Връх Вихрен от всички страни: морно изкачване и шеметно спускане

Още щом изкачихме върховете Мусала и Ботев преди две години, започнахме да гледаме към връх Вихрен. Мина известно време оттогава, през което или спирахме да мислим за него, или ни изскачаше някаква спънка. Това лято обаче, върхът трайно се настани в плановете ни.

Връх Вихрен

Връх Вихрен

Настани се дотолкова, че в началото на юли хукнахме да го изкачваме, пренебрегвайки лошите прогнози за времето. Така, първият ни опит беше неуспешен – тръгнахме на слънчево време и се надявахме да минем между капките, но едва изминали половината от маршрута, времето се смени за секунди – падна гъста мъгла, заваля, затрещя и трябваше да се върнем безславно. Прогнозата се оказа точна, както обикновено. Тогава не успяхме, но поне проучихме обстановката до хижа Вихрен и част от пътеката, което много ни помогна за втория опит.

Този път, в последния уикенд на август успяхме. Направихме подход от южната страна и слизане от северната. Това са и двата основни маршрута за изкачване на пиринския първенец. Има и трети маршрут – по един от ръбовете на Вихрен – Джамджиеви скали, но той е само за алпинисти.

Подготовката за изкачване на върха

Досега сме изкачили няколко планински първенци в България и смятаме, че имаме известен опит при изкачване на върхове. Все пак, преди да се отправим към Вихрен отделихме достатъчно време, за да се подготвим. Подготовката ни се изразяваше главно в няколко неща:

  • проучване на маршрута: търсихме информация за маршрута и прочетохме информационни материали и лични впечатления, за да сме подготвени какво ни очаква;
  • следене на прогнозата за времето: това е най-важната част от подготовката, особено за любители-туристи. На толкова високо времето може да се преобърне за секунди. Не започвайте изкачване при прогноза за валежи и лошо време. Вероятността да съжалявате е голяма;
  • проверка на екипировката: преглеждане кое е здраво и кое има нужда от поправка или замяна;
  • избор на място за нощувка.

Бяхме си решили да отседнем на хотел в Банско, а не на някоя от хижите Вихрен или Бъндерица (които също са опция), защото в градчето има повече възможности за вечерна разходка и хапване. Освен това, хотелът има малко повече удобства и в допълнение, през лятото повечето хотели в Банско са на много ниски цени.

Трите критерия, по които си търсехме място за нощувка в градчето бяха:

  • атрактивна цена;
  • осигурено място за паркиране;
  • близост до централната градска част.

Така попаднахме на хотел Корина Скай – приличен хотел в централната част на Банско с двор-паркинг, добри ценови предложения и много любезни домакини. В крайна сметка, останахме доволни.

Няколко съвета, ако сте отседнали в Банско

Тук ще споделя няколко важни неща, които да имате пред вид, отправяйки се към Вихрен, ако нощувате в Банско:

  • планирайте около 30 минути път с кола до хижа Вихрен. Разстоянието между градчето и хижата е 18 километра и въпреки, че пътят е добър, се напредва бавно поради многото завои и стръмнината;
  • тръгнете рано за хижата, за да си намерите добро място за паркиране. Най-добре, планирайте да сте там преди 7:30 сутринта. Паркингът пред хижата е малък и много от колите спират почти на шосето. Но пред вид скалистия планински район, няма много удобни места за паркиране. Щом минете Байкушевата мура, оглеждайте се – има ли около шосето много наспирали коли, по-добре търсете място още там около тях.

Изкачване на връх Вихрен от южната му страна

По-лекия вариант за изкачване на връх Вихрен е откъм южната му страна и започва от едноименната хижа Вихрен. Маршрутът е маркиран с червена маркировка и може да се раздели условно на три етапа:

  • етап 1: хижа Вихрен – рекичката;
  • етап 2: рекичката – Кабата;
  • етап 3: Кабата – връх Вихрен.

Етап 1: Хижа Вихрен – рекичката

Пътеката за Вихрен започва точно пред хижата, заедно с още няколко пътеки към други интересни места в Пирин планина. Още от самото начало се вижда, че пътеката е особена – стръмна и камениста, дори на места наименованието пътека, според мен, е доста пресилено 🙂 . В началото пътеката преминава през каменни сипеи и иглолистни храсти и дръвчета.

След рекичката пътеката се разделя на две – дясното разклонение е към Премката, Кончето и хижа Яворов, а лявото – към връх Вихрен. За южния подход към върха трябва да се хване точно това ляво разклонение.

Разстоянието от хижа Вихрен до рекичката се изминава приблизително за 20-30 минути.

Етап 2: рекичката – Кабата

След рекичката пътеката продължава да се вие нагоре по склона. Колкото повече се набира височина, толкова по-интересна става гледката назад към хижата, докато в един момент хижата спре да се вижда. В същото време погледът неизменно се спира върху каменния колос нагоре – пиринският ас.

По пътеката към седловината Кабата

По пътеката към седловината Кабата

В тази част на пътеката има удобни места за кратка почивка. Етапът се изминава за около час в зависимост от темпото. Краят на етапа е седловината Кабата между връх Вихрен и Хвойнати връх.

Кабата - поглед назад

Кабата – поглед назад

Там на ръбчето на седловината е удобно място за по-дълга почивка. На това място човек доста се е поизморил, а предстои най-стръмният участък от маршрута до върха. Батериите трябва да бъдат презаредени. Освен това гледката е очарователна – малко по-надолу от ръбчето се синее красиво езеро, заобиколено от високи хълмове, а напред в далечината се виждат други върхове. Пиринска красота! И да не си уморен, ще се поспреш да й се порадваш. Та нали това е една от големите награди на разходката в планината.

Гледки от Кабата

Гледки от Кабата

Етап 3: Кабата – връх Вихрен

Стигайки до седловината Кабата, пътеката прави завой надясно и се насочва право към върха. Е, „правото“ е само първите няколко метра в началото, преди същинското изкачване по камъните. След това пътеката се вие в серпентина.

Към Вихрен: финалната права

Към Вихрен: финалната права

Труден е този етап поради големия наклон. Но с постоянство и малки почивки разстоянието се изминава за около час.

Сумарно целия маршрут се изминава за около 2 часа и половина, но това е времето само за ходене. Отделно трябва да се предвиди и време за почивка.

На връх Вихрен

На връх Вихрен

Горе на върха

Въпреки многото пот и усилия, усещането горе на върха е зашеметяващо. При ясно време се виждат буквално всички дипли на Пирин и на съседните планини Рила и Малешевската планина, назад по маршрута има гледка към езерата, а напред е внушителното каменно пиринско било от връх Кутело през Кончето до връх Бански суходол.

Връх Вихрен: поглед към отсрещното каменно било

Връх Вихрен: поглед към отсрещното каменно било

Връх Вихрен: гледка към Кончето

Връх Вихрен: гледка към Кончето

Там на върха човек може да се поразходи напред-назад, за да си обогати гледките.

Вихрен: горе на върха

Вихрен: горе на върха

Вихрен: горе на върха

Вихрен: горе на върха

Горе на върха: поглед към хижа Вихрен

Горе на върха: поглед към хижа Вихрен

Горе на върха: поглед към връх Тодорка

Горе на върха: поглед към връх Тодорка

Горе на върха: гледка към Банско и Рила

Горе на върха: гледка към Банско и Рила

Да спомена отново и неимоверно многото хора горе на върха, конкуриращи се на моменти за хубаво място за снимка и за почивка. Освен това, съвсем нормално, вятърът горе е доста силен. Направо си е студено, колкото и слънчево да е времето. Имайте го пред вид – непременно си предвидете шапка или поне дреха с качулка дори и в лятно време. Вземете си и ръкавици.

Още два съвета:

  • носете си достатъчно вода: по маршрута може да се пълни само на 2 места при изкачването – когато сте в близост до реката;
  • тръгнете със стабилни обувки. Обуете ли гуменки, ще ви бъде доста сложно, а и опасно. Най-добре си купете туристически обувки и ги изпробвайте в някой кратък преход предварително.

Ако решите да се спускате по същия маршрут, времето за слизане е почти същото. Надолу човек вече не се задъхва, но пък коленете започват да тежат. Камъните по пътеката допълнително усложняват спускането.

Ние решихме на връщане да изпробваме и другия маршрут, затова слязохме по пътеката от северната страна на Вихрен. Имаше няколко места и в тази посока, на които думата пътека беше просто пожелание.

Слизане от връх Вихрен по северната му страна

Слизането от северната страна на връх Вихрен до хижа Вихрен може да се раздели на пет етапа. За определеност на опорните точки по целия кръгов маршрут хижа Вихрен – Кабата – връх Вихрен – Премката – хижа Вихрен, тук продължавам номерацията на етапите от предишния раздел.

  • етап 4: връх Вихрен – Премката;
  • етап 5: Премката – разделянето на пътеките;
  • етап 6: разделянето на пътеките – големият завой надясно;
  • етап 7: големият завой надясно – рекичката;
  • етап 8: рекичката – хижа Вихрен.

Eтап 4: връх Вихрен – Премката

Първата част от слизането от връх Вихрен по северната му страна се състои от главоломно спускане по пътека, криволичеща по каменните сипеи под върха. Пътеката на места е доста стръмна и хлъзгава дори и в сухо време – връх Вихрен е предимно мраморен връх, а мраморът е хлъзгав. За щастие, на най-трудните участъци от пътеката има прокарано метално въже (синджир), по което човек да се държи и да подсигурява слизането. Но дори и с въжето, трябва много да се внимава къде се стъпва.

Спускането от северната страна на Вихрен

Спускането от северната страна на Вихрен

Все пак при почивките след трудните участъци човек може да се полюбува на каменното било отсреща – от връх Кутело до Кончето, че и по-натам. Краят на етапа е седловината Премката между двата най-високи пирински върхове: Вихрен и Кутело.

Този етап отнема около 50-60 минути в зависимост от физическата подготовка и почивките.

Северната страна на Вихрен

Северната страна на Вихрен

Седловина Премката е удачно място за почивка и презареждане преди следващите етапи от маршрута. Освен това, там на седловината има доста еделвайси, на които да се полюбува човек.

Еделвайси: един от многото

Еделвайси: един от многото

Етап 5: Премката – разделянето на пътеките

След Премката, маршрутът продължава надолу през местността Казаните, след която пътеката се разклонява – дясното разклонение е към хижа Вихрен, нашата посока, а лявото – към хижа Бъндерица.

Местността Казаните обхваща два дълбоки циркуса (ледникови образувания) – големият и малкият Казан. В местността има изграден заслон. Там, в подножието на Вихрен, се намира и един доста голям снежник.

Казаните

Казаните

В тази си част пътеката има едно по-особено стръмно каменисто спускане, на което човек трябва да внимава да не се хлъзне лошо.

Този етап отнема около 40 минути.

Етап 6: разделянето на пътеките – големият завой надясно

Този етап е кратък като разстояние и времетраене, но си има своите предизвикателства най-вече поради това, че преминава през екстремен скален участък – пътеката почти се губи в наклонените скали, а под тях е пропаст. Добрата новина е, че скалите са здрави и с дълбок релеф, предлагащ множество степенки и дръжки.

По пътеката

По пътеката

Етапът свършва с преминаването през скалния ръб Джамджиеви скали, където пътеката прави остър завой надясно.

Този етап отнема около 20 минути ходене.

Етап 7: големият завой надясно – рекичката

Прекрачили ръба Джамджиеви скали, следва малко по-лек преход надолу към хижата. Усещането в тази част е малко измамно – на моменти се вижда шосето към хижа Вихрен долу в ниското, връх Тодорка изглежда съвсем наблизо, а пътеката напред привидно изглежда нормално – без каменни сипеи, скали и стръмни участъци. Мислиш си, че още малко и си там на хижата.

Връх Тодорка - уж наблизо

Връх Тодорка – уж наблизо

Да, ама не! (Признавам си, тук малко изплагиатствах възгласа от големия ни журналист Петко Бучаров, лека му пръст.)

Етапът се изминава за около час и наистина е малко по-лек, но не е нито толкова близко до хижата, нито пък съвсем лесно, както изглежда в началото му. Камъните и стръмнините по пътеката сякаш изскачат постоянно.

