Крепост Патмос в Родопите – прегърната от Арда

В ранна и все още не толкова златна, а по-скоро зелена есен, в края на слънчев ден, изпълнен с пищни родопски гледки, се насочихме към хълма, скрил останките на средновековната крепост Патмос. Тя се намира на платовиден връх в сърцето на един от най-красивите меандри на река Арда, там, където река Боровица се влива в Арда.

Над един друг меандър, само на десетина километра източно по права линия е разположена друга крепост от Родопската укрепителна система, за която вече съм писала – крепост Кривус.

Как се стига до крепост Патмос

До крепостта Патмос може да се стигне изцяло пеша по сравнително дълъг маршрут, от който нямам впечатления. Ние предпочетохме най-краткия път, който е с лодка по Арда и после се ходи немного нагоре пеша по баира.

Беше привечер. Отплавахме с малка рибарска лодка от пристана на хотел Боровица. Возеше ни човекът, който живее на брега на Арда в подножието на крепостта. Основната му дейност е животновъдство, но често се случва да помага с превоз при посещения на твърдината.

С лодката се возихме десетина минути, по време на които се наслаждавахме на страхотните гледки по реката. Щом акостирахме, капитанът ни насочи накъде да тръгнем за към крепостта. Общо взето, посоката беше нагоре по хълма леко диагонално надясно, за да заобиколим стадата с животни и съответно техните кучета-пазачи.

По време на тази наша разходка нивото на Арда беше много ниско и голяма част от брега ѝ беше на суша, а сушата изобилстваше от боклуци, за съжаление, най-вече пластмаса, дошла по течението… Това беше неприятната част от гледката. Тук е моментът да подсетя, че пластмасата се разгражда в продължение на стотици години, по време на които се натрупва включително и в храната. От друга страна, тя успешно се рециклира.

Да продължа с разходката. След като се стигне билото, трябва да се завие наляво към останките от крепост Патмос. Не след дълго първите зидове вече се виждат. Ние вървяхме около 15-20 минути от реката до първите руини.

Координати на точка в крепостта Патмос: 41.682009, 25.230557.

Най-интересното от крепостта

Малко след първите зидове различихме солидните останки от кула. Първоначално тръгнахме по протежението на източната крепостна стена – изток е посоката, от която дойдохме.

На места стената достига 2-3 метра. Пътеката покрай и по нея отвежда до южния край на крепостта. Там се открива гледка към реката оттатък хълма. Трябва да се внимава, че скалите са високи и стръмни.

След това се върнахме в централното пространство на платото, за да попаднем на невероятна находка – основите на голяма трикорабна базилика с три абсиди. До нея имаше и друго помещение. От западната си страна хълмът също беше опасан от крепостна стена. Видяхме още руини, предимно в насипно състояние.

Обхождахме с интерес останките от крепостта и се наслаждавахме на гледките към Арда, а слънцето падаше все по-ниско, с което ни подсказваше, че е време да се връщаме.

А миговете от обратния път с лодката бяха с още по-красиви картини, защото залезът, който ни обгърна беше обагрил небето в сияйни багри, прелестно отразени от Арда.

Въодушевена от видяното, известно време посветих на търсене на информация за крепостта Патмос. За съжаление, не намерих много.

В haskovo.net прочетох, че крепостта е открита през тридесетте години на XX век от краеведа Никола Иванов, познавач на историческите и археологическите паметници в Източните Родопи. През седемдесетте години е заснета от археолога Иван Балкански, дългогодишен уредник на Историческия музей в Кърджали. В археологическата ни наука тя е идентифицирана като „Патмос” въз основа на хрониката на византийският историк Георги Акрополит.

От сайта Културните коридори на Югоизточна Европа разбрах, че на това място в миналото е бил кръстопътят на основните пътища, свързвали Филипопол (днешен Пловдив) с Мосинопол (близо до днешния Комотини в Гърция) и Адрианопол (днешен Одрин в Турция). По тези пътища в близост до крепостта през 1206 г. са минали кръстоносците предвождани от Жофроа дьо Вилардуен. Идвали са от крепостите Моняк и Вишеград край Кърджали и са отивали към Стенимахос (днешен Асеновград).

Трикорабната базилика била издигната върху по-стар християнски храм от V век, като впоследствие претърпяла няколко реконструкции. Последните преустройства на укреплението се отнасят към XII-XII век.