Водопад Сувчарско пръскало: грохот, красота и водни пръски в изобилие

Днес ще ви разкажа подробно за чудесната ни пролетна разходка до един от най-високите старопланински водопади с директен пад на водата от 54 метра – водопад Сувчарско пръскало до село Христо Даново.

Исках да отидем до водопада още миналата година, но тя се изплъзна така бързо, че за Сувчарското пръскало не ни остана време. Затова, тази година водопадът беше с приоритет в списъка с места за посещение. Само чакахме малко да се отдръпнат снеговете, денят да поотрасне и температурите да са приятни за планински преход. Чакахме, ходихме по разни зимни разходки, пак чакахме и … дочакахме. Използвахме една от първите слънчеви мартенски недели, за да се порадваме на водопада и да се заредим с много положителни емоции и енергия.

Накратко за маршрута до водопад Сувчарско пръскало

Водопад Сувчарско пръскало се намира в Национален парк „Централен Балкан“, близо до с. Христо Даново, Карловско. Селото отстои на около 120 километра източно от София, които се изминават за около час и петдесет минути, като се пътува по Подбалканския път. За село Христо Даново се отбивате остро надясно на влизане в Кърнаре.

От село Христо Даново започва пешеходния маршрут към водопада, който се изминава за близо час и половина. Маршрутът е дълъг около 4 километра и може да се раздели на 2 части:

• етап 1: село Христо Даново – отбивката към водопада след моста над реката, време: 60-75 минути в зависимост от началната точка на маршрута и от темпото;
• етап 2: отбивката към водопада – водопад Сувчарско пръскало, време 10-15 минути.

Както виждате от описанието в етап 1, маршрутът има повече от една възможни начални точки. Единият вариант е да оставите колата на мегдана на селото, след църквата и да поемете пеша нагоре към асфалтовия път над селото. Той се различава добре отдалеч по издълбаните в склона скали.

Вторият вариант е да спрете колата някъде на гореспоменатия асфалтов път. За да стигнете до него, трябва да минете през циганската махала, като завиете надясно (т.е. северно към планината) на четвъртата пряка след влизане в селото, после стигате почти до края й и следвате пътя, който прави завой на ляво и излиза от селото по тесен асфалтов път. Пътят първоначално минава през борова гора. В нея се включва и маршрутът от центъра на селото. По асфалтовия път има нападали камъни и по него може да стигнете най-много на около километър след селото.

Малко отклонение – от центъра на село Христо Даново започва и един от маршрутите до хижа Козя стена.

Надълго за маршрута

В този раздел ще ви споделя впечатления от нашето преминаване по маршрута от село Христо Даново до водопад Сувчарско пръскало.

За пътуването ни по Подбалканския път до с. Христо Даново, няма кой знае какво за разправяне. Затова минавам направо на пешеходната част от маршрута.

Етап 1: село Христо Даново – отбивката към водопада след моста над реката

Като влязохме в село Христо Даново, предпочетохме да се пробваме докъде ще стигнем с колата, главно за да спестим време. Шосето започва над село Христо Даново и се вие високо покрай реката. Не стигнахме много далеч – на близо километър от циганската махала. Спряхме на естествена отбивка на пътя точно преди един 90 градусов завой надясно. Малко след този завой имаше паднали две скали, препречващи шосето, а още малко натам се беше образувал цял насип, напречно на шосето, образуван – къде волно, къде неволно от нападалата скална маса и пръст.

Спряхме колата, нарамихме раниците и с бодра крачка се отправихме към водопада. Докато вървяхме, с интерес разучавахме околния терен.

Както споменах, пътят се точеше покрай реката.

На моменти шумът от реката чувствително се увеличаваше, издавайки някой мощен бързей, водоскок или водопад.

Ние уловихме няколко водопада – два по-ниски и един доста солиден. Освен водопади покрай реката, видяхме и няколко причудливи скални форми.

За около час изминахме етап 1, който в нашия случай започна на около километър след селото, и завърши на бетонния мост над реката, където трябваше да се отбием за водопада. Този бетонен мост се пада след един остър завой наляво на шосето, по което се върви.

Етап 2: отбивката към водопада – водопад Сувчарско пръскало

Пътеката от този мост до водопада (етап 2) изминахме за около 10-15 минути. Тя не е дълга, но е тясна и криволичи надолу-нагоре. Когато ние вървяхме по нея, на две места трябваше да прескачаме дебели дънери от паднали дървета. Тук-там имаше и изостанали преспи сняг, които допълнително забавяха хода ни.

Падащите води на Сувчарското пръскало започват да се виждат – главно чрез отблясъците на водата – още след първите 5 минути по пътеката. Стигне ли човек до водопада, веднага съзнава, че трудностите са възнаградени. Водопадът е много красив – жив, мощен, буен, със силен тътен, хвърлящ пръски надалеч. Поне ние такъв го видяхме в този слънчев мартенски ден.

При водопада

Пред самия водопад има нещо като естествена площадка за наблюдение – това е най-широкото и удобно място, където човек може да поседне върху камъните или дънерите, да отдъхне и да се полюбува на водната стихия.

От тази площадка пътеката продължава още малко и стига близо до скалите вляво от водопада. Тази част от пътеката също е много тясна и трябва да се внимава, че надолу е стръмната пропаст към реката. Не е чак толкова страшно, особено за по-опитни с преходите хора, но трябва да се внимава.

Обратният път е със същите особености и отнема почти същото време за изминаване.

Красотата на водопад Сувчарско пръскало

Имаме вече солиден опит с посещението и наблюдението на водопади. Въпреки това, все още не спирам да се възхищавам на този вид природни забележителности. С две думи имаме широка основа за сравнение на водопади.

Водопад Сувчарско пръскало много ни хареса, макар да не беше кой знае колко открит за наблюдение – все пак си беше в горичка и близо до него се издигаха много дървета.

Водите на водопада падаха от висок скален венец и се разбиваха с грохот долу в реката хвърляйки хладни пръски надалеч. След това продължаваха да кипят от вихъра на грохота и от скалите в реката, които ги завихряха допълнително. Сетне се спускаха надолу в дерето вече леко успокоени. Над скалния венец се виждаха много дървета и изглеждаше равно.

Когато ние посетихме водопада, край него имаше доста хора – общо, може би около 15 души освен нас двамата, дошли по двойки, тройки, че и една осморка. Не очаквах да срещнем толкова много хора.

В заключение, ако сте любители на водопадите и особено на съчетанието между водопад и планински преход, то водопад Сувчарско пръскало със сигурност ще ви хареса. Бързайте да го посетите през пролетта, за да се открие пред вас в най-добрата си форма!