До връх Ветрушка, първенец на Голо Бърдо

Връх Ветрушка, висок 1158 метра, е най-висок в планината Голо Бърдо над град Радомир. Това беше трета поредна разходка до планински първенец. Звучи малко тежко, но тези три върха се изкачват много лесно. Нещо повече – до два от тях води път с асфалт, макар и разбит. За маршрутите до връх Виден и връх Манастирище може да прочетете в предишните две статии. Тук накратко ще опиша как се стига до връх Ветрушка.

Връх Ветрушка, първенец на планината Голо Бърдо
Връх Ветрушка, първенец на планината Голо Бърдо

Как се стига

Отправна точка за маршрута до връх Ветрушка е хижа Орлите до Радомир. До нея води тесен, но добър асфалтов път. Тя се намира на 5 км североизточно от Радомир, на 15 км югозападно от Перник и на 50 км югозападно от София. На влизане в Радомир (откъм Перник) за хижата трябва да завиете наляво при Т-маркета. Има табелки за хижата.

Хижата е масивна двуетажна сграда, стара, но с подновена дограма. По време на нашето посещение тя не работеше и изглежда не беше работила в последните месеци. Край нея е изграден голям заслон с 3 барбекюта, пейки и детска площадка. Има достатъчно места за паркиране.

Особености на маршрута

Маршрутът е обозначен със стрелки. Поема се по стръмния склон срещу хижа Орлите. Оказа се, че това е писта.

По пистата до хижа Орлите
По пистата до хижа Орлите

След пистата за върха се тръгва по пътя наляво. Почти цялото изкачване до върха е много стръмно – разстоянието е кратко, около 1.6 км, денивелацията е само 208 метра, но е разпределена на това късо разстояние.

Към връх Ветрушка
Към връх Ветрушка

С набирането на височина се откриват чудесни гледки надалеч – назад към Радомир, към Рила на югозапад, на високото се открива и Витоша.

Гледки по маршрута
Гледки по маршрута

Самият връх не е много панорамен, защото на него се издигат дървета. Наоколо има стари сгради от военно поделение и антени на мобилни оператори.

Близо до върха
Близо до върха

За около 50 минути се стига от хижа Орлите до връх Ветрушка.

Поглед към Рила
Поглед към Рила

За връщане може да се ползва същият път, а може да се направи и кръгов маршрут. Ние направихме кръг, но на мен теренът за слизане не ми допадна особено. Той също си имаше своите стръмни участъци. На места пътеката беше тясна и издълбана от мотористи като улей. Гледки почти нямаше.

Пътят надолу
Пътят надолу

Аз ви съветвам да се върнете по маршрута от изкачването. Ако все пак държите да си разнообразите, ето кратко описание на другата пътека. Тръгвате по асфалтовия път през старото военно поделение. Той е доста лош на места. При нас беше плътно покрит със сняг и не мога да кажа как е за лека кола (в случай, че някой реши да се качи до върха с кола).

Изоставеното поделение до връх Ветрушка
Изоставеното поделение до връх Ветрушка

На около километър надолу от върха (като пешеходно време това са 15-20 минути) за хижа Орлите трябва да се отклоните вляво от асфалтовия път по черен коларски път. Това се пада точно при електрическите стълбове.

На слизане от върха
На слизане от върха

Вървите съвсем кратко под стълбовете и пътеката завива леко надясно. Следва стръмната ѝ част във вид на улей. Продължавате по нея до хижа Орлите. Маршрутът наобратно е малко по-дълъг, но слизането по него отнема приблизително същото време като изкачването.

Разходката до връх Ветрушка може да комбинирате с водопад Бучалото – един от малкото чисто градски водопади в България. Той се лее (ако има вода) в парка до Т-маркета.

Публикувано в екопътеки и маршрути, изкачване на върхове, на един ден от София, планински първенци с етикети . Постоянна връзка.

Много съм щастлива да споделя, че вече излезе от печат новата ми книга "52 по-малко познати пътеки за всеки" с маршрути из България.

Поръчайте сега чрез тази форма! Ако желаете лично послание, просто споделете в полето за съобщение.

Другите ми две книги също може да поръчате тук чрез същата форма.


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *