Вършец: водопадите Заножене и Райски кът

Отсядахме преди време във Вършец и много ни хареса – тихо, спокойно градче с чист въздух, сгушено в Западна Стара планина. Още тогава посетихме всичко интересно в центъра на градчето и водопад Райски кът или поне онова, което беше останало от него. Оттогава все ни се ще пак да наминем.

Скоро след това се състоя второто ни идване, което беше посветено специално на водопадите край Вършец и беше само за един ден. Все пак, не пропуснахме да направим една обиколка по центъра и да си припомним какво е там. Последваха още посещения и водопадите все ни привличаха и ги посещавахме. В края на този май бяхме за последно там.

За Вършец

Град Вършец се намира на около 96 километра северно от София, които се изминават за около 1 час и 50 минути, като най-краткият маршрут е през прохода Петрохан. Друг вариант е да минете през Искърското дефиле и на Лакатник да се отклоните към Вършец.

Ако не сте фен на многото завои, може да използвате маршрута по АМ Хемус с отклонение към Ботевград, Мездра, Враца и от там към Вършец. Той е с около 50 км в повече, но като време е само 15 минути отгоре.

Вършец е разположен в красива котловина в подножието на планината Козница, дял от Западна Стара планина, чийто най-висок връх е Тодорини кукли.

Най-голямото богатство на Вършец са минералните води, покрай които се оформя селището през вековете. От балнеолечението произлиза и девизът на Вършец – Град на здравето.

Няколко факта за Вършец

• 1850 г.: някой си Димитър Лучков, местен гражданин, бил излекуван с минерална вода, затова тази година се счита за начало на съвременния курорт;
• 1910 г.: построена е първата държавна минерална баня, неин директор бил д-р Дамян Иванов, а пред баните е построен негов паметник;
• 1924 г.: във Вършец е построено първото българско казино, което през 30-те години е било електрифицирано;
• 1930 г.: построена е Нова баня, вили и хотели;
• 1934 г.: изградена е Слънчевата градина в центъра на града, изграден е и паркът;
• 1938 г.: в казиното се провежда един от първите в България конкурси за красота Мис Вършец.

Интересни места за посещение и разходка във Вършец са централната Алея на чинарите, Слънчевата градина, паркът, Общинският музей.

В града има няколко минерални извора и множество хотели и къщи за гости от всякаква категория.

Повече информация за Вършец може да намерите на сайта на община Вършец.

В следващата част от статията ще ви представя две особено интересни и красиви места край Вършец – двата водопада, и двата с лесен достъп. Ако сте отседнали в градчето, разходката до тях със сигурност ще освежи и разнообрази почивката ви. Освен това, Вършец и двата водопада идеално попадат в категорията еднодневни разходки от София.

Водопад Райски кът

Водопад Райски кът е по-известният от двата водопада край Вършец. Той е на река Бащица. До водопада се стига след 20 минутна лека и приятна разходка.

За да стигнете до водопада от центъра на Вършец поемате пеша към парка, който започва след извития каменен мост над реката до старите обществени бани.

В парка следвате главната алея. Има си и указателни табелки.

Първо се минава през обширно място за пикник с гледка към върховете Тодорини кукли. Това място е Иванчова поляна. Продължавате нагоре по пътеката покрай реката и след около 10 минути стигате до водопада.

Ще познаете мястото по мостчетата и беседките наоколо.

Това го казвам, в случай че сте там през лятото или есента. По това време, особено в сушави години, водопадът просто липсва. Най-много да мокри леко скалите, по които се стича водата. Били сме там през октомври и знам от опит.

Затова пък, пролетно време водопад Райски кът напълно оправдава името си. Не е висок, но водите му кипят и падат живописно в малко езерце.

Ето едно кратко видео от последното ни ходене до водопада – 12.2020.

Водопад Заножене

Другият от водопадите край Вършец е Заноженският. Той е на река Орлощица и се намира в местността Водопада в покрайнините на квартал (бивше село) Заножене, на около 3 километра югозападно от центъра на Вършец. За да стигнете до водопада, трябва да минете почти през цялото село и на мегдана да завиете наляво, после продължавате до края на улицата, която стига до обръщало на автобус и от там да кривнете в ляво. Там има и табелка-стрелка за водопада. Още няколко метра и може да паркирате колата. Ще видите масичка с пейки и информационна табелка за Заноженския водопад.

От това място водопадът вече се чува и вижда. Ако направите няколко крачки по-надолу, ще сте в подножието му.

Ако решите да използвате GPS, за да намерите пътя към водопада, търсете го като „Местност Водопада“, иначе може и да не ви излезе.

Водопадът е особено живописен, с буйни и широко разливащи се води, преливащи от едно ниво на друго, като на всяко ниво образуват езерце. Висок е общо около 10 метра.

Там в подножието на водопада ще видите, че над него минава мост. За да стигнете до моста и да погледнете водопада от горе и от другия бряг на реката, трябва да се върнете в изходно положение, сиреч до масичката с пейките и да поемете по пътечката над тях. За 2-3 минути сте на моста над горната част на водопада. От там гледката е съвсем различна.

Като стигнете на другия бряг ще видите тясна, стръмна и къса пътечка, която се спуска до езерото под първия пад на Заноженския водопад. Това място за наблюдение е също много приятно. Там много по-осезаемо се усещат водните пръски.

За търсачи на по-силни усещания

В този раздел ще ви разкажа за нашия пешеходен преход от Заноженския водопад до водопад Райски кът. Той не беше от най-приятните и затова ви съветвам, ако сте решили да посетите двата водопада в един ден като нас, да си подходите по царските пътища – с колата до Заноженския водопад и после или преди това – с колата до центъра на Вършец и от там в парка.

Все пак, за онези заклети пешеходци, които се интересуват как да стигнат пеша от единия до другия Вършецки водопад, ще споделя нашето малко приключение. На Гугълската карта няма пряк път между двата водопада.

Личен опит

Както споменах, този ден бяхме дошли във Вършец специално, за да видим водопадите. Решихме да започнем със Заноженския като по-далечен. Отидохме, полюбувахме му се известно време и решихме да се насочим с колата към центъра на Вършец и водопад Райски кът. Да, обаче взехме, че направихме справка с картата на Гугъл и видяхме, че водопад Райски кът е на 900 метра от Заноженския водопад по права линия. Така решихме да тръгнем пеша по тази права линия и да си направим разходка.

И се започна едно минаване през кални и мочурливи ливади, трънаци, пресичане на вади, бари и поточета. В един момент трябваше да пресечем и една по-голяма река. След 50 минути се добрахме до парка и дълго търсихме място, откъдето да влезем в него – толкова високи и гъсти бяха трънаците. Нейсе, намерихме един черен път и най-после се озовахме в парка. След още 10 минути бяхме на водопада. Той беше нашата награда за усилията (признавам си, не особено смислени пред вид лошите условия на трасето).

На връщане към Заноженския водопад, където бяхме оставили колата, променихме маршрута с идеята да го подобрим. Уви, не се получи! Тръгнахме по алеята под Иванчова поляна, която в края на парка преминава в черен път. Продължихме по пътя и стигнахме шосе. От това място имахме два варианта – да пресечем шосето и да продължим по черния път и пак да „джапаме“ през реката или да обиколим откъм квартал Заножене. И тъй като на мен никак не ми се мокреше отново в тази студена река, избрахме обиколния път – близо 4 километра.

Да знаете, през този квартал Заножене няма преки пътища до водопада, защото през селото / квартала минават 6 реки, които по-долу към Вършец се вливат в една.

Оптималният вариант на маршрута от Заноженския водопад до водопад Райски кът

Вечерта, като се прибрахме, установихме оптималния вариант на маршрута от Заноженския водопад до водопад Райски кът. Той се оказа малко повече от два километра, а не 900 метра, както го бяхме изчислили по права линия. Ето го накратко. След моста над Заноженския водопад се минава зад отсрещните къщите и се хваща черния път, който се отправя на север към Вършец. Пътят в един момент пресича река (гореспоменатата) и продължава на другия бряг на реката отново към Вършец. Продължавайки все по него се включвате в покрайнините на парка, от там – към Иванчова поляна и водопад Райски кът.

Ако някой прояви интерес, нека пише в коментар. Трак нямаме, но ще се опитам да пусна карта с очертан маршрут.

И един приятелски съвет към местните власти във Вършец, а и други подобни общини, за които туризмът е от ключово значение. Смятам, че освен за традиционния СПА туризъм, присъщ за Вършец, градчето и регионът, имайки тези чудесни дадености – забележителности, терен – могат да се погрижат и за пешеходните туристи. При това, не се искат кой знае какви средства – само да се поотъпче и маркира пътеката между двата водопада и да се направи брод (в идеалния вариант мост) на реката. Маршрутът не е нито труден, нито опасен – все пак минава през тамошни махали, но би привлякъл още туристи, а и би обогатил престоя на част от отсядащите в градчето.

В заключение

По мое мнение, Вършец е едно от онези малки китни градчета, прегърнати от Балкана, в които човек може да намери не само тишина, спокойствие, чист въздух и уют, но и да се отдаде на СПА удоволствия. В допълнение, мястото предоставя прекрасни възможности за активен туризъм – две от които – водопадите, които описах подробно в статията.

Ако сте отседнали за няколко дни във Вършец, съветвам ви още да посетите Клисурския манастир в подножието на Тодорините кукли, манастирът с водопад Св. Иван Пусти и скален феномен Божия мост край Враца. Също така, може да отскочите и до Монтана, за да видите тамошната крепост и потопената църква в язовир Огоста.