Виена: историческа разходка

Да се поразходим във Виена! Наш гид ще бъде писателят Димитър Хаджитодоров.

Виена: дворецът Белведере

Виена: дворецът Белведере

Позлатено турско гюле, извадено от стената на двореца Нойщадерхоф, украсява тротоара над главите на минувачите на улица „Ам Хоф” във Виена. В кварталите на Стария град са открити и изложени на показ и други каменни ядра.

Виена: позлатено турско гюле

Виена: позлатено турско гюле

При обсадата на града над хиляда снаряда се изсипват върху катедралния храм Щефанс-дом. Част от тях се различават в стените на южната кула. Заседналото в един от корабите носи надписа 1683, датиращ годината на попадението. Това са разпръснатите зловещи маниста от огърлицата на славата, украсила града, спрял настъплението на османците на запад.

Виена: катедралата Щефанс-дом

Виена: катедралата Щефанс-дом

В 1711 г. в храма е монтирана люлеещата се камбана Пумерин – ехтящата – излята от дулата на 180 пленени турски оръдия.

Много по-рано там е поместена мраморната скулптура на Джовани ди Капистрано, францискански проповедник, произнесъл през 1451 г. страстни проповеди срещу мохамеданското нашествие.

Близо до Албертина се издига статуя на друг свещеник и писател – небезизвестния Абрахам а Санта Клара. Два негови портрета могат да се видят в Историческия музей на Виена и в Австрийската картинна галерия. Той написва трактата «Ставайте, християни», разпространяван в годината преди битката за града.

Статуята на Абрахам а Санта Клара

Статуята на Абрахам а Санта Клара

По пътя към Щатпарк се намира  странен зид – висок метър и половина и широк над два – част от крепостната стена, издържала две обсади на турската армия – през 1529 и през 1683 г.

Музеят за военна история съхранява като трофеи не само турско оръжие, но и султански печат, снет от шията на висок сановник и гигантската шатра на великия везир Дамад Али паша, пленена през 1716 г. при Петервардайн.  Мортирата, взривила барутен склад при обсадата на Белград, също е тук.

Историческите реликви характеризират Виена като каменен риф, в който се разбива злокобната вълна на хищен завоевател. Това, което някога е направил българския хан Тервел срещу сарацините край Константинопол, хиляда години по-късно повтарят защитниците на Австрийската столица.

Погромът на османските турци пред Виена се свързва с името на Ян ІІІ Собиески, крал на Полша. Мъжествената и блестяща съдба на този владетел, включил се в борбата с алчния нашественик, е описана увлекателно от Хенрик Сенкевич. В северната част на Виена, на хълма Каленбург, се издига църква, построена в негова чест.

Но австрийският народ има свой герой, който противопоставя военния си талант срещу агресора и дава тласък на необратимата криза в държава, разчитаща на завоеванията за примитивната си икономика. Даровитият пълководец, принц Ойген Савойски, вписва името си в историята с двадесет и четири битки, седем от които са решаващи за Европа.

До 17-годишна възраст бъдещият фелдмаршал живее в Париж и кандидатства, за да постъпи във френската армия. Получава категоричен отказ, заради ниския си ръст и слабо тяло.

Обиден, принц Ойген, роднина на Савойските владетели, се обръща към династията на Хабсбургите в Австрийската империя. По това време императорът Леополд І трескаво се подготвя да отрази нахлуването на сто и петдесетхилядна турска войска към Виена. Доброволецът, е приет незабавно и назначен за командир на неголям отряд. Когато крал Ян ІІІ Собиески напада агресора във фланг, принц Ойген повежда във фронтална атака защитниците на града. Смелото му поведение не остава незабелязано и след отблъскването на турските орди, младият боец е повишен в звание полковник.

Австрийската армия подема контра – настъпление към Буда и превзема града. От този момент започва залеза на османската власт в тези територии. За кратко време принц Ойген се издига до поста върховен командващ и предприема освобождаването на Унгария, след близо сто и петдесетгодишна зависимост.
Докато австрийските сили, подпомогнати от германски войски, разширяват владенията си на юго-изток, френския крал Людовик ХІV превзема Люксембург, Елзас и Страсбург. Войските му се готвят да нахлуят в Италия и да отнемат това владение от Хабсбургите.

Макар и понесъл няколко ранявания, принц Ойген, във форсиран марш, се изправя срещу новата заплаха за Австрия. В кампанията той влага личните си средства и заема още толкова, за да обезпечи войниците с продоволствие и с добро медицинско обслужване.

Храбрият военачалник нанася няколко тежки поражения на френската армия. Стреснатият агресор е принуден да се оттегли в своите граници.

През 1697 г. Османската империя се опитва отново да възвърне унгарските земи. На 11 септември принц Ойген атакува войската на султана край Зента, на брега на реката Тиса, и я разгромява при минимални загуби за своята армия. Като резултат е подписан траен мир между воюващите страни.

След 1711 г. Османската империя подготвя нова офанзива на запад. През август 1716 г. войската на принца среща няколко пъти по-многобройната  ислямска  армия при Петервардайн, на брега на Дунава, и със стремителен щурм я принуждава да отстъпи. Турците се опитват да се закрепят в Белград – гранично укрепление за воюващите страни, – но талантливия пълководец им нанася още едно решително поражение, което поставя край на продължителната им експанзия. Добре премислената тактика е вписана като образцова в учебниците по военна история. У нас разгромът на турската армия при Виена и завземането на Белград намират отзвук в Чипровското, Карпошевото и във Второто търновско въстание.

В паузите, когато не противодейства срещу заплахата от изток, принц Ойген отново воюва успешно с французите, подпомогнат от войските на херцог Марлборо, и ограничава апетитите на краля-слънце.

Завърнал се със слава във Виена, пълководецът получава възнаграждение, което компенсира личните му разходи за военни цели. Принц Ойген закупува на възвишенията край града голям парцел, който превръща в парк, украсен с мраморни сфинксове и фонтани, а след това изгражда два замъка, обединени под името Белведере, съперничещи с френския Версай. В чест на многобройните му победи над османските турци, кулите на единия дворец напомнят силуета на шатрите на нахлуващата армия. За развлечение на близките си принцът създава обширен зверилник.

Виена: дворецът Белведере

Виена: дворецът Белведере

Почти до края на живота си военачалникът, фелдмаршал на 29-годишна възраст и председател на имперския военен съвет, споделя възгледите си с императора, който често се вслушва в тях. През тези години Австрия е във възход и под нейното управление са множество народи от Средна Европа.

Принц Ойген прекарва в мир последните години от живота си. В проектирания с много вкус дом, той се заема с меценатство и поощрява художници и скулптори. Личната му библиотека съдържа около петнадесет хиляди тома и над двеста манускрипта. Това е една от най-големите частни колекции в Европа, въпреки че болшинството книги не са прочетени. По-късно е дарена на Австрийската императорска библиотека и спомага за нейното разширяване.

Виена: градините на двореца Белведере

Виена: градините на двореца Белведере

В дома му намира гостоприемен прием френският поет Жан Батист Русо, а философа Шарл де Монтескьо, автор на „Персийски писма”, го споменава в спомените си.

Блестящият скулптор от Дрезден, Балтазар Пермозер, автор на редица фигури в Цвингера, създава пищна барокова статуя на стопанина на Белведере, която изобразява войн, стъпил тържествуващ върху повален турски противник. Това е апотеоза на принц Ойген, в който той е сравнен с Херкулес, а геният на славата оповестява на света за фрапиращите му подвизи.

Допълнение към историческите факти е периодично представяната изложба на виенски майстори, предимно от ХІХ в., рисували в Ориента, който според тях се е простирал от Унгарската пуста до остров Цейлон. Живописни и непривични за съвременното око масови сцени поразяват с професионалното си изпълнение. Макар и странно, но сред множеството художници  липсва името на австриеца Йосиф Обербауер, както не се казва нищо и за току – що освободената, още не отърсила се от ориентализма, България.


Димитър Хаджитодоров

Димитър Хаджитодоров

Автор: Димитър ХАДЖИТОДОРОВ

Авторът е е сътрудник в столични периодични издания; носител на наградата „Златното перо“ на списание „Космос“ за научнофантастичен разказ.

Още произведения от Димитър ХАДЖИТОДОРОВ:

  • „Жребчето и розата“ (2009)
  • „Недалеч от града“ (2010)
  • „Преди шестнадесет“ (2011)
  • „Кълвачите, които избираха професия“ (2013)
  • „Най-радостната вест“ (2014)

Оценка на читателите: 4.5 / 5 (8 Оценки)
Оценете 

 

Публикувано в свят голям. Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *