След обиколката ни около Крушунските водопади, решихме да се качим по стаите само да се поосвежим и без много забавяне поехме към следващата ни набелязана цел – Деветашката пещера.
Деветашката пещера
По пътя към пещерата
Двете села – Крушуна и Деветаки – се намират на около 10-15 километра едно от друго, ако не ме лъже паметта. Само, че когато ние ходихме там, още не бяха снимали „Непобедимите 2“ и не бяха направили понтонния мост над реката точно срещу входа на пещерата. Така, че на нас ни се наложи да покараме още малко докато не преминахме реката по друг мост, след което пътят започна да се изкачва докато стигне един малко импровизиран паркинг, където оставихме колите и се заспускахме по обособена пътека обратно надолу към реката.
Пътечката бе кратка и когато стигнахме до реката видяхме първо разрушеният понтон, който на времето се е ползвал от военните. Докато някой от групата не извика: Я се обърнете да видите за какво става въпрос!! Обърнахме се и…. срещу нас зейна огромната „паст“ на входа на пещерата!!! Пишеха в интернет, че входа е толкова голям, че в него може спокойно да влезе Боинг 737, но кой да им повярва. Сега вече го видяхме с очите си.
Деветашката пещера
Деветашката пещера отвътре
Пещерата е много величествена и красива. Специфичността й идва от това, че на тавана има няколко доста големи отвора, които дават на пещерата естествена светлина и постоянен приток на свеж въздух. Ако през „соца“ военните не си бяха правили в пещерата каквото си искат, тя щеше да изглежда, а и да мирише много по-добре. За жалост, миризмата на нафта е много силна и е пропила цялата пещера. До колкото бях чел, са ползвали пещерата, като склад за ГСМ /гориво-смазочни материали/, най-вече заради естественото й проветрение. Хубавото е, че на снимките няма мирис 🙂 и можете спокойно да се налюбувате на красивата Деветашка пещера!!!
Деветашката пещера отвътре
Любопитни факти, свързани с филма Недосегаемите
Доколкото знам, пещерата е едно от основните места за популацията на прилепи и за това имаше големи търкания между еколозите и продуцентите на „Недосегаемите“ относно възможността за използването на пещерата за снимки и мисля, че най-накрая се стигна до компромисно решение. От филмовата компания изчакаха два месеца, докато премине популацията на прилепите, а пък след това в знак на благодарност направиха нов понтонен мост, който ползваха по време на снимките, а сега се ползва от всички желаещи да посетят пещерата.
Тръгнахме си доволни, че успяхме да видим на живо, още едно приказно местенце от нашата природа. Когато на връщане минахме по пътя край реката, вече знаехме долу-горе къде да гледаме и успяхме да зърнем горната част на входа на пещерата, нещо което на идване нямаше как да открием… Прибрахме се в хотела поуморени, но изключително доволни от това, което видяхме!
Деветашката пещера
За тези от Вас, които не обичат да правят дълги разходки с нощувания тук-там, мога спокойно да Ви кажа, че Крушуна и Деветаки можете съвсем спокойно да посетите за един ден и да се върнете обратно у дома за нощувка, дори и да сте от София или от южна България.
А иначе нашата вечер си мина по традиционния стар и изпитан начин: хапка, пийка, смях до сълзи и много веселие!!! Докато се приберем по стаите и всички заспахме веднага! До края на екскурзийката ни оставаше да посетим един невероятен каньон и два водопада, но за тях ще Ви разкажа някой друг път 🙂 .
За похвали и оплаквания: Янко Енев, Търговище
e-mail: eyanko@mail.bg
FB профил: https://www.facebook.com/yanko.n.enev
