8 интересни места в Батак и тъдява

Три прекрасни почивни дни в района на Батак. В края на този май. В разгара на късната пролет. В периода на първите плодове – онези ароматни ягоди и сладки череши, които сякаш сами се топят в уста. В един подарен от времето промеждутък от безкрайните дъждове. Уикенд. Три дни, изпълнени с движение, гледки, чист въздух и красота. Три дни разпускане и презареждане.

Тук искам да разкажа последователно за местата, които посетихме през този уикенд. Получи се чудесна екскурзия. Ако имате път, случайно или нарочно там, в района на Батак, сигурна съм, че и на вас ще се харесат тези места.

Ден първи

Град Перущица

Първото място, което посетихме беше град Перущица – на около 20 километра от Пловдив, в подножието на Родопите. Градчето е известно предимно със събитията от Априлското въстание. Обектите за посещение тук са няколко – историческият музей, църквата св. Архангел Михаил и Дановото училище.

По време на нашето посещение Дановото училище беше затворено и предстоеше реставрация. Музеят беше в състояние след ремонт и без експозиция, ако не броим трите плаката на тема винопроизводството в района и машинката за мачкане на грозде. Всъщност най-интересна беше църквата Св. Архангел Михаил, зловещо навяваща спомени от онези трагични дни по време на Априлското въстание, когато в нея са загинали много местни жители.

Историческият музей в Перущица е част от 100-те национални туристически обекта.

Устински водопад

На 3,5 километра от Перущица по пътя за Кричим се намира село Устина, а близо до селото – в северните склонове на Родопите се лее Устинският водопад. Той е маловоден, но водите му падат сравнително от високо – от около 15 метра.

Разходката до водопада е по много приятна планинска пътечка, която започва от площад в южната част на селото. Стига се пеша за около 30 минути.

Кричим и крепостта

След Устинския водопад се насочихме към Кричим. Там се разходихме из резервата Изгорялото гюне, но главната ни цел беше една средновековна крепост. За жалост не успяхме да стигнем до нея – нямаше пукната табела, нито пък местен човек, който да знае как да ни упъти. Все пак, за успокоение накрая я видяхме отдалеч. В търсене на пътека към крепостта обиколихме Кричим няколко пъти. С две неща ще запомня градчето – невероятно сладките ягоди и ужасно разкопаните улици.

Язовир Батак

След Кричим, на свечеряване се отправихме към язовир Батак и по-точно курорта Цигов чарк, където отседнахме в една вила.

Там, близо до язовира имахме чудесни условия за разходка, съпроводени с красиви гледки и денем, и привечер.

Ден втори

Фотински водопади

Вторият ден бе почти изцяло посветен на посещение до Фотинските водопади. Те се намират до едноименното село Фотиново на около 20 километра от Батак. Тези 20-ина километра се минават бавно, тъй като пътят е планински и с много завои. След това от Фотиново има близо един час път пеша до водопадите, но веднага бързам да спомена, че този преход е много приятен – пътечката е изключително живописна. Самите Фотински водопади са много красиви, така че усилията си заслужават.

Трябва да се има пред вид, че посещението от Батак до Фотинските водопади отнема голяма част от деня – около 5 часа, включващи път до Фотиново и обратно, пешеходен преход до водопадите, време за самите водопади и обратен преход.

Брацигово

От Фотиново се отправихме към Брацигово. Още едно градче, дълбоко свързано с Априлското въстание. Там разгледахме историческия музей, който имаше доста солидна експозиция. Част от тази експозиция беше едно напълно автентично, по думите на уредника на музея, черешово топче от Априлското въстание. Пообиколихме малко из централната част на градчето, за да разгледаме, макар и отдалеч, няколко възрожденски къщи.

След Брацигово се върнахме в Цигов чарк, където завършихме деня с разпускаща разходка около язовира.

Ден трети

Град Батак

Третият ден от екскурзията започнахме с посещение до далечната част на язовир Батак – стената и водонапорната кула. Много красиви гледки видяхме там.  След това се отправихме към Батак – изключително приятно градче – чисто и подредено.

С интерес посетихме двата основни музея – исторически и етнографски, но най-голямо впечатление ни направи църквата Света Неделя, свидетел на невероятно трагични събития по време на Априлското въстание. В нея намират смъртта си особено жестоко български невинни жени и деца. Всичко е толкова въздействащо в тази църква. Направо стените говорят. Отвсякъде те удря ужасът на онези събития. Много въздействащо!

Историческият музей в Батак и църквата Света Неделя са също включени в 100-те национални туристически обекта.

Пещера Снежанка

Още един от 100-те обекта. Отбивката към пещерата се намира вдясно, долу-горе на средата на пътя между Батак и Пещера. След тази отбивка има 3 километра тесен асфалтов път, по който се минава с кола. Следват паркинг и 830 метра екопътека нагоре към пещерата, която се преодолява за по-малко от половин час (с малко повече хъс и за 15-ина минути). На места по протежение на пътеката са поставени шегобийски табелки с интересни указания.

Трябва да се има пред вид, че посещенията на пещерата са през един час, на и 15 – 10.15, 11.15, … Последното започва в 17.15 в периода 1 април 30 септември. През зимата този обект има по-късо работно време. Обратният път към паркинга е значително по-лесен.

Пещера Снежанка е интересна за посещение с нейните зали и варовикови образувания, въпреки че облагородената част от нея е сравнително малка.

Пещера – крепостта Перистера

Последният посетен от нас обект в тази екскурзия беше крепостта Перистера в Пещера – византийска крепост, реставрирана с европари и открита за посещения малко, преди нашата визита (т.е. специално за нас :-)). Крепостта е реставрирана много добре. С червена линия са отбелязани автентичните крепостни стени. Новият градеж не се различава много от старинния. Хареса ми крепостта. Мисля, че тя би привлякла доста туристи.

Така Пещера може да прибави и история сред забележителностите си, след винпрома и обувките :-).