Лято. Време за море. Както винаги, набелязали сме си няколко интересни места по път към морето, които да посетим. Едно от тези места тази година е водопад Сини вир край Медвен. Първа спирка за деня.
Товарим багажа рано сутринта и потегляме. Поради ранния час, бързо излизаме от София и хващаме АМ Тракия. Има движение, но не е много натоварено – все пак е делничен ден. След няма и три часа подминаваме Зайчи връх и Кабиле – тракийският град и светилище, което посетихме миналата година на път към морето.
Малко след него е отбивката за Котел и Шумен. Отбиваме се и не след дълго минаваме през добре познатото кръстовище Петолъчката. Малко се е променило на вид в последните години, но като цяло си е същото.
Продължаваме да се движим към Медвен. Селцето се намира в сърцето на Котленския Балкан, но е закътано в ниското.
Влизаме в Медвен и караме по главната улица. Тук-там има табелки за еко комплекс Сини вир, които следваме за ориентир. Междувременно се любуваме на старинните къщи по главната улица.
Срещаме една жена и я питаме за водопада. Тя е много любезна и ни упътва да продължим по главната улица, в чийто край се намира еко-селището, кръстено на водопада. Обяснява ни, че там пред селището има и паркинг. След няколко минути вече паркираме на него, почти до табелката към водопада.
Поемаме пеша към водопада. Пътеката започва от паркинга пред еко комплекс Сини вир и се движи край реката. Тя е кратка и приятна за ходене. В един момент, долу-горе по средата на маршрута, пътеката се разклонява. Там трябва да се поеме по дясното разклонение. Правилото е „дръж реката близо“.
След около 15 минути ходене от паркинга стигаме до водопада. А там има толкова хора, част от които – къпещи се в езерцето под него.
Намираме си добро място за наблюдение и сядаме, за да се насладим на Синия вир.
Красив водопад, красиво място. Истинско водно бижу. Той не е много висок – около 4 метра, но е буен, пада в кръгло езерце на фона на високи скали. Реката, която го захранва се нарича река Медвенска.
Става обедно време и хората се разотиват – тъкмо да разгледаме картината на тишина и спокойствие. Стоим и се наслаждаваме на гледката. Сами.
Трудно успяваме да откъснем очи от красотата на пейзажа, но имаме план с още няколко интересни места за деня. Затова, тръгваме на обратно към колата.
Обратният път до колата отнема същото време – около 15 минути.
Чудесна разходка, чудесно място! Още един красив и лесен за достигане водопад.
Накрая, да отбележа, че село Медвен е родното място на Захари Стоянов.
След водопад Сини вир се насочваме към следващото място в плана – Сливен и по-конкретно крепостта Туида и Природен парк Сините камъни … но за тях – друг път 🙂 .
Да тук е красиво особено боровата гора наоколо. Гъсти, високи борове и прохладно време. В град Котел се разраства туризма тази година дори има жива музика пред единия хотел/ресторант.
Здравей, Ели!
Преди седмица посетихмеводопада. Възползвахме се от твоя съвет за посещение по обедно време. Бяхме сами. Това ни даде възможност да се любуваме дълго време на играта на слънцето и облаците по скалите, водопада и вирчето под него.
Поздрави!
Здравей, Дани, много се радвам, че сте останали доволни! Красив е този водопад Сини вир, а лесният му достъп го прави много примамлив. Ние наскоро посетихме една много интересна крепост в района на Котел – Кипиловско кале. Писах за нея неотдавна. В коментар ми препоръчаха още една пак там долу-горе – Гавраилово кале край едноименното сливенско село. Да видим кога…