Водопад Казаните до село Чавдар – някои го предпочитат екстремно, за останалите е царският път

За първи път посетих Чавдар, селото, което представлява най-малката община в България, долу-горе по това време миналата година и останах много впечатлена от неговото благоустройство, хората и местните възможности за туризъм.

Тогава все още центърът на селото беше в ремонт, но сега успях да го видя в завършен вид и мога да кажа на хората там: „Браво! Така трябва да се прави.“ Толкова приятно място и толкова много хора на мегдана … да не повярваш, че става въпрос за едно село и то в България.

Водопад Казаните

Покрай другите посетени места в Чавдар, още миналата година разбрах от „първа ръка“ за красотата на близкия водопад Казаните. Но също така научих, че до него се стига много трудно, поради липсата на изградена пътека. Въпреки това си обещах, че ще го посетя, напук на трудния достъп.

Дълго време проучвах и кроих планове и ето, най-накрая – в тази ранна есен, когато дърветата тъкмо сменяха своите багри, времето за това посещение дойде. Каква огромна и приятна беше изненадата ми, да видя изградената до водопад Казаните пътека! Още едно браво за Чавдар!

Как се стига до водопад Казаните и за колко време

До водопад Казаните има стабилна пътека, дори по-скоро черен коларски път. По този път има табелки, указващи посоката и разстоянието, оставащо до водопада. Пътеката започва след моста на река Тополница. Следвайки споменатите указателни табелки, няма начин да се объркате. До водопада по този път се стига за около един час.

За да се стигне до моста над Тополница, т.е. до там, откъдето започва пътеката, от центъра на селото се тръгва в посока неолитното селище – има табелки за него. В края на селото, след един завой наляво, пътят се разклонява – за водопада държите ляво. След разклонението е и първата табелка, сочеща към водопада – червени букви на портокалов фон. Малко по-натам по шосето, няма и километър, вляво ще видите реката и моста.

Минавате по моста и стигате до началото на пътеката. Пътят напред е за пешеходци, а вдясно – за джипове. Има си знак.

Началото на пътеката след моста на р. Тополница

Ние не бяхме с джипове, така че продължихме направо.  С лека кола може да се измине още близо километър от моста натам по пътеката за пешеходци. След този километър се стига до разклонение – направо е за екстремната пътека, а надясно – хубавият широк коларски път. Точно на това разклонение има табелка за надясно към водопада, а също има достатъчно място за паркиране.

Разклонението

Така изглежда пътеката към водопада.

По пътеката

По пътеката има и участъци с много красиви гледки.

Гледки по пътеката

Красотата на водопада

Всъщност Казаните е каскада от няколко водопада, преливащи един в друг. Под всеки от водопадите се е образувало езерце подобно на казан. От тук и името на каскадата.

Водопад Казаните

Този елемент на уникално преливане на вода от един казан в друг много умело е използван в изграждането на идентичността на селото – както в архитектурния ансамбъл в центъра на общината, така и в лобито на местния хотелски комплекс Чавдар.

Казаните

За съжаление човек не може да види каскадата в цялост поради високите скали около реката и пресечения терен, така че трябва да се гледа от няколко различни места и затова гледките са откъслечни. Това, разбира се, не намалява красотата на водопадите и местността.

Точно над първия (и най-високия) от водопадите е изграден стабилен мост, който дава възможност да се погледне водната стихия отгоре надолу, както и образувалия се край тази част на реката каньон.

Мостът над големия водопад

Когато ние посетихме Казаните, меките пастелни багри на ранната златна есен допълваха красотата на мястото.

Екстремният вариант за стигане до водопада

За търсачите на по-силни усещания, има и екстремна пътека – от описанието ми по-горе, в частта за разклонението на пътеките, вместо да се завие надясно се продължава направо и след стотина метра се стига до беседка над реката. От там насетне тази пътека до водопада е описана достатъчно добре тук – последните два параграфа. Тук само искам да онагледя две от първите опорни точки от трудния маршрут: беседката и водосборът на двата притока.

Беседката

Водосборът на двата притока

Когато ние – една малка група от петима души – тръгнахме към водопада, избрахме трудния маршрут. Всеки от нас преживя своите предизвикателства и победи. Аз, например, цопнах в рекичката при едно от преминаванията през нея. Добре, че беше тясна и малка, та не се намокрих много, а и времето беше сравнително топло. Но успяхме! Е … връщането го направихме по пътеката за нормални хора.

Който търси приключения и силни усещания, нека пробва този маршрут – ще ги получи изцяло. Но избирайки този труден път до водопад Казаните, трябва да се имат предвид някои опасности:

• коларският път след водосбора на потоците (на 20-30 метра след беседката) е рядко използван и поради това доста буйно обрасъл с растителност. Един немалък по дължина участък от него е обрасъл в капинак, заемащ голяма част от широчината на пътя, което лятно време крие сериозна опасност от змии;
• когато свърши коларският път, човек трябва да се спусне към реката – около 150 метра право надолу, а до там склонът е стръмен, но пътечка няма и трябва много да се внимава;
• когато се стигне реката и се тръгне по нея, няма пътека. Върви се ту по единия бряг, ту по другия, в зависимост от терена. Това налага доста често преминаване от единия до другия бряг през реката по големите камъни. Повечето от тях са хлъзгави и клатещи се и трябва добре да се подбира брода.

Стръмното спускане към реката

По реката

В заключение

Независимо кой маршрут ще предпочетете, ходенето, приключението и самият водопад Казаните си заслужават услилията. Човек се връща зареден с достатъчно количество аньони от водопада и толкова много насъбрана положителна енергия 🙂 . Освен това мястото е на един час път с кола от София, колко му е?!

Да кажа също, че вече се предлага и извозване с автомобил 4х4 до водопада. За повече информация, може да попитате в общината или в Археологически парк Тополница.