Созопол, късно лято, време за Аполония …
Това беше нашето първо участие на Празниците на изкуствата Аполония. Ще кажете – какво участие, та вие сте публика?! Да, така е … само, че на Аполония публиката е деен участник в събитията. Човек може да се докосне до именитите творци, да поговори и да се снима с тях – това е част от магията на Аполония.
В следващите редове ще се опитам, поне за малко, да ви докосна до фестивала Аполония, макар и само виртуално. Ние прекарахме там 5 вълшебни дни, които ни заредиха с невероятна енергия. Успяхме да съчетаем малко плаж, романтични разходки с красиви морски гледки в старинния Созопол и много положителни емоции, благодарение на събитията, които посетихме.
Един типичен ден на Аполония
Беше третият ни ден на Аполония. Предишните два дни ни бяха развълнували достатъчно, за да очакваме тазвечерната програма с нетърпение и отново да се потопим в атмосферата на Аполония .
Станахме от сън и се поздравихме с утрото и красивата морска гледка към залива и стария Созопол от терасата ни в хотел Селена. Както обикновено, слязохме за закуска на брега на морето, а малко по-късно вече преглеждахме програмата за вечерта.
Времето беше слънчево и топло, а морето се беше успокоило след големите вълни в предишните дни. Накратко, беше идеално време за плаж. Нямаше как да го пропуснем. Слязохме там на плажа, където в продължение на няколко часа събирахме топлината на слънчевите лъчи и солта на леките морски вълни. На плажа беше сравнително спокойно – това беше последният ден на август, известно време след големия пик от туристи.
Наслаждавахме се на плажа и все пак, внимавахме да не закъснеем за традиционната созополска разходка и събитията, които бяхме планирали да посетим.
И ето, времето дойде – нагласихме се и тръгнахме към центъра на старинния Созопол, където фестивалът Аполония беше във вихъра си. Поразходихме се из стария град, а после слязохме към пристана.
Бяхме прочели, че там се намира изложбата 4 скулптори, забити в морето на скулптора Павел Койчев, който получи наградата Аполон Токсофорос на откриването на фестивала. Разгледахме ги с интерес и поснимахме.
След това се насочихме към читалище „Отец Паисий“, където се провеждаше и първото ни събитие за вечерта – театралната постановка „Черното пиле“ – моно спектакъл на Мариус Куркински.
Аз много харесвам Мариус Куркински и неговите театрални првъплъщения, така че, бях сигурна, че ще бъде интересно. Не се излъгах – спектакълът беше страхотен, а Мариус Куркински изигра невероятно ролите си. Залата беше препълнена.
След театъра се насочихме към амфитеатъра на Аполония, където очаквахме Люси Дяковска и Плевенската филхармония да ни отведат на пътешествие в света на мюзикъла.
Напълно съзнавам, че се повтарям – и този спектакъл беше невероятен. Люси изпя арии от много мюзикъли, изигра различни роли и смени 3 тоалета; тя се раздаде докрай, пя на бис, сля се с публиката – беше страхотна!
Съжалявам, че не успях да остана след тази специална вечер, посветена на мюзикъла, за да поговоря с Люси и да й благодаря за страхотното изживяване.
Просто, имахме още едно планирано събитие за вечерта, което рискувахме да изпуснем, а не искахме – прожекцията на българския игрален филм Летовници.
Да ви разкажа накратко и за Летовници. Беше голям смях през цялото време, интересен сюжет и невероятна актьорска игра. Отдавна не бях гледала толкова добър български филм, при това – комедия. Режисьорът Ивайло Пенчев беше в залата, заедно с актрисата Милена Аврамова, една от изпълнителките на главните роли във филма.
Други събития на празниците Аполония, които ме грабнаха
Имахме щастието да присъстваме на немалко от събитията на Аполония за петте дни, в които бяхме в Созопол. Да, трябваше да избираме измежду няколко, тъй като се провеждаха паралелно. Безспорно, всяко едно от тези културни събития имаше своят чар, но тук искам да изтъкна онези събития, които ме впечатлиха най-много (освен горепредставените) и с които ще запомня Аполония 2017.
Едно от тези уау! (за мен) събития беше концертът на Стефан Вълдобрев и Обичайните заподозрени.
Страхотен концерт направиха тези момчета, раздадоха се повече от 2 часа, изправиха цялата публика в амфитеатъра на Аполония на крака.
Накрая всички пеехме, ръкомахахме – бяхме част от шоуто. „Обичайните заподозрени“ изпяха любими песни от старите си албуми, както и много парчета от новият албум “10 ½”.
Щастлива съм, че чух и пях на някои от любимите си песни на живо. Накрая имаше бис, който се превърна във втора част на концерта – не пестяха силите си тези хора. В допълнение, след концерта всеки желаещ успя да получи автограф или да се снима с любимите си звезди.
Именно това е магията на Аполония – фестивалът те среща съвсем отблизо с артистите, които обичаш.
Друго топ събитие на Аполония 2017 беше постановката на Театър 199 „4000 мили“ под режисурата на Владимир Люцканов. Темата на сюжета е за трудните моменти в живота и справянето с тях, за комплексите – всеки със своите си. Какво да кажа повече – страхотна актьорска игра, много добра постановка, добър декор. Всичко това, примесено с малко хумор и много „лафове“. Един от тях – „Гадно е, но по готин начин“. Останалите ще ви ги представят актьорите Меглена Караламбова, Николай Желев, Катерина Стоянова и Елена Петрова.
Едно от най-ярките и запомнящи се представления на Аполония 2017 беше концертът на примата Лили Иванова. Много се радвам, че присъствах на концерта. Лили и музикантите й представиха песните от новия албум, а след това изпяха много от любимите парчета. Невероятно! Страхотна музика и вълнуващи изпълнения!
Кратка история на фестивала на изкуствата Аполония
Тук няма да ви отегчавам с дълги изложения и скучни факти, но все пак, нека хвърлим поглед на основните моменти от развитието на един от най-големите и значими български културни фестивали – Аполония.
Празниците на изкуствата Аполония се провеждат за първи път през 1984 г, като основна цел е да се покажат постиженията на българските творци, да се подкрепят новите им идеи и нестандартни решения в областта на всички видове изкуства. Фестивалът по традиция включва над 70 културни събития от областта на театъра, музиката, литературата, киното, балета и др., в които участват стотици изпълнители.
Основен организатор на фестивала от 1991 година насам е Фондация Аполония. През годините фестивалът Аполония е носител на големи награди, авторитетни грамоти и отличия като Фестивал на годината, Националната награда Хр.Г.Данов, Почетен знак Златен век на Министерството на културата.
Изпълнителен директор на Фондация „Аполония“ е Маргарита Димитрова. Тя е човекът, който стои зад селекцията, организацията и реализацията на събитията в програмата на фестивала Аполония.
Актуална информация, свързана с Празниците на изкуствата Аполония, винаги може да намерите на сайта на Аполония, както и на ФБ страницата на фестивала.
За финал
Прекарахме в Созопол няколко чудесни дни, по време на които се потопихме в прекрасния свят на Празниците на изкуствата Аполония, свят на театър, кино, литература, мюзикъл, концерти, изложби … Беше невероятно и незабравимо преживяване!
Здравейте, Ели!
Поздравеления за прекрасния блог и ентусиазма, с който поднасяте информацията и с който зареждате и четящите! Написаното по-горе е поредното доказателство за думите ми. Прекрасен текст, който ме изпълни с много носталгия по родното Черноморие и по Созопол, в частност. Като студенти прекарвахме всяко лято в Созопол – обичам този град (стария) с калдаръмени улици и смокинови дървета. От години не съм летувала на нашето черноморие и ми липсва, а част от Аполония, никога не съм била, но прочетеното по-горе ме кара да се замисля дали да не поправя в скоро време този пропуск.
Здравейте, Вики, много благодаря за хубавите думи и отзива! Подобни отзиви ме мотивират още повече. Поздрави и всичко най-хубаво Ви желая и дано успеете да посетите нашето Черноморие!
Хубаво разказано, както винаги. Но като знам цените на билетите за всички тези представления какви са…Позволявал съм си по едно на година.