Изумруденият остров Корфу, перлата на Йонийско море, е възпят от Омир като страната на феаките. Историците твърдят, че Александър Велики се отнасял благосклонно към жителите му.
Остров Корфу
До столицата Керкира се достига с фериботи, лежащи като огромни китове в пристанището на Игуменица. Широката им паст поема тонове стока, коли и пасажери. В ясното време плавателните съдове прекосяват уверено пролива. Празнични ескорти чайки следват пенливите им дири.
Островът се приближава бавно сред було от мъгла. Масивна венецианска крепост посреща мореплавателите. Встрани, като снежна пряспа, блести манастира на Света Богородица Влахернска – емблемата на Корфу.
Остров Корфу: Венецианската крепост
Обилна растителност покрива крайбрежието. Палми, разтворили чадъри, цъфнали олеандри и кактуси смайват пътника. Усукани стволове на маслинови дървета и тъмни кипариси са устремени към небето.
Зад тях е градът, с постройки венециански тип, тесни улички и тълпи туристи и поклонници. Лабиринтът от тесни алеи започва след широк булевард, напомнящ Риволи в Париж, съграден от французите. Приветливи търговки на английски, руски и дори български, приканват пред претрупани със сувенири витрини. Книжарниците предлагат книги на гръцки, английски и други езици. В някои от тях библиофилите обменят впечатления, пият кафе и играят шахмат.
Каменната настилка е изрядно чиста. Няма кучета, нито захвърлени фасове. Изпрани дрехи се развяват високо над уличките. От прозорците, съседките си разменят кратки новини.
Остров Корфу: по тесните улички
Църквата, посветена на Свети Спиридон, покровителя на острова, е спасителен бряг сред пъстрото множество. До нея се стига по пасаж, запазил колорита на средновековието. Високата й камбанария стърчи като маяк, сочещ пътя към благодатта.
Мозаечно изображение на радетеля за православието е поставено пред входа. Край него горят свещите, запалвани с молитва и упование.
Олтарът на храма е от мрамор, според традицията на Ромейската империя. Поклонниците стоят търпеливо срещу раката с мощите на светеца. Нетленните му останки са пренесени през 1460 г. от Константинопол, след завладяването на града от османците. Саркофагът, в който са положени, е със сребърен обков, украсен с орнаменти и сцени от живота на Божия угодник. Когато отварят капака, богомолците коленичат с благоговение. Векове наред те докосват нозете и свещената глава на този, в чиято подкрепа се надяват. Неизменна е помощта на Божия застъпник, откликваща на искрените желания. Свещениците уверяват, че пантофите му се износват всяка година и ги подменят с нови след тържествена литургия. Нишки от старите се раздават щедро в магазина край храма.
Невероятни са чудесата на самоотвержения Тримитунтски епископ. Свети Спиридон не е допуснал католическо присъствие в храма, въпреки че венецианците са владеели почти 400 години острова. С неговите молитви населението се е спасявало от глад, от страшни болести, чума и мор, от грабежите на пирати и от тягостното османско владичество. На острова никъде не стърчат минарета.
Всепризнатото му застъпничество може да се сравни с това на Свети Йоан Рилски. Почитан е като лечител наравно със Свети Панталеймон. Стотици семейства кръщават с благодарност първородната си мъжка рожба с името Спирос, сигурни, че закрилника им няма да ги изостави.
Недалеч от храма на Свети Спиридон се намира църквата на Света Богородица, Закриляща пещерните отшелници. В нея са положени мощите на Света Теодора, ромейска императрица, прекратила окончателно иконоборческата ерес. През 843 г. тя въвежда празника Тържество на православието, отбелязван през първата седмица на Великия пост. Освен това светицата е майка на император Михаил ІІІ, кръстник на Свети равноапостолен княз Борис.
Тясна пътека води до малък остров със снежнобелия манастир на Света Богородица Влахернска. Плитката вода е учудващо чиста и сред нея се стрелкат ята риби. Обителта е построена в памет на храма в Константинопол, след завладяването на града. Оцелялата ромейска аристокрация я издига с надеждата, че закрилницата на някогашната империя ще пребивава с тях. Чудотворната икона на Света Дева Мария е отрупана с дарове.
Остров Корфу: манастир Св. Богородица Влахернска
Друго поклонническо място в Керкира е храмът на Иасон и Сосипатър, ученици на Свети апостол Павел, споменавани в Посланието до римляните. Двамата Божи служители разпространяват християнската вяра на острова, въпреки гоненията и изтезанията.
Остров Корфу: църквата Свети апостоли Иасон и Сосипатър
Църквата, посветена на техния подвиг, е изградена от едри каменни блокове и е един от малкото съхранени византийски паметници. Нещо в нея напомня за църквите в Несебър, но е по-голяма и по-внушителна. В олтара, от двете страни на Царските двери, са вградени саркофазите на проповедниците. Край тях е изобразена и Света Керкира, първата християнка на острова, претърпяла мъченическа смърт.
На север, високо над скалисти брегове и живописни заливи, се издига манастирът Света Богородица Палеокастриса (Закрилница на старата крепост). Основан е през 1225 г., но днешния му вид е оформен през ХVІІІ и ХІХ в.в. Построен е като духовна подкрепа на ромейското укрепление Ангелокастро, давало отпор на завоевателите. Специалистите считат, че манастира е великолепен образец на гръцката архитектура.
Остров Корфу: манастир Света Богородица Палеокастриса
Дворът на обителта е изрядно чист и просторен, готов да приеме хиляди поклонници. Красиви арки отделят частите му. Пищна плетеница от цветя и разклонени плодни дървета украсяват сградите от светъл камък. Тихият покой едва се нарушава от далечния шум на прибоя.
В църквата също има множество дарове, посветени на Божията майка. Магазинът в единия ъгъл предлага маслини, зехтин и вино собствено производство. До него е разположена музейна сбирка със средновековни икони, книги и одежди на свещеници.
През вековете остров Корфу е желан от различни владетели. Венецианците идват след гибелта на Ромейската империя. Император Наполеон мечтае да го притежава като свое лично имение. Русите прогонват французите. В памет на това събитие е изписана икона на адмирал Ушаков, изобразен в мундир, приел монашеското име Теодор в последните години на живота си.
След победата при Ватерлоо англичаните се настаняват тук като победители. В 1864 г. те отстъпват Йонииската перла на гръцкото правителство.
В края на ХІХ век австроунгарската императрица Елизабет Баварска разпорежда построяването на забележителното й имение, известно като Ахилеон.
След Първата световна война на острова продължават да идват английски преселници. Забележителният автор на природозащитни книги Джералд Дарел разказва увлекателно за пет щастливи години, преживяни сред жителите му. Неговият брат, писателя Лоурънс Дарел, започва тук литературната си кариера.
Независимо от множеството промени, населението на Корфу се придържа към традицията на православието. Жителите му посрещат приветливо хилядите посетители и уповават на велики светители, закрилници на техните огнища.
Автор: Димитър ХАДЖИТОДОРОВ
Димитър Хаджитодоров
Димитър Хаджитодоров е роден през септември 1952 г. в София.
Носител е на наградата „Златното перо“ на списание „Космос“ през 1970 г. за научнофантастичен разказ.
Сътрудничи в столични периодични издания. Публикувал е есета и разкази за природата във вестник „Нов Пулс“, в алманаха „Културна палитра“ и приказки в списание „Аз съм българче“. Негови стихове са превеждани на руски и на полски език. Има публикации в сайтовете „Литературен клуб“ и „Иван Ефремов“. Разкази, приказки и очерци помества също в електронното издание „Литературен свят“.
Автор е на сборниците с приказни истории „Жребчето и розата“ (2009) и „Кълвачите, които избираха професия“ (2013), на електронната книга „Най-радостната вест“ („Литературен свят“, 2014) и на книгите със съвременна проза „Недалеч от града“ (2010) и „Преди шестнадесет“ (2011).