Етап 8: рекичката – хижа Вихрен

Стигне ли се рекичката, маршрутът надолу до хижата вече е познат – вижте по-горе етап 1. С риск да се повторя, макар и надолу, едва ли ще вземете разстоянието по-бързо – изминали сте тежък маршрут, умората натежава и сигурно краката ви са доста „омекнали“. Затова времето за изминаване на този последен етап е същото като на отиване 20-30 минути.

Целия маршрут от връх Вихрен наобратно по северната му страна се изминава за около 3 часа и половина. Това пак е времето само за ходене. На връщане трябва да се предвиди повече време за почивка.

И ето я отново хижата. Честито постижение! Идва време за заслужен отдих. Човек може да се подкрепи в столовата на хижата. Има супи, готвени ястия, аламинути. Аз бих препоръчала чорбата от леща.

Още маршрути в Пирин от хижа Вихрен

Както споменах по-горе, от хижа Вихрен започват няколко маршрута до различни пирински забележителности, като:

  • Кончето;
  • Бъндеришки езера;
  • хижа Синаница.

За финал

Започнах статията с Мусала и Ботев и ще я завърша с тях. Ако изкачването на Мусала за мен беше много ходене, много камъни, много хора, а изкачването на Ботевтуризъм за понапреднали, то изкачването на връх Вихрен със слизането по северната му страна мога да характеризирам с думите: туризъм за понапреднали с доста по-стръмно ходене, страшно повече камъни и неимоверно по-голям брой хора.



Booking.com

Оценка на читателите: 4.8 / 5 (58 Оценки)
Оценете 

 

Публикувано в 100-те национални обекта, изкачване на върхове, планински маршрути, приключения с етикети . Постоянна връзка.

28 отговора към Връх Вихрен от всички страни: морно изкачване и шеметно спускане

  1. SZ каза:

    Чакам статията Ви след Мальовица с нетърпение 😉

    • Ели Иванова каза:

      здравейте и благодаря за отзива! След Мусала и Вихрен, съвсем естествено е да се насочим към Мальовица, но засега не мога да кажа кога ще се получи.

  2. Svetoslav Dimitrov каза:

    Прекрасна статия, Ели, супер подробна и с разкошни снимки! Следващия път да се качите и на Кончето. Точно по средата му, като тръгнете към по-ниския връх, ще се натъкнете, в една малка дупка вляво на пътя, на еделвайси 🙂

    Поздрави,
    Светльо

    • Ели Иванова каза:

      Светльо, благодаря ти! Ако не беше онази жестока буря преди месец и нещо, когато го щурмувахме заедно, щяхме да успеем още тогава … но всяко нещо с времето си. Особено в планината. Трябва ми малко вътрешна нагласа за Кончето. Иначе, вече ще знам за еделвайсите 🙂 .

  3. Victoria каза:

    Страхотна статия! Изключително опсателна и много полезна. : ))

  4. Mukovski каза:

    Съветвам Ви, опитайте Митикас, Олимп, Гърция за да видите какво е туризъм за понапреднали.

  5. Галина каза:

    Страхотна статия и много хубави снимки! Удоволствие е да се чете като е така грамотно написано 🙂

  6. Захари Мишев каза:

    В средата на август аз и съпругата ми изкачихме Вихрен по обратния път – от рекичката хванахме пътеката за Казаните. Малко след Големия завой (в нашия случай – наляво) наистина пътечката минава през доста екстремно място, под което има пропаст и спътничката ми стоя около 5 минути, за да набере смелост да направи крачката. Аз имах предварителна нагласа, че изкачването от Казана към Премката ще е по-опасно, тъй като предполагах, че там е сипей. Това място ни се видя по-екстремно. Когато вече от Казана почти „изплувахме“ до Премката, решихме директно да се катерим по Кутело, за да се присъединим някъде по-нагоре по пътеката от Премката към Кутело – кардинална грешка! В един момент измамно лесното на пръв поглед изкачване стана почти невъзможно заради нестабилната основа от камънак и големия наклон. Стигнахме до една скала и оттам вече нямаше мърдане – надолу бе пропастта към Казана, нагоре вече не можехме, а и краката ни се бяха разтреперили от адреналина. А аз предполагах, че сме вече съвсем близо до върха, защото виждах туристите отсреща на Вихрен почти наравно с нас, а Кутело е само с 5 метра по-нисък. Така и не успяхме да видим и да стигнем до върха, а полека се смъкнахме отново до Премката и оттам по синджира се качихме до Вихрен и го слязохме от южната страна. Преживяването обаче беше незабравимо. Другия път ще пробваме отново към Кончето, но вече по пътеката 🙂

    • Ели Иванова каза:

      здравей, Захари, страхотен разказ, благодаря ти . На онова екстремно място по пътеката към Казаните, за което споменаваш, и аз си постоях малко, за да събера сили и смелост 🙂 . А иначе, вие сте го направили това изкачване още по-трудно и разбира се – интересно! Следя ви аз редовно във ФБ и черпя идеи …

      • Захари Мишев каза:

        В бързината и от вълнение съм допуснал и грешка – Кутело е с 6 метра по-нисък от Вихрен, но аз си ги имам за братя, още повече за мен Кутело е обвеян от тайнственост, защото първия и втория връх в България сме ги изкачвали, а него, третия, още не сме. Интересни са ми и четирите му коти, които са с по няколко метра разлика във височината, но когато го изкачвахме откъм Казана, пред нас беше само една почти отвесна стена, на която краят не се виждаше, макар и толкова близък. Затова следващата ни цел догодина ще бъде именно той и вече оттам – Кончето. Вълнуващо е усещането да можеш да игнорираш усещането за пропаст, само като не гледаш към нея – чувстваш някаква сигурност. Синджирът към Вихрен пък е с малко психологическа цел – не че не може без него, но друго си е, когато има за какво да се хванеш. Почти на върха, когато синджирът свършва, вдясно е не по-малка пропаст, но там вече няма за какво да се хванеш и са малко рискови последните крачки. Адреналинът в планината обаче е опияняващ. Важно е да можеш да овладяваш емоцията.

  7. Ели Иванова каза:

    Захари, да ти кажа и аз събирам смелост за Кончето в Пирин. Живот и здраве, догодина дано успеем.

    Много е вярно това, което казваш, че е страхотно да успееш да се извисиш над пропастта. Аз години наред имах някаква странна и непоносима фобия от височини, появила се незнайно как. В един момент реших, че това само ми пречи. Преодолях я с много желание и усилия. За последно изпробвах доколко това е така, като направихме траверса Козя стена. На няколко места нарочно поглеждах в пропастта от двете страни, за да видя доколко ще изтръпна. Е, всичко беше само адреналин и възхищение от планината.

    Напълно споделям и това, че адреналинът в планината е опияняващ. Но все пак човек трябва да е разумен и добре подготвен, за да остане приятният и върховен спомен от преодоляното.

  8. васил каза:

    хмм, браво за чудесното описание, хареса ми. Това конче не е нищо особено ако физическата ви кондиция е добра. Най доброто му изкачване е директно от заслон „казана“ по ръба на Кутело, но за сметка на това наклона е брутален – 600 безспирни метра.

  9. Венера каза:

    Страхотно описание,върнахте ме години назад,но имах чуството,че се изкачвах с вас отново.Наистина преживяването е страхотно и да Ви кажа, никога не се забравя.Минала съм по същия маршрут и тогава разбрах/при слизането/какво е да ти“ преперят мартинките“.Горещо Ви препоръчвам да изкачите и Кончето,преживяването е незабравимо.Желая успех!

    • Ели Иванова каза:

      Венера, благодаря Ви за споделените впечатления! Да, Кончето ми е мечта. Ще събирам сили зимата 🙂 .

  10. Описанието е доста детайлно. Единствената ми забележка е, че в планината посоките се указват със Север, Юг итн а не с „ляво“ и „дясно“. Поздрави и успех!

    • Ели Иванова каза:

      Здравейте, Георги, благодаря Ви за коментара! Абсолютно прав сте за указването на посоките, но много често за хората е по-лесно и удобно да бъдат упътени с ляво и дясно спрямо някакъв отнапред зададен ориентир, отколкото да вадят компасите (ако ги имат) и да търсят накъде е север и накъде юг.

  11. Здравейте, Елена,
    Лятото на 2013-та отидох по същия маршрут, сам и за пръв път. Тръгнах от хижа Вихрен в 9.30 часа. На върха бях след три часа, и се забавих, защото се запознах с едно семейство, по-млади с двадесет години от мен. Жената беше малко по-бавна. Но после от Премката се качих на Кутело, бая си е стръмно. Минах по половината Конче и се върнах по подсичащата пътека. Малко хапнах около 16 часа, като снимах еделвайсите и двата Казана. Около 18, 30 часа бях на хижа Вихрен. Беше приказен ден, много млади хора срещнах по пътя си, което ми хареса.
    Кончето при хубаво време не е нищо особено!
    На другия ден имах мускулна треска, но бързо ми мина. Беше незабравимо!
    Успех ти желая по планинските пътеки. След две седмици за трети път ще се покатерча на връх Купена в Стара планина.

  12. Мариана Гелева каза:

    Здравейте,Ели,
    Много ми хареса подробното описание на този маршрут,който мечтая отдавна да изкача.Само,че не добивам смелост за сега.Не знам дали биха ми стигнали силите.Малко сме си от кашкавал туристите. Най високите места,който съм изкачвала до момента са връх Мусала и Муратов връх.Иначе много обичаме с моето семейство да ходим в планината.Как мислите,дали това изкачване е по силите на по-неопитните като нас? Поздрави!

    • Ели Иванова каза:

      Здравейте, Мариана, благодаря Ви за интереса! Щом се изкачили Мусала, ще изкачите и Вихрен. Наистина, Вихрен е малко по-труден, защото пътеките са каменисти и денивелацията, която се преодолява е по-голяма. Имайте предвид, че маршрутът от северната страна на връх Вихрен (този, по който ние слязохме) е доста по-труден и за изкачване, и за слизане. Вие може да тръгнете от хижа Вихрен и да слезете по същия маршрут. Предвидете си да имате достатъчно време на разположение и следете прогнозата за времето. Поздрави!

      • Мариана Гелева каза:

        Благодаря за насърчителните думи! Със сигурност ще се пробваме.Искаме да видим на живо тази красота. Желая Ви успехи!

  13. Амигоса каза:

    Здравейте
    Интересуваме дали може да се съчетае връх Вихрен + Кончето в рамките на един ден.

    • Ели Иванова каза:

      Здравейте и благодаря за интереса! Ние не сме правили подобно съчетаване, но като слизахме от връх Вихрен по северния му склон имаше една група от 4-5 души, които се бяха насочили към Кончето. Все пак, нямам лични впечатления и не мога да Ви дам адекватен съвет за това.

    • Видол Истрефов каза:

      Здравейте,
      миналата събота на 14.10 направихме това съчетание, така че е напълно възможно. Но факторите за подобен преход са доста, първо бяхме група от двама, което за дълъг преход си е от значение, второ добре е прогнозата да е добра и да има цял ден хубаво време, защото си има калпави участъци ако мога така да се изразя и не на последно място да ви се ходи, понеже на нас ни отне 11 часа преходът. Значи ние тръгнахме в 5:30 от хижа Вихрен през Казаните и на Премката, от там подсякохме връх Кутело по подсичащата пътека, която на места трудно можеше да се нарече пътека, която ни качи на Кончето. През него качихне връх Бански суходол и продължихме до заслон Кончето. След кратка почивка поехме обратния път – единият вариант е да пак през върха и Кончето или да се подсече и Кончето и Кутело и пак обратно на Премката. И нагоре по северната страна на Вихен по синджирите, които в този период на годината при навалял дори и не много сняг са закопани под снега и на места не може да се разчита на тях. Качихме и Вихрен и слязохме от другата му страна обратно до хижа Вихрен 🙂 Но случихме на ден изцяло слънчев, с доста бурен вятър на моменти, но в рамките на допустимото и внимателно при поривите, които те карат да приседнеш за момент. Но цялостното преживяване не може да се опише, страхотен преход. Дори бих добавил, че и Кутело може да се впише в него, а не да се подсича, но следващият път…

      • Ели Иванова каза:

        Здравейте и благодаря за изчерпателното описание и полезните съвети за маршрута връх Вихрен + Кончето!

