Където са се молели и български светии …

Обител, уникална по местоположение
и значение за монашеството.
Митрополит Сервиес и Козани Дионисий

Манастирът „Отсичане на честната глава на Свети Йоан Предтеча” се издига  високо над стръмните склонове на планината Пинд. Под него, между обраслите брегове, се промъква бавно река Алйякмон  ( Бистрица ). Каменните му стени, светлоохри на цвят, приличат на непристъпна крепост. Преданието разказва, че обителта е възникнала след проповедническата мисия на Свети апостол Павел. Отшелниците се заселили в многобройните скални ниши, а службата изпълнявали в просторни пещери, приспособени за храмове.

Манастир Отсичане на честната глава на Св. Йоан Предтеча

Манастир Отсичане на честната глава на Св. Йоан Предтеча

Все още, редом с църквата, се пази една от тях. Манастирът става общежитиен през 1523 – 1526 г.г., когато негов игумен е Свети Дионисий Киновар.

Река Алйякмон (Бистрица)

Река Алйякмон (Бистрица)

Днешният си вид святото място придобива през 1835 г., възстановено след опожаряване, извършено от турския аскер. По Божи промисъл монасите узнават за приближаващата опасност и скриват навреме старинните реликви и свещените мощи – най-голямото духовно съкровище.

Главната порта на манастира

Главната порта на манастира

Бъдещият учител на българите, Свети Климент, архиепископ Охридски, се подвизава тук преди да се отправи към Моравското княжество. Светите равноапостолни братя Кирил и Методий идват лично, за да го поканят в тяхната мисия. От ХІІ в., по волята на светителя, тук се съхранява и честната му глава, положена в метален обков. Преди около двадесет години тя бе изпратена за поклонение и в България, в храма на Свети Александър Невски.

Малка пещера, пригодена за служби

Малка пещера, пригодена за служби

Манастирът преживявава разцвет след преодоляване на иконоборческата ерес. Неуморимият защитник на православието, Свети Фотий, патриарх Константинополски, намира последователи в обителта.

В манастира

В манастира

През ХІV в., манастирът се прославя като привлекателно място за подвизаващите се монаси. В него пребивава Свети Теодосий Търновски, напуснал килията си при Свети Григорий Синаит след неговата кончина. Просветен от общението с монасите, бъдещият патриарх се завръща в България, за да разпространява исихазма.

Друг ученик на Свети Григорий Синаит – Свети Иаков, заема  катедрата на митрополит Сръбски. От тук тръгват и преподобните Григорий Византийски и Афанасий, основатели на манастира „Свето Преображение Господне“ в Метеора.

Свети Григорий Палама пребивава наблизо повече от пет години, съпровождан от учениците си. Пещерата, която обитава, се намира в края на тясна пътечка, недалеч от пенлив водопад. В недрата на голяма скала с естествен навес, чернее нисък вход. За да се промъкне вътре, поклонникът трябва да коленичи. Пространството наподобява каменна камбана, сводът на която се губи в тъмнината. Малкото светлина подсказва, че килията е с кръгла форма, не много широка. Подът е неравен, с изпъкнали камъни. Тук светият подвижник отправя горещите си молби към Твореца. Бог просвещава разума му и го приучава на умната молитва, излизаща от сърцето.

Пещерата на Св. Григорий Палама

Пещерата на Св. Григорий Палама

Свети Дионисий, игумен на манастира „Филотей“ на Атон, преустроява територията като общежитийна и издига първия храм. По-късно той се оттегля на Олимп и основава обителта „Света Троица“.

Светогорецът Свети Теон, архиепископ Тесалонийски,  се уединява в молитвено безмълвие в пещерите. Жителите на близкия град Наус го считат за свои небесен покровител.

През ХVІІІ в. тук се прославя покровителят на угнетените, Свети Козма Етолийски. Местното населението съхранява неизгладим спомен за неговите проповеди.

За благодатното усамотение на отшелниците свидетелстват множество свети мощи и реликви, въплътили историята и деянията на монасите. Освен честната глава на Свети Климент, архиепископ Охридски, като най-велико достояние се пази един от палците на могъщия покровител Свети Йоан Предтеча. Частици от мощите на страстотърпеца Свети Йоан Златоуст са положени в няколко мощехранилници. През 1928 г., в посребрено ковчеже със златни орнаменти, е добавено и коляното на светеца. При 1700-годишния юбилей от мъченическата му кончина, духовните дарове са изпращани за поклонение в селищата на Митрополията и извън нея. Ежегодно честната глава на Свети Климент преминава през местността Пиерия, за благословение и освещаване не само на жителите, но и на домашните животни.

Сребърна мощехранилница съдържа частици от мощите на Свети Харалампий, Свети Трифон и Света великомъченица Варвара. Малки сребърни и бронзови ковчежета пазят частици от мощите на Свети Апостол Лука, Светците Козма и Дамиан, Кир и Иоан, безсребърниците Панталеймон и Талалей, Светите Николай Мирликийски, Дионисии Аеропагит, Артемий Стратилат, Дионисий Киновиар, Света София Клисурска от Северен Епир и много други.

Сред богатствата на обителта са старинни книги от 1784 г., а също църковни предмети – печати, богато украсени кръстове и съдове, подсещащи за паметни събития. Списък на игумените се подържа грижливо от 1818 г.

В началото на ХХ в. цяло десетилетие в манастира действа духовна семинария, подготвила стотици проповедници.

Въпреки усложненията, наложени от Османското владичество, животът в светата обител продължава. В стръмните гънки на планината, манастирът поддържа висок дух и е подкрепа на миряните. Историята му през хилядолетията е съпътствана с възход и запустения, но православната молитва никога не спира. Сред тихите въздишки на монасите се дочуват и гласовете на българските светии, отдали живота си на Бога.


Димитър Хаджитодоров

Димитър Хаджитодоров

Автор: Димитър ХАДЖИТОДОРОВ

Авторът е носител на наградата „Златното перо“ на списание „Космос“ за научнофантастичен разказ. Той е сътрудник в столични периодични издания.

Други произведения от Димитър ХАДЖИТОДОРОВ:

„Жребчето и розата“ (2009)
„Недалеч от града“ (2010)
„Преди шестнадесет“ (2011)
„Кълвачите, които избираха професия“ (2013)
„Най-радостната вест“ (2014)

Оценка на читателите: 4.4 / 5 (14 Оценки)
Оценете 

 

Публикувано в свят голям. Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *