Бистрешки манастир Свети Иван Пусти и водопадът под него

В един от почивните дни покрай този Великден се отправихме отново към Враца и по-точно към близкия Бистрешки манастир Свети Иван Пусти, познат с още няколко имена – Свети Иван Богослов по патрона на църквата му, Свети Иван Рилски, защото се е смятало, че светецът е прекарал известно време в манастира, и Касинец по името на местността Касината, в която е разположен.

Бистрешки манастир Свети Иван Пусти

Бистрешки манастир Свети Иван Пусти

Това е още един манастир с водопад под ръка. Мястото е красиво и с дълга история.

Манастирът се нарича още Бистрешки или Бистрецки по името на близкия нему квартал на Враца – Бистрец, който до 1971 г. е бил отделно село.

Как се стига

Бистрешкият манастир се намира на около 12 км северозападно от Враца. До него се стига с кола. От Враца трябва да потеглите по шосето за Монтана. Отклонението към манастира се пада на около 10 километра след Враца в посока Монтана. Там при завоя към манастира пътят е много натоварен и трябва да се внимава.

След като се отклоните започвате да се изкачвате към манастира по тесен и стръмен асфалтов път с доста завои. Гледките са интересни (ако не сте шофьор, разбира се 🙂 ). Пред манастира има широко асфалтирано място за паркинг.

Бистрешки манастир Свети Иван Пусти

Лични впечатления

Мястото е много красиво, с прекрасни гледки, тихо и спокойно. Център на всичко е църквата Свети Иван Богослов, която в архитектурно отношение е еднокорабна, едноабсидна, с купол. В нея личат много стари стенописи. Могат да се видят също няколко отколешни икони опрени на стените. Една от тях е на св. княз Борис-Михаил покръстител.

Бистрешки манастир Свети Иван Пусти - църквата

Бистрешки манастир Свети Иван Пусти – църквата

За съжаление, не ни дадоха да снимаме в църквата и не мога да ви покажа нищо от вътрешността й.

От площадката до църквата се открива красива панорамна гледка към равнините долу срещу църквата. На площадката има изградени чешма и беседка.

Покрай църквата

Покрай църквата

Самата църква, освен че е разположена на високо, лежи в подножието на величествен скален венец. По-нагоре, в скалите над храма има плитка, но обширна пещера, наричана Голямата пещера, с останки от стенописи. Смята се, че там е бил манастирът първоначално. Там в Голямата пещера, нависоко вдясно от входа има дупка, където е била постницата – пещеричката, в която е пребивавал свети Иван Рилски в пост и молитва.

От скалите в пещерата извира поток, който се спуска надолу към църквата и под нея образува красив водопад. Потокът е каптиран и захранва чешмата край църквата, затова водопадът не е много мощен и по думите на пазача работи само през пролетта.

История

В района на манастира е открита тракийска керамика, датирана от 4-1 в.пр.Хр., затова се предполага че на това място в този период е имало тракийско светилище. Край манастира има останки от средновековна крепост – крепостта Касина от 12-14-ти век. Допуска се, че манастирът е построен през този период.

Първите писмени сведения за манастира са от 1544 г. и се съдържат в скален надпис под стенописите в пещерата над манастира. Надписите не са изцяло разчетени, но в резултат на проучване и реставрации се установява, че един от текстовете е свързан с житието на патрона Иван Богослов, а друг – с ктитора Димитър Дубов. Въз основа на надписите и на стенописите в старинната църква се счита, че сегашният манастир е построен през 16-ти век върху останките на по-стар манастир.

Стенописите и скалният надпис в Голямата пещера

Стенописите и скалният надпис в Голямата пещера

Смята се също, че първоначално манастирът е бил скален и монасите обитавали близките пещери.

Голямата пещера

Голямата пещера

След създаването си, манастирът е бил разрушаван на няколко пъти от турците и след това възстановяван. Възобновен е през 1867 г. В периода 1894-1928 г. манастирът е напуснат от монасите и тогава получава името „Пусти“.

През 1928 г. е бил обновен отново и осветен под името Св. Иван Рилски.

По-късно светата обител отново запустява и по-лошо – попада под иманярски набези. В тази статия, публикувана за първи път през 2006 г. може да видите плачевното състояние на манастира по това време.

През 2008 г. манастирът претърпява ново обновление – църквата е подновена и измазана, построени са нови манастирски сгради.

По-подробно с историята на Бистрешкия манастир може да се запознаете на сайта на проекта „Карта на времето“, реализиран от Регионална библиотека „Христо Ботев“ – Враца.

Легенди

През годините от уста на уста са се предавали множество легенди, свързани с манастира. Според една от тях, свети Иван Рилски прекарва 40 дни в пещерата над манастира в пост и молитва, точно преди да се отправи към Рила и да основе там Рилската света обител.

Втора легенда разказва, че светецът живеел в пещерата, хранел се с трева и живеел сред дивите зверове наоколо, които идвали при него смирени.

Трета легенда продължава този сюжет с допълнение, че скалата сама се отворила и сторила път на светеца към Рила.

Според друга легенда, процесията с мощите на свети Иван Рилски минава през манастира на път за Рилския манастир.

Преданието още гласи, че край манастира е скрито съкровище на цар Иван Шишман. Вероятно, иманярите точно него търсят.

Все пак, да спомена, че няма писмени сведения за пребиваването на най-големия български светец Иван Рилски в Бистрешкия манастир. Това, разбира се, не изключва възможността той да се е подвизавал по тези места.

Целебна вода

Както казах по-горе, от скалите в проходната пещера извира вода, която изтича в малък поток. В миналото (а и сега) се смятало, че тази вода е лековита. Според разкази на монаси, болните били лекувани долу в пещера край водопада.

Потокът пред Голямата пещера

Потокът пред Голямата пещера

Тук искам да направя два коментара. Първо, за това, че водните пръски на водопадите действат положително върху човешкото здраве, вече съм писала. Второ, зад водопада наистина има малка пещера, но тя е доста трудно достъпна. Дали в тези разкази става въпрос за нея или за някоя друга на левия бряг на потока, не мога да кажа.

Художествени занаяти

Преди, по време и след Българското Възраждане манастирът дава подслон на няколко художествено-занаятчийски работилници.

В края на 16-ти и началото на 17-ти век в манастира идват няколко чипровски майстори, които основават в светата обител златарска работилница. От тяхната работа до нас са достигнали няколко интересни произведения на златарското изкуство, които се съхраняват в музея във Враца. На всяко от тях има надпис с годината на производство:

  • сребърен кръст с позлата и цветни камъни от 1611 г.;
  • художествено украсен сребърен жезъл от 1612 г.;
  • сребърна обковка на Черепишкото евангелие от 1612 г.
  • потир с гравирани изображенията на Иван Рилски, Йоан Богослов и Христос, изработен през 1628 г.

Благодарение на надписите, днес се знаят и имената на някои от майсторите – Никола, Пала и Костадин.

В манастира са били изработвани и малки икони, някои от тях носени като медальон.

Знае се, че в началото на 19-ти век в манастира е имало медно-щампарска работилница. От нея до нас са достигнали две щампи от 1822 г., също обозначени с надписи. Едната щампа изобразява двамата светци-покровители на манастира – свети Иван Рилски и свети Иван Богослов, а другата представлява панорамен изглед на манастира.

Водопад Свети Иван Пусти

Водопадът се намира точно под манастира и част от него се вижда от шосето – точно преди паркинга. Водопад Свети Иван Пусти се захранва от потока, който извира от Голямата пещера.

Водопад Свети Иван Пусти

Водопад Свети Иван Пусти

За да видите водопада в целия му ръст, трябва да се спуснете в дерето. Там няма обособена пътека, затова слизането, макар и кратко, не е лесно. Допълнителна трудност създават многото камъни, които се свличат, щом стъпите на тях. Все пак, не е невъзможно, но трябва да се внимава.

Водопад Свети Иван Пусти

Водопад Свети Иван Пусти

Там долу в дерето водопадът изглежда съвсем различно. Красив е. Под най-високата му част, зад водите му се е образувала малка пещера.

Водопад Свети Иван Пусти

Водопад Свети Иван Пусти

По вида си и по пещерата зад водите, водопад Свети Иван Пусти прилича на водопад Футула край Сливен и на водопад Полска Скакавица.

Имайте пред вид, че водопадът е активен главно през пролетта. След това той почти пресъхва, според думите на пазача на манастира.

Районът на Враца изобилства от интересни места – пещера Леденика, водопадите Врачанска Скакля и Боров камък, Околчица… Ние сме си набелязали още няколко красиви и високи водопади там наоколо, част от тях се надявам да посетим съвсем скоро.


Booking.com

Оценка на читателите: 4.8 / 5 (14 Оценки)
Оценете 

 

Ако тази статия Ви харесва, може да се включите в общата ФБ група и да споделяме заедно красотите на България. Запишете се и за нашия бюлетин и получавайте новата информация директно във Вашата електронна поща!

Публикувано в български манастири, водопади, на един ден от София, природни забележителности с етикети . Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *