред толкова много видени картини и скулптури през тези няколко дни във Флоренция, Музеят на костюма и модата ми беше изключително интересен. Заради последователността на експонатите и затова, че беше нещо различно и оригинално.

• 

• 

• 

Билетът за Палацо Пити струва 13 евро, а за градините Боболи – 9 евро. Както обясних по-горе, ако искате да ги посетите, може да си вземете комбиниран билет с галерия Уфици, чиято валидност е 5 дни (вижте по-горе раздела за галерия Уфици).

Градините Боболи (Giardino di Boboli)

Градините носят името на хълма, който се намират и са с доста голяма площ. Те започват с пространство, оформено като амфитеатър, по-нагоре е изграден красив фонтан, посветен на Нептун, над него – панорамна тераса, след това – Павилионът на Кавалерите с красива градина пред него. Много и добре оформени алеи кръстосват градините Боболи. По протежение на част от северната им стена може да се види още един интересен фонтан – Фонтан на малките муцунки. В долния край на хълма градините завършват с помпозно езеро и остров в средата му.

Фотографии и повече информация за градините Боболи ще намерите в отделна статия тук.

Градините Боболи са приятно място за разходка, но периодите късна есен, зима и ранна пролет не разкриват докрай тяхната красота. Все пак ми беше интересно да ги видя. Посещавала съм много кралски градини е Европа. За мен първенството по красота държат градините на Версай.

Базиликата Санта Кроче (Basilica di Santa Croce)

Санта Кроче е францисканската църква във Флоренция. Нещо повече, тя е най-големият францискански храм в Италия. Според легендата, тя била основана от самия свети Франциск. Строежът ѝ започва през 1294 г., а освещаването се е състояло през 1442 г. от папа Евгений IV. Тя е решена в готически стил и в нея също са работили големите майстори на Ренесанса във Флоренция.

Базиликата Санта Кроче се отличава с факта, че в нея са погребани над 300 знаменити флорентинци – хора на културата, науката и политиката, в това число – Галилео Галилей, Микеланджело, Макиавели, композитора Джоакино Росин и и още много изтъкнати жители на Флоренция.

В църквата са поставени добри табелки кое какво е.

Пред фасадата на Санта Кроче е издигнат паметник на Данте Алигиери. Макар че вътре има мемориал в негова чест, той е погребан на друго място – в Равена.

Билетът за църквата Санта Кроче, закупен намясто струва 8 евро, а онлайн – 9 евро, от официалния сайт тук:  или пък от туристическия портал Get Your Guide тук.

• 

• 

• 

Галерия на Академията (Galleria Dell Accademia)

Галерия „Академия“ се намира на около 500 метра от Катедралния площад, които се изминават пеша за по-малко от 10 минути. В нея е изложена най-известната творба на Микеланджело – Давид. Оригиналната статуя някога е красяла Палацо Векио. Сега там е поставен дубликат. Оригиналът е изложен в Галерията на Академията. Тя е много малка по площ в сравнение с галерия Уфици, но „Давид“ си е магнит за туристите. Вероятно за това и билетите за този музей са малко по-скъпи от тези на Уфици.

В моите очи перлите на Галерия „Академия“ са безспорно статуята Давид на Микеланджело, след това – трите картини на Ботичели във входната зала срещу портала и една фреска от Джото. Интересно ми беше също така да разгледам и Музеят на инструментите, в отделно крило, но част от галерията.

Билетите за галерията са по 16 евро на място и 20 евро онлайн. Отделете си около час за разглеждане, а ако изследвате подробно творбите – и повече.

Информация за Галерия „Академия“ ще намерите на официалния сайт тук.

Билети онлайн, пак официално тук. Ако няма места за желаната от Вас дата или час, вижте тук.

Работно време: 8:15 – 18:50 pm (последно влизане 18:20 pm), почивен ден понеделник.

Базиликата Санта Мария Новела (Basilica of Santa Maria Novella)

Тя е главната доминиканска църква във Флоренция. Била построена около 1360 г. Преди нея на мястото имало стар параклис от IX век със същото име. Намира се близо до гарата. Пред нея има много приятен парк.

Базиликата е огромна. Освен църквата, комплексът включва два вътрешни двора с красиви портици, фрески, испански параклис и др. Църквата отвътре е доста пищна и съдържа произведения на изтъкнати ренесансови творци. Един от тях е Сандро Ботичели. Негова е картината над вратата – „Рождество Христово“. В Санта Мария Новела са поставени много табелки и информационни табла, за да се ориентира човек какво вижда.

• 

• 

• 

Билетът за посещение струва 7.5 евро и може да си го купите на място.

Според мен, ако не разполагате с дни наред във Флоренция, това е едно от местата, което спокойно можете да пропуснете, особено ако вече сте посетили църквата Санта Кроче.

Капела Медичи (Cappelle Medicee)

Капела Медичи е мемориален параклис на Медичите – гробница на рода. Сградата е долепена до църквата Сан Лоренцо,а куполът ѝ наподобява купола на катедралата. От върха на кулата на Джото, този купол е сред най-набиващите се на очи покриви след купола на Брунелески.

Това са всъщност два параклиса –  единият е по-малък и се нарича Sagrestia Nuova (Нова сакристия), проектиран е от Микеланджело. Вторият е голям и изключително пищен, изграден от зелен мрамор. Нарича се Cappella dei Principi (Параклис на принцовете). Сградата днес е музей.

В Новата сакристия са погребани Лоренцо Великолепни и брат му Джулиано де Медичи, както и още двама видни члена на рода –  Джулиано II де Медичи, син на Лоренцо Великолепни и херцог на Немур, и Лоренцо II Медичи, внук на Лоренцо Великолепни и херцог на Урбино. Параклисът е по-малък от този на принцовете, с преобладаващ бял мрамор и изящна скулптурна украса, дело на Микеланджело.

В Капела Медичи най-напред се минава през обширна зала, в която са погребани част от членовете на рода, а след това нагоре по стълбите се стига до пищния мавзолей Cappella dei Principi и после до Sagrestia Nuova. Във всички зали са поставени табелки и информационни табла.

Цената на билета от касата на Капела Медичи е 9 евро. Ако го закупите от официалния сайт за билети, който посочих по-горе, ще ви излезе 12 евро. По време на нашето посещение опашката за вход беше съвсем малка. Не знам как е в по-силни туристически периоди, но 4 евро разлика за цена от 9 евро, не е толкова малко, според мен.

Работно време: 8:15 – 18:50, последно влизане в 18:10, почивен ден: вторник.

Ако решите, може да посетите и базиликата Сан Лоренцо (393 г.), една от най-старите църкви във Флоренция. В период от 300 години тя е била градската катедрала, след това отстъпила мястото си на главна църква на базиликата Санта Репарата, предшественик на днешната пищна флорентинска катедрала.

В базиликата Сан Лоренцо също се влиза с билет. Той струва 9 евро. Нямам впечатления от интериора на този храм, това е едно от местата, които пропуснахме. Отвън – тя е масивна и каменна, личи, че е там от векове.

Църквата на Вси светии (Chiesa di San Salvatore in Ognissanti)

Цялото име на църквата е Сан Салваторе и Вси светии (Онисанти). Тя не е сред популярните забележителности във Флоренция и може би затова е с вход свободен, но е интересна с няколко неща. На първо място от тях, според мен е, че там е погребан Сандро Ботичели, един от големите художници на Ренесанса. Може да видите неговата гробница в параклиса вдясно от олтара. Има си табелки.

На дясната стена в централния кораб (ако гледате олтара) може да видите и картината „Сант Агостино“ на Ботичели. В църквата има и няколко картини на Доменико Гирландио, съвременник на Ботичели. В олтара има творби и на Джото.

В църквата Сан Салваторе и Вси светии са погребани още няколко знатни личности, между които – мореплавателят Америго Веспучи, Симонета Веспучи – музата на Ботичели, Каролина Бонапарт – Мурат, сестрата на Наполеон.

Църквата била построена през 1251 г. в готически стил и била посветена на Дева Мария и вси светии. През 1561 г. тя преминава в ръцете на францисканските монаси, които добавят Сан Салваторе към името и я променят значително. Така тя придобива съвременния си бароков облик.

Църквата Сан Салваторе и вси светии се намира на едноименния площад на десния бряг на река Арно, близо до моста Америго Веспучи.

Адрес: Borgo Ognissanti, 42

Площад Микеланждело (Piazzale Michelangelo)

Това е площад от другата страна на река Арно с много хубава гледка към историческия център на Флоренция. Гледката е особено магнетична по залез, което събира много народ на мястото. Това, обаче, отнема известна частица от чара му.

Нашето посещение се състоя в слаб сезон (края на ноември) в слаб ден (вторник) от седмицата и въпреки това, беше „бъкано“ с народ. Все пак, доволна съм, че отидохме до там и то по залез. Иначе, щях да имам усещането за нещо изпуснато.

Вход свободен, работно време – по всяко време.

Градината на Розите (Giardino delle Rose)

Градината на Розите се намира точно под площад Микеланджело. Ние минахме през нея на път за пиацалето и на връщане, когато ѝ отделихме повечко време. Тя е разположена малко по-ниско, но от алеите ѝ също се откриват прекрасни гледки към центъра и катедралата. В допълнение, градината е сравнително спокойна.

Розовата градина предлага голям набор от рози. На пълната им красота може да се насладите в периода на цъфтеж от април до юни. Денят, в който ние я посетихме беше доста сив и далечен от цъфтежа на розите, но пак си беше красиво – заради подредените алеи и заради гледките. Даже се полюбувахме на няколко все още цъфтящи розови храста.

Вход свободен, работно време – от 9:00 до 17:00, 18:00, 19:00, 20:00 в зависимост от сезона.

Фонтанът на прасето (Fontana del Porcellino)

Накрая ще спомена и него като много посещавана забележителност във Флоренция, макар на мен да не ми беше интересен. Намира се недалеч от площад Синория, на Новия пазарен площад (Piazza del Mercato Nuovo). Представлява бронзова статуя на прасе с отворена уста, от която тече вода. Който го пипнел, му се случвало нещо хубаво.

По време на нашето пътешествие до Флоренция минахме няколко пъти покрай фонтана. Почти през цялото време Прасето беше заобиколено от супер много народ и имаше опашка за снимки пред него. Хората хвърляха монети във фонтана, а отстрани стоеше един човек и ги събираше в шепата си. Когато шепата му се напълнеше с монети, той ги изтръскваше от водата и безцеремонно ги слагаше в джоба си. Хората продължаваха да пускат монети, а той – да ги събира…

Фонтанът на прасето е обозначен в картата на Гугъл.

Още забележителности във Флоренция

Ако разполагате с повече време във Флоренция или пък някои от горните забележителности не са вашите, по-долу ще изброя местата във Флоренция, които ми се видяха интересни, но нямахме време за тях.

• Църквата Сан Миниато ал Монте (San Miniato al Monte) от XI век и нейното гробище;
• Градините Бардини;
• Музеят на Гучи (Gucci Garden) на площад Синьория;
• Музеят на Леонардо Да Винчи;
• Палацо Медичи Рикарди – много близо до Капела Медичи; аз лично много съжалявам, че не успяхме да го посетим;
• Църква Орсанмикеле.

Финални думи

В тази статия ви разказах за всички забележителности във Флоренция, които посетихме за няколко дни престой в града. Голяма част от тях, както може би забелязахте, са безплатни. От останалите – галерии, музеи и църкви, за които се плаща, ще отлича три – галерия Уфици, камбанарията на Джото и църквата Санта Кроче.

Съветите ми за логистика и организация на пътуването изнесох в отделна статия тук.

Накрая ще завърша с една мисъл на Матео Ренци, бивш кмет на Флоренция и премиер на Италия:

„Флоренция за мен не е просто град. Флоренция е чувство.“

Мисля си, че всеки, докоснал се до магията на Флоренция, до изкуството, което блика там от всеки ъгъл, би обобщил точно по този начин своите усещания за Флоренция. За пет дни там, бях залята от стотици, а може би и хиляди, творби на големите ренесансови артисти. Във Флоренция концентрацията им е особено голяма. На всяка крачка сякаш долавяш духа на великите творци на Ренесанса.

Другото, с което ще запомня Флоренция са нейните любезни и учтиви хора – полицаи, обслужващ персонал, всички бяха така отзивчиви на всички наши запитвания. Без съмнение, това също допринесе за „чувството Флоренция“.