„Свободата, моята майка,
Безгрижна кукувица,
ме изостави в чуждо гнездо…”
Елизабет Баварска (Сисси),
Императрица австрийска
и унгарска
Този, който е видял имението на Елизабет Баварска ( Сисси ) на остров Корфу, не може да не посети двореца Хофбург, виенския дом на романтичната владетелка. Тук, в изпълнения с изненади ХІХ век, тя отстоява настойчиво своята индивидуалност.

Елизабет Баварска (Сисси)
След Втората световна война Западна Европа запазва спомена за най-добрите черти в характера й и най-трагичното в нейната участ. Образът й неусетно е идеализиран, като са загладени острите ъгли на поведение. През 50-те години талантливата Роми Шнайдер се докосва в омекотен сценарий до недоловимата индивидуалност на императрицата. Съвременните ни възгледи, приемащи протеста като израз на свободна воля, доближават Сисси до нашата епоха. Мнението на лицата, които са я окръжавали, е далеч по-различно.
Коя е Елизабет Баварска – Сисси?
Сисси е провинциална баварска принцеса, израсла в херцогство, известно с либералните си порядки. Образованието и възпитанието й се нуждаят от множество допълнения в австрийската столица, въпреки синята й кръв. В родния си дом тя не е задължена да спазва уморителни ритуали, като тези в Хофбург. След сватбата с император Франц-Йосиф І от нея нетърпеливо очакват адекватни държание и реакции. Свободомислещата владетелка се противопоставя на усложнените порядки, но не предлага нищо от своя страна. Разочарованието от семейния живот тя компенсира с уединение, надвиснало като тягостна сянка върху плещите на обичащия съпруг.
Властната свекърва се вмесва брутално при отглеждането на децата й, като се старае да изолира Сисси от тях. Според нея, императрицата „…не е в състояние да възпита дори себе си”. Майка й, размишляваща върху постъпките на дъщеря си, констатира, че Сисси е „…доста неудобна жена за Франц-Йосиф”.
Владетелката изоставя дворцовата среда осем години след брака си. Под предлог, че здравето й е разклатено, тя се отправя към Средиземноморието. Завръща се във Виена само през празниците и по специални поводи. В своите пътувания се отдава свободно на любимите си занятия – поезия и философия. Политическите събития, въвличащи съпруга й в бурния си водовъртеж, не всякога я интересуват. През 1859 г. тя тръпне от страх, че императора воюва в Италия, но това е реакцията предимно на съпруга и по-малко на царстваща особа.
Спрямо оттеглянето й от обществения живот изглежда учудваща позицията към Унгария. Битуващите настроения в императорския двор я подтикват да се заеме с изучаването на един от най-сложните езици в държавата на Хабсбургите. Сред придворните дами тя подбира за свои приближени унгарки. Поощрява и администрацията да контактува по-непосредствено с този народ. Съвсем сигурно е, че усилията й са спестили излишни кръвопролития.
В Унгария има три статуи на Елизабет Баварска, докато в Австрия те са по-малко. Най-добрата скулптура се намира в уединен ъгъл на Фолкгарден, естествено продължение на парка пред Хофбург. Императрицата седи, вглъбена и спокойна, край неголямо езеро с камъш, обгърнато от пъстри цветя. Лицето й е вперено в двореца, но той едва ли е в мислите й. Архитектът подчертава усамотението й. Подстъпите до мемориала са ограничени. Статуята е поставена през 1904 г., когато императора все още е жив.
Музеят на Сисси
Споменът за владетелката е запазен трайно в Хофбург. За разлика от Шьонбрун, където свекървата й живее с отряд доносници, осведомяващи я подробно за постъпките на своенравната снаха. След години някои от тях искат и получават прошка в последните дни на живота си от Сисси.
В Сребърната палата са изложени прибори, до които се е докосвало високопоставеното семейство. Тук могат да се видят забележителни образци на приложното изкуство. Обядът, сервиран върху дълга маса, изисква умението да се борави с няколко чифта вилици, лъжици и ножове. Франц-Йосиф съкращава техния брой, но ползването им остава част от дворцовия етикет.

В музея
Апартаментите на владетелите се състоят от лични покои, салони за срещи и работни кабинети. Франц-Йосиф започва деня в три часа призори. Животът му е подчинен на строг порядък, за да не бъде изненадан от историческите обстоятелства.
В залата за аудиенции, след редица процедури, поданиците могат да се срещнат лично с императора. Едно от изискванията е те да се явяват облечени във фрак. Когато това не е по възможностите им, аудиенциите се разрешават при условие, че просителя е облечен в чисти дрехи.
Майсторски изписан портрет, обаятелен и проникновен, стои на бюрото, където императора съставя своите писма. Откритото лице на Сисси, високото й чело и гъстата, заплетена във венец, коса придават на изображението удивително излъчване. Странстващата съпруга присъства неизменно в помислите на владетеля. Вглеждащ се в одухотворените й черти, през 1866 г., Франц-Йосиф пише:
„Мой драгоценен ангел, отново съм насаме с всичките си грижи и тъгувам за теб. Идвай да ме навестяваш, ако здравето ти позволява, защото, дори да си сърдита и придирчива, аз те обичам толкова безконечно силно, че не мога да живея без теб.”
Чувствата му устояват във времето. Писмото от 1892 г. е искрено и откровено:
„Искам да ти кажа…, дори да не успявам да го изразя достатъчно…, колко безкрайно те обичам. Господ да те благослови и пази и да ни изпрати приятна среща, нищо повече не можем да очакваме и желаем.”
Музеят на Сисси е особено трогателен. Тук се прожектират клипове от филмите на Роми Шнайдер. Върху голяма карта са посочени местата, които е посетила – Англия, Ирландия, Франция, Германия, Италия, Средиземноморието, о-в Корфу и пътят на Одисей – до Итака.
( По това време ние преживяваме жестоко потушеното Априлско въстание, Освободителна война и съединението на Княжество България с Източна Румелия. Императорът Франц-Йосиф, заемал двусмислена позиция по време на Кримската война, подкрепя руския самодържец през 1877 г., в желанието си и той да откъсне парче земя от обезсилената Османска империя… )
Трагичния край на императрицата е представен с фотографии, факсимилета от вестници и други документи. Посмъртната й маска поразява с финеса на чертите. Фактът, че за нейната гибел косвено има вина пресата, разкрила инкогнитото й край Женевското езеро, напомня в нашето време за съдбата на принцеса Даяна, преследвана от папараци.
В музея се съхраняват най-удачните портрети на императрицата – в цял ръст или до раменете, всред цветя, на кон, в амазонка. В справочните издания са записани имената на талантливите живописци, за които не сме чували в часовете по история.
Откъси от писма и стихове допълват впечатленията.
„Поставям тялото си
в дълбините на морето.
Бушува горе буря,
Но тук царят покой и тишина…”
………………………
„О, ако не бях напускала пътеката,
която води винаги към свободата…
Защо са ми просторите на суетата,
от които не успявам да изчезна?…”
Сисси е автор на поезия, оформила цял том. В непрофесионалните й стихове се отразяват съкровени преживявания. Тя пише за кораб с названието „Свобода” и срещу зяпачите, разглеждащи я от празно любопитство като експонат.
Музеят пази някои от балните й дрехи, изпъстрени с бродерия, ослепителните бижута и рубинената й диадема. Двадесет и седем диамантени звезди са вплитани в омайващите коси, поддържането на които е изисквал цял ден. Унгарският народ е бил удовлетворен от представителната й красота и интелигентност. Едва ли правителствените дами след Втората световна война, ангажирани политически с културна дейност, биха се похвалили с толкова изящество и умствен багаж.
Въпреки превратностите на времето, са запазени акварелите и тетрадките на Сисси, изпълнени с размисли и стихове. Пътническата й аптека, в сребърен обков, съдържа множество малки шишенца и прибори. Изложени са скромен комплект носни кърпички, с вензел в ъгъла, перлички, игли и дори фуркети.
Размисли и аналогии
Вглеждайки се в акуратно съхранените дребни предмети, останали от императрицата, неусетно си задаваме въпроса къде ли са личните вещи на нашите царстващи особи?… Дворецът на румънския крал Карол в Синая е максимално недокоснат, въпреки социалистическата революция. В Москва и в някогашния Ленинград десетилетия на ред бавно, но системно, се възстановяват дворците и парковете, пострадали от Втората световна война.
Нашите музеи не показват прибори, принадлежащи на последното царско семейство. Едва ли емигриралата вдовица на цар Борис ІІІ е отнесла всичко със себе си? В Хофбург са автентичните мебели на управляващата фамилия. След разпадането на империята, никой не е пожелал да спи в спалнята на Елизабет Баварска… Не зная какъв е дохода на столичната Национална картинна галерия, но не изглежда голям. Ако се възстанови част от покоите на цар Борис ІІІ, посетителите може би ще бъдат повече… Както на остров Корфу, където дворецът на Сисси след войната временно е бил използван за игрален дом.
По този повод възниква спомена и за френската кралица Мария-Антоанета, представена от Стефан Цвайг, въпреки политическите компромати, налагани от заинтересовани лица. Книгата на писателя бе премълчавана десетилетия в някогашния Съветския съюз, макар че другите му творби се издаваха в стохилядни тиражи. Необяснимо е, че и в културната Виена липсва музейна експозиция за Стефан Цвайг. В Бразилия, където той се е самоубил, изграждат дом – музей в обитаваната от него сграда…
Можем да намерим аналогията в гибелта на принцеса Даяна и на Сисси, но съществува паралел и между Мария-Антоанета и Елизабета Баварска. Двете са свързани кръвно с австрийския двор. Едната е дъщеря на далновидната Мария-Терезия, а другата е снаха на известната с управленските си амбиции майка на императора.
Двете загиват от ръката на политически противник. Мария-Антоанета е съпроводена от смъртта на детето си, а Сисси загубва своя син по-рано. Чешкият писател Карел Чупик, в доброжелателна биография на Елизабет Баварска, свидетелства, че кронпринцът е обожавал майка си в юношеските години.
Царстващите владетелки са подразнили съвременниците си с прахосването на пари за строежи на лични дворци – Трианон в Париж и Ахилеон на остров Корфу. Първият се посочва като една от причините за изпразването на дворцовата хазна и като повод за революцията. Стефан Цвайг, обаче, счита, че Трианон – „този малък каприз” – не е от най-скъпите сгради. Финансирането му се превръща в претекст за предварително обмисляна реакция.
Дворецът на Корфу поглъща повече средства от обикновено отпусканите на императрицата. Към тях Франц-Йосиф добавя свои спестявания, а Сисси продава част от бижутата си. Въпреки брожението, строежът не предизвиква революция в Австро-Унгарската империя, нито по-късно в Германия, след закупуването му от кайзер Вилхем ІІ.
В края на ХІХ в. ( Сисси е била още жива ) в Русия пристигат две хесенски принцеси. Едната – последната императрица Александра Феодоровна, споделя мъченическата смърт на Николай ІІ. Другата – Елисавета Феодоровна, омъжена за член от царстващата фамилия, преживява убийството на съпруга си преди т.н. революция. Тя също намира смъртта си едновременно с разстрела на царското семейство. През краткия си живот двете принцеси приемат православното вероизповедание, изучават руския език и контактуват с обикновените хора, на които се стараят да облекчат съдбата. Болшевиките ги убиват, както е убита и Мария-Антоанета, но днес църквата им отдава почитта на светици.
След противоречивите факти и коментари, можем да направим извода, че Сисси е лице, имало по-друго предназначение през своя живот, подобно на братовчедът й, Лудвиг ІІ Баварски, известен с увлечението си към Вагнер и със строежа на впечатляващи замъци. Въпреки спорните моменти в биографията на императрицата, можем да твърдим, че Сисси е една от най-очарователните личности на залязващата Хабсбургска династия.
Димитър Хаджитодоров
Автор: Димитър ХАДЖИТОДОРОВ
Авторът е носител на наградата „Златното перо“ на списание „Космос“ за научнофантастичен разказ. Той е сътрудник в столични периодични издания.
Други произведения от Димитър ХАДЖИТОДОРОВ:
- „Жребчето и розата“ (2009)
- „Недалеч от града“ (2010)
- „Преди шестнадесет“ (2011)
- „Кълвачите, които избираха професия“ (2013)
- „Най-радостната вест“ (2014)