  14. Захари Мишев каза:

    Сега, година по-късно, да ви разкажа и за втората ни експедиция – този път успешна – за покоряване на Кутело и Кончето. Поствам я тук, защото групата ни беше разделена на две и едната част изкачи Вихрен, но за тази подробност – след малко. След неуспешното ни катерене по Кутело миналата година си казах, че тази вече ще се подготвим и ще подходим сериозно и няма начин да не го изкачим. С още три семейства се организирахме и за базов лагер ни послужи Добринище. На 17 август сутринта ентусиастите вече бяхме по пътя към х. Вихрен. Наистина, на паркинга малко под хижата има знак, че е забранено влизането с коли нагоре, ние спряхме и питахме хората там дали може да се кара и те потвърдиха, че всички пътуват до хижата. Продължихме и ние, защото ако бяхме оставили колите на паркинга, това сериозно щеше да наруши графика ни. За да не скучае другата част от групата – разбирайте съпругата ми с две деца и един приятел, който имаше намерение да наблегне на снимките, но водеше със себе си дъщеричката си на 10 години, им предложих те да поемат по „лесната“ пътека към Вихрен, а аз с още двама приятели да минем през Казана в опит да изкачим Кутело и Кончето. Така и направихме и от хижата поехме по описаната пътека нагоре. На рекичката се разделихме и всяка група тръгна по своя маршрут. Бързо влязохме в Казана, но като взехме да набираме височина към Премката, все по-неприятно се засилваше вятърът. Ние бяхме в този момент по къси ръкави и панталонки, но добре, че си носехме и по някое яке с качулка. Срещахме доста хора, които се бяха отказали от Кончето, и ни гледаха с любопитство, че сме леко облечени. Съветваха ни незабавно да се връщаме, защото на ръба духал вятър с над 100 км в час. Аз обаче съм на мнение, че всякакви възприятия са строго субективни и не се доверявам на такива мнения. Консултирахме се с приятелите ми и продължихме. Като излязохме на Премката, единият от тях поизостана, за да си обуе и долнище на анцуг. В това време аз и съпругата му запъплихме, вече по пътеката, за разлика от миналогодишната ни авантюра, към Кутело. Моят приятел искаше да хванем подсичащата пътека, която да ни изведе направо на Кончето, но аз умишлено я пропуснах и продължих с жената към Върха. Когато го изчакахме, му предложихме първо да се качим до върха, а след това по неговия ръб да стигнем до Кончето. Междувременно, с изкачването към котата, вятърът изненадващо почна да намалява, защото се движехме откъм вътрешната част на върха, която затваря достъпа до проникващия от север въздушен поток. След още малко стигнахме догоре. Там вятърът за наша радост съвсем беше утихнал. Ходенето по четирите коти на Кутело не е никак опасно, горе е доста широко. Дори, като гледам снимките, си мисля, че самият връх и от север не е чак толкова недостъпен. Открива се величествена гледка към пирамидата на Вихрен отсреща и на север към Рила. Тръгнахме по билото и от последната кота, която е една от двете с височина 2908 метра, се спуснахме към ръба на Кончето. Там вече северният склон е напълно отвесен и води направо в циркуса долу. Ходенето покрай въжето не е нищо особено, но гледките към двете урви са забележителни. Минахме отвъд, а приятелят ми държеше да ни заведе и до заслона Кончето, за да си припомни как преди години е пренощувал там. Отидохме и до него, а междувременно се чухме по телефона с другата група, която беше в вече на последното атакуване на Вихрен. Така изчислих, че и с нашето връщане ще се срещнем пак на мястото, където се разделихме. Поехме обратно по подсичащата към Кончето пътека, но тя се оказа много досадна – хем не предлага никаква гледка, след като вече сме видели красотите на ръба, хем се и ходи доста бавно заради потока на туристите по нея. Продължихме слизането отново през Казана и както бях предвидил, се срещнахме на рекичката с другата група. Така всички бяха покорили поставените цели и доволни се спуснахме до хижата.

    • Ели Иванова каза:

      Здравей, Захари, страхотно приключение сте направили. Поздравления! Било е вълнуващо и да си кажа честно, благородно ви завиждам 🙂 . Ние тази година не успяхме да стигнем до Пирин. Благодаря ти, че сподели подробности за покоряването на Кутело и Кончето – тази информация от първо лице ще е полезна за много хора. Поздрави и още много висини!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *