На връх Трифон Зарезан имахме план да продължим с обиколката по софийските манастири и по-точно да посетим четири от тях, всеки един от които е считан за част от Софийската Мала Света гора – това са двата Буховски манастира, Сеславският и Кремиковският. Времето значително подпомогна нашите планове, като ни предостави ясен, слънчев и много топъл неделен ден. Сякаш не беше февруари, а някога в края на април.
Настоящата статия посветих на първия от тях – Буховският манастир „Св. Мария Магдалина“.
Как да стигнем
Манастир „Св. Мария Магдалина“ се намира малко преди Бухово. Идвайки от София, точно преди градчето има отбивка вляво (вдясно е комбинатът Кремиковци, а направо – град Бухово). На разклона има добре отличима указателна табелка. Манастирът се вижда от шосето около отбивката. Сега там мястото е голо, но на времето е имало дъбова гора.
Нашето посещение до Буховския манастир „Св. Мария Магдалина“
Още със спирането пред манастира на обособен за целта паркинг, първото нещо, което ни направи впечатление беше, че има доста коли. Освен това от някъде долиташе ненатрапчива по сила на звука народна музика. Някъде не чак толкова далече се извиваше крехък бял дим.
Слязохме от колата и се запътихме към портата на манастира. Точно до нея имаше табелки с описание на обекта, проекта и находките. Още от портата видяхме малката църквичка и две от манастирските сгради.
Когато влязохме в двора на Буховския манастир „Св. Мария Магдалина“, видяхме и първопричината за колите, музиката и дима – там малко по-долу от църквата, до манастирската чешма беше опъната богата софра и имаше доста хора, насядали около нея.
Отидох при тях, за да ги питам дали се влиза в църквата. Оказа се, че един от хората там е от настоятелството на манастира и има ключ от църквата (какъв късмет!) и ще ни я покаже. Но преди това, останалите хора от групата настояха да поседнем при тях на софрата – празнували Трифон Зарезан и не можело така да си отминем. Искаха да ни почерпят. Много гостоприемни и мили хора. Затова, поседнахме – как да откажем, пък и хората бяха толкова приятни. Освен това, един от тях се оказа бивш кмет на Бухово. Той беше и много запознат с историята на района. Разказа ни изключително интересни неща. Повечето от тези неща споделям в следващите редове, като разбира се направих някои справки за сверка.
Храмови празници
О.З. кметът на Бухово, както той се самоопредели с чувство за хумор, ни разказа, че манастир „Св. Мария Магдалина“ има не един, а четири храмови празника:
- 1 май, когато се чества свети Йеремия;
- 22 юли, денят на Мария Магдалина;
- 15 август, Успение на Пресвета Богородица (Голяма Богородица);
- 8 септември, Рождество Богородично (Малка Богородица).
На всеки от тези празници в манастира се събира много народ. Хората от софрата по случай Трифон Зарезан ни казаха да се чувстваме поканени на всеки един от тези празници. При всички случаи, вече го имаме пред вид 🙂 .
Специално за свети Йеремия човекът обяни, че се е почитал по тези места от далечни времена, като свидетелство за това е бил стар дървен параклис, посветен на светията, който се намирал на един от околните старипланински върхове – връх Камико (не го знаех до този момент, но веднага го свързах с водопад Под Камико). Малко по-надолу по склона от параклиса е имало дупка в скалите, в която хората се провирали, за да им се опростят греховете. В края на 40-те години на 20-ти век параклисът е бил разрушен.
История
Буховският манастир „Св. Мария Магдалина“, за който се предполага, че е бил част от някогашната Софийска Мала Света гора е построен през 16-ти век, но за съжаление сведенията за него са много оскъдни. Все пак има няколко неоспорими факта за него, които са станали ясни в резултат на проведени археологически проучвания и на записани спомени на очевидци.
- Факт №1: манастирът е построен върху раннохристиянска базилика. Счита се, че базиликата е построена през 4-ти век по времето на император Константин Велики;
- Факт №2: при проучванията на манастира през 1942 г. са изровени около два камиона човешки кости. Предполага се, че това са хора, избити по време на кърджалийските нашествия през 18-ти век;
- Факт №3: сегашният храм е построен през 1881 г. в абсидата на раннохристиянската базилика.
Какво още видяхме край Бухово
Освен парченцата история, от землището на Буховския манастир човек може да се наслади и на хубави гледки. От двора на манастира се открива прекрасна панорамна гледка към Витоша и Лозенската планина и надничащите зад нея високи и снежни хълмове на Рила. Да, вярно, окото се спира и в множество комини, част от социалистическата гордост – комбинатът Кремиковци, но това си е част от пейзажа.
Един човек от гостоприемната компания от Бухово сподели, че сега гледките са страхотни – вижда се и Витоша, и София. А преди, когато комбинатът е работил с пълна сила, се е виждал само димът от комините.
Други интересни обекти наблизо
До град Бухово има още един манастир: „Свети Архангел Михаил“, за който ще разкажа в една от следващите статии. Освен това, много близко до манастир „Св. Мария Магдалина“ се намират още два манастира от Софийската Мала Света гора – Сеславският „Св. Николай Мирликийски“ и Кремиковският „Св. Георги Победоносец“. Всичките изброени четири манастира ние обиколихме за един следобед и останахме много доволни от нещата, които видяхме, научихме и почувствахме.
Днес посетихме Кремиковския манастир и манастира „Св. Мария Магдалена“ до Бухово, за който разбрахме от страницата ви 🙂
Наистина останахме впечатлени и изненадани от огромните размери на раннохристиянската базилика. За съжаление, църквата се руши, а тъй като представлява паметник на културата, не разрешават на настоятелите да я реставрират или консервират.
По време на посещението ни там, се разгоря големият пожар в района на Долни Богров и Елин Пелин и гледката от манастира беше доста впечатляваща.
Здравейте, Александър, благодаря за интересния коментар! Гледката е прекрасна, а във Вашия случай, сигурно е била и страховита …