Аневското кале беше обект, който исках да посетя отдавна. Видях кафявата пътна табелка за него преди две години на връщане от Карлово към София – тогава си бяхме направили двудневен преход от Беклемето през Козя стена до хижа Ехо и на връщане към София за „по-напряко“ минахме през Карлово, за да видим водопад Сучурум. Някъде в далечината на фона на Балкана зърнах и самото кале. Видя ми се някак самотно и загадъчно. Още тогава реших, че въпросът не е дали, а кога ще го посетя.
Възможността се откри в началото на този март, когато посетихме за няколко дни района на Розовата долина в частта ѝ около Карлово. Аневското кале надмина всички мои очаквания. Знаех си, че не е толкова лека разходката до него, но това беше част от приключението.
Крепостта може да се види от Подбалканския път в района на Анево. До нея се стига за около 50 минути пеша по стръмна пътека. Изкачването на крепостта си е приключение, защото първата част от маршрута е стръмно изкачване, а втората – тясна пътека с пропаст надолу.
Накратко, Аневското кале е средновековна българска крепост с невероятно красиви панорами, до която води атрактивна и солидно раздвижваща пътека, на места леко екстремна.
С какво е интересна крепостта Аневско кале
Местоположение
Аневското кале се намира в южните поли на Стара планина в района на село Анево близо до Сопот. Крепостта е кацнала на висок каменен рид, висок 958 метра по картографски данни от bgmountains.org. В сайта на Национален парк Централен Балкан я дават на 960 метра надморска височина, което е приблизително същото. Въз основа на тези два, според мен достатъчно достоверни, източника приемам, че наистина височината е около 960 метра, а не както е отбелязано в повечето сайтове 850 метра.
От изток и от запад е заобиколена от реките съответно Асар дере и Куру дере. От крепостта се вижда и едната станция на Сопотския лифт.
В района на крепостта могат да се видят масивни крепостни останки и очарователни гледки към Карловската котловина и Средна гора.
История
Крепостта Аневско кале е описана накратко от Иван Вазов в пътеписа „Един кът от Стара планина“:
„Недалеко, въз един скалист, остър, непристъпен рът на ребрата на планината, меланхолно изглеждаше полуразрушената старовремска крепост, въз буренясалите стени на която зееха големи черни дупки, направени от времето. Аз съм ходил и друг път при тези развалини, но никакъв знак или надпис не съм намерил, по който да би се узнало нещо за миналото на този скелет. Никакво предание тоже не съществува в народа.“
Крепостта Аневско кале е наричана още крепост Копсис. Защо Копсис? В исторически план е известно, че през Средновековието и по-точно през втората половина на 13-ти век районът на днешните Сопот и Карлово е бил автономна област, владение на братята Смилец, Радослав и Войсил. В периода от 1292 до 1298 г. Смилец е български цар. Център на тази област бил българският средновековен град Копсис, за който, освен че е споменаван в историческите писмени извори, не се знае много.
Знае се обаче, че от името Копсис произлиза името Гьопса – така била наречена река Стряма по време на турското робство. Реката протича на няколко километра южно от крепостта. Гьопса било турското име на административната турска област (нахия) в Стрямската долина. От тук и изводът, че стария град Копсис е бил разположен по долината на река Стряма.
През 1983 г. започват археологически проучвания на останките от крепостта под ръководството на археолога Иван Джамбов. В резултат на проучванията Джамбов свързва средновековния град Копсис с крепостта край Анево, като доказва това в редица научни публикации. Откритите в района на крепостта монети, керамика, строителни орнаменти и др. дават основание за датиране на активното функциониране на крепостта в периода от втората половина на 13-ти век до 70-те години на 14-ти век, като също са установени следи от живот там в района още от Античността и Ранното средновековие..
В интеренет попаднах и на някои противоречиви мнения. Знам, че звучи несериозно да правя какъвто и да било паралел между официалната българска историческа наука и интернет, но тъй като самата аз посетих крепостта и видях какво предизвикателство е да се изкачи този хълм, в някои от тях намирам известна логика, без да правя заключения. Така напр. в някои от тях се споменава, че крепостта край днешното село Анево е само част от средновековния град Копсис, който е заемал територията на съвременен Сопот.
Ще спомена още, че в подножието на крепостта е разкрит манастирски комплекс от 13-14-ти век. Останките от него могат да се видят още в началото на маршрута към Аневското кале.
Къде се намира и как се стига до крепост Аневско кале
Крепостта се намира в околностите на село Анево, Сопотско. Селото отстои на 2.2 км западно от Сопот и на 134 км източно от София, които се изминават за около 2 часа по живописния Подбалкански път.
За да стигнете до пътеката още на влизане в Сопот откъм Анево, на стотина метра от входната табела на града, завивате наляво (северно, към планината), следвайки кафявата указателна табела. Малко след селото пътят става черен, но е проходим с лека кола. На около 2 километра след завоя наляво се стига до началото на пътеката. Там има широка поляна, удобна за паркинг.
Пешеходният маршрут към твърдината се изминава за около 50 минути и може да се раздели на два етапа:
- етап 1: изкачване на хълма – 30 минути;
- етап 2: отгоре на хълма към крепостта – 20 минути.
Накратко ще опиша особеностите на всеки от етапите.
Етап 1: изкачване на хълма
От поляната за паркинг се тръгва пеша по черният път през горичката. Натам вече той не е подходящ за лека кола. В самото начало на маршрута, вляво от пътя ще видите останките на средновековен манастирски комплекс. До него е поставена информационна табелка.
Малко след това за крепостта трябва да завиете надясно и нагоре по хълма.
След още малко стигате до рекичка, която трябва да пресечете. Не е трудно, защото тя е малка и има място, на което е съвсем тясна. Няколко метра по-нагоре реката образува малък водопад, на който може да се полюбувате.
Следва изкачването по хълма – върви се бавно, защото е много стръмно. Все пак с малки почивки за поемане на въздух се преодолява. Щеките тук вършат чудесна работа.
Макар че пътеката е ясно обособена, на ключови места на някои дървета са поставени стрелки за ориентация.
Етапът завършва с изкачването на хълма, откъдето се открива страхотна гледка към крепостта. Изминава се за около 30 минути.
Етап 2: отгоре на хълма към крепостта
В тази си част пътеката се насочва към крепостта и като я приближи я подсича източно в скалите от страни.
На места има леко екстремни участъци (да не кажа страшнички), обусловени от това, че пътеката е тясна, а вдясно надолу е пропаст.
На едно място е поставена дъска като мост над пропастта, по която трябва да се пази равновесие. Едно от предизвикателствата. Все пак, като се внимава, не е проблем да се измине.
Етапът се изминава за около 15-20 минути.
В крепостта
Стигне ли човек крепостта вижда, че всички усилия са си заслужавали. На място могат да се обходят (с повишено внимание) масивните останки: две големи кули – северна и южна, крепостна стена, която ги свързва и останки от помещения.
Ако адреналинът дотук не ви е бил достатъчен, може да се изкачите в южната кула.
Подходът към северната кула също е интересен.
Табелки какво се вижда няма, но щом сте тук, явно имате достатъчно добро въображение.
От крепостта се откриват невероятни панорами надалеч към Стрямската долина и Средна гора и към по-близките старопланински хълмове.
Други интересни места в района
Сопотски манастир Св. Спас, Сопотски водопад и още много места в района на Сопот и Карлово.
Страхотен пътепис. За първи път чета за тази крепост и това ме кара да искам да я посетя 🙂
Благодаря. И мен отдавна ме примамва табелата за тази крепост.
Заинтригува а съм
Ние ходихме.Явно бяхме объркали маршрута , но беше интересно предизвикателство
Много добре написан пътепис ! Помогна ни много да се ориентираме. Прекрасен маршрут за разходка! Има катерене , но с почивки за красивите гледки , всички стигнахме до целта. След разглеждане на снимките имахме притеснения за сниманите мостчета. Минават се спокойно . Могат да се избегнат. Препоръчвам да се избере сухо , но не прекалено горещо време. Ако е кално , може наистина да е опасно , защото пътечките са излъскани и има места със сипеи. Почти целият преход е на открито и ако е много горещо , предполагам ще е неприятно. По пътя няма чешми. Вземете си вода. Ако сте забелязали това място , не се колебайте , ще ви хареса !
Здравейте, Татяна, благодаря Ви за хубавите думи и за споделените впечатления за прехода до Аневското кале! Радвам се, че Ви е харесала разходката!
Живея в раьона и отдавна се каня да посетя този средновековен паметник на културата. Вашият живописен маршрут от „думи за друми“ ме плени моментално . Само дъждовното прекрасно време възпира магнетичното ми привличане към върха !
Благодаря за отзива! Ще се радвам да споделите впечатления, щом посетите Аневското кале.
С удоволствие чета Вашите уникални пътеписи и чудесни снимки. Благодаря за полезната и професионално поднесена информация за особеностите и спецификите на всеки маршрут- много е полезно и предпазващо! Старопланинските маршрути, е не само тях, никога не трябва да се подценяват. Екипировка и никакво подценяване! Пожелавам Ви здраве и да бъдете все така ентусиазирана!
Така е, трябва винаги да подхождаме с подготовка и почит към планината! Благодаря Ви за отзива!
Вчера посетихме Аневско кале – наистина доста страшничко за мен, но си заслужава определено. Исках само да дам актуална информация – мостчето, което показвате, е заменено с ново и здраво. Все пак си остава опасността по ръба на скалите. И още една препоръка – стигайки точно пред крепостта не видяхме полегатата пътечка вдясно и продължихме нагоре по камъните, което беше опасно. На връщане видяхме пътечката и там е доста по-безопасно.
Благодаря много за отзива и актуалната информация за Аневското кале!