Виена: историческа разходка

Да се поразходим във Виена! Наш гид ще бъде писателят Димитър Хаджитодоров.

Виена: дворецът Белведере

Виена: дворецът Белведере

Позлатено турско гюле, извадено от стената на двореца Нойщадерхоф, украсява тротоара над главите на минувачите на улица „Ам Хоф” във Виена. В кварталите на Стария град са открити и изложени на показ и други каменни ядра.

Виена: позлатено турско гюле

Виена: позлатено турско гюле

При обсадата на града над хиляда снаряда се изсипват върху катедралния храм Щефанс-дом. Част от тях се различават в стените на южната кула. Заседналото в един от корабите носи надписа 1683, датиращ годината на попадението. Това са разпръснатите зловещи маниста от огърлицата на славата, украсила града, спрял настъплението на османците на запад.

В 1711 г. в храма е монтирана люлеещата се камбана Пумерин – ехтящата – излята от дулата на 180 пленени турски оръдия.

Много по-рано там е поместена мраморната скулптура на Джовани ди Капистрано, францискански проповедник, произнесъл през 1451 г. страстни проповеди срещу мохамеданското нашествие.

Близо до Албертина се издига статуя на друг свещеник и писател – небезизвестния Абрахам а Санта Клара. Два негови портрета могат да се видят в Историческия музей на Виена и в Австрийската картинна галерия. Той написва трактата «Ставайте, християни», разпространяван в годината преди битката за града.

Статуята на Абрахам а Санта Клара

Статуята на Абрахам а Санта Клара

По пътя към Щатпарк се намира  странен зид – висок метър и половина и широк над два – част от крепостната стена, издържала две обсади на турската армия – през 1529 и през 1683 г.

Музеят за военна история съхранява като трофеи не само турско оръжие, но и султански печат, снет от шията на висок сановник и гигантската шатра на великия везир Дамад Али паша, пленена през 1716 г. при Петервардайн.  Мортирата, взривила барутен склад при обсадата на Белград, също е тук.

Историческите реликви характеризират Виена като каменен риф, в който се разбива злокобната вълна на хищен завоевател. Това, което някога е направил българския хан Тервел срещу сарацините край Константинопол, хиляда години по-късно повтарят защитниците на Австрийската столица.

Погромът на османските турци пред Виена се свързва с името на Ян ІІІ Собиески, крал на Полша. Мъжествената и блестяща съдба на този владетел, включил се в борбата с алчния нашественик, е описана увлекателно от Хенрик Сенкевич. В северната част на Виена, на хълма Каленбург, се издига църква, построена в негова чест.

Но австрийският народ има свой герой, който противопоставя военния си талант срещу агресора и дава тласък на необратимата криза в държава, разчитаща на завоеванията за примитивната си икономика. Даровитият пълководец, принц Ойген Савойски, вписва името си в историята с двадесет и четири битки, седем от които са решаващи за Европа.

До 17-годишна възраст бъдещият фелдмаршал живее в Париж и кандидатства, за да постъпи във френската армия. Получава категоричен отказ, заради ниския си ръст и слабо тяло.

Обиден, принц Ойген, роднина на Савойските владетели, се обръща към династията на Хабсбургите в Австрийската империя. По това време императорът Леополд І трескаво се подготвя да отрази нахлуването на сто и петдесетхилядна турска войска към Виена. Доброволецът, е приет незабавно и назначен за командир на неголям отряд. Когато крал Ян ІІІ Собиески напада агресора във фланг, принц Ойген повежда във фронтална атака защитниците на града. Смелото му поведение не остава незабелязано и след отблъскването на турските орди, младият боец е повишен в звание полковник.

Австрийската армия подема контра – настъпление към Буда и превзема града. От този момент започва залеза на османската власт в тези територии. За кратко време принц Ойген се издига до поста върховен командващ и предприема освобождаването на Унгария, след близо сто и петдесетгодишна зависимост.
Докато австрийските сили, подпомогнати от германски войски, разширяват владенията си на юго-изток, френския крал Людовик ХІV превзема Люксембург, Елзас и Страсбург. Войските му се готвят да нахлуят в Италия и да отнемат това владение от Хабсбургите.

Макар и понесъл няколко ранявания, принц Ойген, във форсиран марш, се изправя срещу новата заплаха за Австрия. В кампанията той влага личните си средства и заема още толкова, за да обезпечи войниците с продоволствие и с добро медицинско обслужване.

Храбрият военачалник нанася няколко тежки поражения на френската армия. Стреснатият агресор е принуден да се оттегли в своите граници.

През 1697 г. Османската империя се опитва отново да възвърне унгарските земи. На 11 септември принц Ойген атакува войската на султана край Зента, на брега на реката Тиса, и я разгромява при минимални загуби за своята армия. Като резултат е подписан траен мир между воюващите страни.

След 1711 г. Османската империя подготвя нова офанзива на запад. През август 1716 г. войската на принца среща няколко пъти по-многобройната  ислямска  армия при Петервардайн, на брега на Дунава, и със стремителен щурм я принуждава да отстъпи. Турците се опитват да се закрепят в Белград – гранично укрепление за воюващите страни, – но талантливия пълководец им нанася още едно решително поражение, което поставя край на продължителната им експанзия. Добре премислената тактика е вписана като образцова в учебниците по военна история. У нас разгромът на турската армия при Виена и завземането на Белград намират отзвук в Чипровското, Карпошевото и във Второто търновско въстание.

В паузите, когато не противодейства срещу заплахата от изток, принц Ойген отново воюва успешно с французите, подпомогнат от войските на херцог Марлборо, и ограничава апетитите на краля-слънце.

Завърнал се със слава във Виена, пълководецът получава възнаграждение, което компенсира личните му разходи за военни цели. Принц Ойген закупува на възвишенията край града голям парцел, който превръща в парк, украсен с мраморни сфинксове и фонтани, а след това изгражда два замъка, обединени под името Белведере, съперничещи с френския Версай. В чест на многобройните му победи над османските турци, кулите на единия дворец напомнят силуета на шатрите на нахлуващата армия. За развлечение на близките си принцът създава обширен зверилник.

Почти до края на живота си военачалникът, фелдмаршал на 29-годишна възраст и председател на имперския военен съвет, споделя възгледите си с императора, който често се вслушва в тях. През тези години Австрия е във възход и под нейното управление са множество народи от Средна Европа.

Принц Ойген прекарва в мир последните години от живота си. В проектирания с много вкус дом, той се заема с меценатство и поощрява художници и скулптори. Личната му библиотека съдържа около петнадесет хиляди тома и над двеста манускрипта. Това е една от най-големите частни колекции в Европа, въпреки че болшинството книги не са прочетени. По-късно е дарена на Австрийската императорска библиотека и спомага за нейното разширяване.

Виена: градините на двореца Белведере

Виена: градините на двореца Белведере

В дома му намира гостоприемен прием френският поет Жан Батист Русо, а философа Шарл де Монтескьо, автор на „Персийски писма”, го споменава в спомените си.

Блестящият скулптор от Дрезден, Балтазар Пермозер, автор на редица фигури в Цвингера, създава пищна барокова статуя на стопанина на Белведере, която изобразява войн, стъпил тържествуващ върху повален турски противник. Това е апотеоза на принц Ойген, в който той е сравнен с Херкулес, а геният на славата оповестява на света за фрапиращите му подвизи.

Допълнение към историческите факти е периодично представяната изложба на виенски майстори, предимно от ХІХ в., рисували в Ориента, който според тях се е простирал от Унгарската пуста до остров Цейлон. Живописни и непривични за съвременното око масови сцени поразяват с професионалното си изпълнение. Макар и странно, но сред множеството художници  липсва името на австриеца Йосиф Обербауер, както не се казва нищо и за току – що освободената, още не отърсила се от ориентализма, България.


Димитър Хаджитодоров

Димитър Хаджитодоров

Автор: Димитър ХАДЖИТОДОРОВ

Авторът е е сътрудник в столични периодични издания; носител на наградата „Златното перо“ на списание „Космос“ за научнофантастичен разказ.

Още произведения от Димитър ХАДЖИТОДОРОВ:

  • „Жребчето и розата“ (2009)
  • „Недалеч от града“ (2010)
  • „Преди шестнадесет“ (2011)
  • „Кълвачите, които избираха професия“ (2013)
  • „Най-радостната вест“ (2014)

Оценка на читателите: 4.6 / 5 (9 Оценки)
Оценете 

 

Ако тази статия Ви харесва, последвайте ме и в Инстаграм за повече снимки и кратки истории. Запишете се и за нашия бюлетин и получавайте новата информация директно във Вашата електронна поща!

Публикувано в Австрия, свят голям. Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *